Определение № 1093 от 02.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1093 гр. София, 02.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251100601896 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 323, ал. 2 НПК.

Постъпила е частна жалба от Б. П. Б. срещу разпореждане на СРС, НО, 116 състав по н.о.х.д № 7391/2024 г. от 28.02.2025г., с което е върната на основание чл. 323, ал.1, т.3 от НПК въззивна жалба вх. № 60284/19.02.2025 г., подадена от Б. срещу решение от 5.02.2025г., постановено по н.о.х.д № 7391/2024 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е постановено в резултат на нарушаване на правата на Б. Б. по чл. 15, ал. 2, 3 и 4 от НПК и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че жалбоподателят поради напредналата си възраст имал затруднения със слуха си и не разбрал в откритото съдебно заседание, проведено на 3.07.2024 г. по н.о.х.д № 7391/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, на което лично присъствал, че предявеният от него граждански иск, както и искането му за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, са били оставени без уважение от съдебния състав. От това произтича и претенцията на жалбоподателя, че с разпореждането на СРС, НО, 116 състав по н.о.х.д № 7391/2024 г. от 28.02.2025 г., с което му е върната въззивната жалба срещу решението поради липса на изискваната от закона процесуална легитимация да я подаде, се продължава нарушаването на неговите права за активно участие в съдебната фаза на процеса, произтичащи според него от обстоятелството, че той е пострадал от инкриминираното деяние.

Въззивният съд, като прецени изложените в частната жалба доводи и съдържанието на атакуваното разпореждане, намира следното.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по обвинителен акт срещу М.Л.И. за престъпление по чл. 133 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, приключило с решение, с което първоинстанционният съд е признал за виновна подс. И. в това, че на 31.10.2021 г. около 16:00 ч., в гр. София, пл. "Княз Александър I Батенберг", на обществения паркинг пред „Национална художествена галерия", чрез блъскане в областта на тялото на Б. Б., вследствие на което Б. паднал по гръб върху паркирания в близост автомобил, завъртял се странично и паднал на земята, като се опрял на лявата си ръка и лявото си коляно, е причинила по непредпазливост на Б. П. Б. средна телесна 1 повреда, изразяваща се в счупване на лъчева кост на лява предмишница, довело до трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за срок по голям от 30 дни – престъпление по чл. 133 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл.

78а НК я е освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание „глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Първоинстанционното решение е обжалвано от подсъдимата М.Л.И..

С разпореждането, предмет на въззивната проверка, съдът е върнал подадената срещу първоинстанционното решение частна жалба от Б. Б. като подадена от лице без необходимата процесуална легитимация, доколкото Б. има единствено качеството на свидетел в съдебна фаза на производство, не е бил конституиран като страна в нея по смисъла на чл. 253 НПК и поради това той не попада в нито една от хипотезите на чл.318, ал. 2 до ал. 6 НПК, пораждащи правната легитимация на лицата с право на жалба или протест срещу съдебния акт по съществото на делото.

Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на предмета и развитието на делото, намира, че разпореждането, предмет на настоящето производство, е правилно.

Отказът на първоинстанционния съд да конституира жалбоподателя като частен обвинител вече е бил предмет на въззивна проверка пред СГС. С определение № 3708 от 14.11.2024 г. на СГС, НО, XVI въззивен състав, е прието, че частната жалба на Б. Б. срещу определението от 3.07.2024 г. по н.о.х.д № 7391/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, с което е отказано на Б. да бъде конституиран като частен обвинител, е била подадена след изтичане на седемдневния срок чл. 342, ал. 1 НПК за упражняване на правото на жалба. Въззивният съд е потвърдил определението, постановено на 29.10.2024г., по н.о.х.д № 7391/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, с което е върната като просрочена частната жалба от 30.09.2024 г., депозирана от Б. Б. срещу определението от 3.07.2024 г . С това определение възможността на Б. Б. да се конституира като частен обвинител и граждански ищец е била окончателно изчерпана и се е утвърдило неговото процесуално положение единствено като свидетел в процеса.

Поради това въззивният съд намира, че СРС, НО, 116 състав, законосъобразно е върнал частната жалба на Б. Б. срещу постановеното от него решение поради липсата на процесуална легитимация на Б. да го обжалва.

Съобразявайки естеството на оплакванията на жалбоподателя, които произтичат от неразбиране на процесуалните средства за защита, въззивният съд намира за необходимо да разясни възможностите му за защита в качеството на пострадал от престъпление.

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на глава двадесет и осма от НПК, т.е. по т. нар. особени правила, които представляват отклонение от същинското съдебно производство по НПК. Отклонението се изразява изключването на определени присъщи на традиционния процес елементи с цел да се осигури бързина на процеса, която в крайна сметка чрез постановяване на акта по съществото на обвинението в кратки срокове осигурява и максималната защита на всеки пострадал от престъпление. Сред тези отстранени елементи е и фигурата на частния обвинител, доколкото разпоредбата на чл. 376, ал. 4 НПК изрично постановява, че в производството по глава двадесет и осма от НПК не участва частен обвинител. Решението наказателното производство да се проведе по особените правила на глава двадесет и осма от НПК се взема без да е необходимо съгласие на пострадалия. Това означава, че производството може да протече законосъобразно по тази диференцирана процедура и без съгласието на пострадалия и дори при изричното наличие на възражение от негова страна срещу провеждането на съдебното 2 производство по реда на тази глава. В настоящия случай това по-конкретно означава, че дори и при провеждането на разпоредителното заседание жалбоподателят Б. да не беше давал съгласие, присъединявайки се към предложението на прокурора за провеждане на съдебното следствие по реда на глава двадесет и осма, което той е строил, а да беше възразил изрично, такова едно възражение не би попречило за законосъобразното провеждане на съдебното следствие по особените правила на глава двадесет и осма от НПК.

Изтъкнатите правни положения, възприети в българското законодателство, са съответни на стандартите на директива 2012/29 на Европейския съюз. Действително чл. 16, ал. 1 от директивата поставя пред държавите членки изискването да гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок. В същото време тази разпоредба не абсолютизира тази гаранция за защита на правата на пострадалите, доколкото в самата разпоредба се описва хипотеза на възможни изключения от това изискване –ако в националното право не се предвижда решението за обезщетение да бъде постановено в друго производство. Доколкото глава двадесет и осма от НПК не предвижда изобщо фигурата на частен обвинител, нито предявяването на граждански иск в рамките на диференцираната процедура (тази възможност е изрично изключена от императивната разпоредба на чл. 376, ал. 3 НПК), очевидно българското законодателство предвижда друг ред за постановяването на решението за обезщетение за претърпени от престъплението вреди – това е общият гражданскоправен ред за търсене на обезщетение от претърпяно увреждане – по чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), доколкото всяко престъпление съставлява и деликт по смисъла на ЗЗД.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 НПК Софийският градски съд, ІІІ въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на СРС, НО, 116 състав по н.о.х.д № 7391/2024 г. от 24.10.2022 г., с което е върната на основание чл. 323, ал.1, т.3 от НПК въззивна жалба вх. № 60284/19.022025 г., подадена от Б. П. Б. срещу Решение от 05.02.2025г., постановено по н.о.х.д № 7391/2024г по описа на СРС, НО, 116-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3