Решение № 112 от 19.02.2019, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 112 / 19.02.2019 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Елена Стефанова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 884 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.86 ал.1, вр. чл.92, вр. чл.99 и сл. от ЗЗД; от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К.; против Н.Д.И. ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, каквато била издадена, но връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което възниквал правният интерес от предявяване на иска. Заповедта била издадена, въз основа на договор за паричен заем № 2478452/26.01.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател, и ответника, като заемател, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. С подписването на договора, заемателят удостоверил, че е получил стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на което ищцовото дружество предявявало иска си, а и подало заявлението, бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и приложение № 1 към него от 01.11.2017 г., по силата на което вземането било прехвърлено от дружеството – заемодател на ищцовото дружество с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Според договора, заемодателят се задължил да отпусне на заемателя паричен заем в общ размер на 2 400 лв., а последният усвоил цялата сума веднага, с което заемодателят изпълнил задължението си. Страните се съгласили, че с процесния договор ще рефинансират текущ заем на ответника по договор за паричен заем 2370608. Те направили изрично заявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като процесният договор имал силата на разписка. След извършеното прихващане, задължението на заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят му изплащал остатъкът от заемната сума. Ответникът се задължил, да ползва и върне заемната сума, според договорните условия, като заплати сума в размер на 2 828,11 лв., ведно с договорната лихва, на 43 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 65,77 лв. Той извършил плащания по договора в общ размер от 2 207,31 лв., като към момента дължима била главница в размер на 1 506,51 лв. За ползването на предоставената заемна сума, ответникът дължал и договорна лихва в размера по договора, която в случая била 153,79 лв. за периода от 03.02.2016 г. /датата на първата вноска/ до 23.11.2016 г. /датата на настъпване падежа на договора/.

Според договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора. Поради неизпълнение на тези му задължения и според договора, на заемателя била начислена неустойка за неизпълнение – еднократна, 3 дни след датата на договора, дължима като допълнителна сума към всяка погасителна вноска. Към момента дължимата неустойка била в размер на 1 381,25 лв. Ответникът следвало да изплати целия заем на 23.11.2016 г., което той не сторил към настоящия момент, при което дължал обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 193,46 лв. от 24.11.2016 г. /датата на последната погасителна вноска/ до 29.12.2017 г. /датата на подаване на заявлението/; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да установи, че ответникът му дължи гореописаните суми, като му присъди и деловодни разноски. Той иска още, уведомлението за цесията да бъде връчено от съда на ответника, заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан.

Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначения му на същото основание особен представител, който счита предявения иск преди всичко за недопустим. Ответницата не получила съобщение от „Изи Асет Мениджмънт" АД, съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Представеното едва с исковата молба уведомление за сключен Рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. и направеното особено искане за връчване на това уведомление на ответницата не можело да породи правни последици. Правно релевантното за действието на цесията било единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. Наред с това съобщението до длъжника трябвало да бъде направено по реда на ГПК, а не както е в случая с исковата молба и чрез съда. Съгласно чл.

99 ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на правото имало действие спрямо всички трети лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника. До момента на получаване на съобщението от длъжника, негов кредитор бил цедентът -„Изи Асет Мениджмънт" АД, имащ правен интерес от предявяване на иск за вземането си.

Предвид на това, ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД не бил легитимиран да предяви иск срещу ответницата за суми по договор за паричен заем № 2478452/26.01.2016 г. Ето защо се иска прекратяване производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Особения представител на ответницата оспорва иска и като неоснователен по основание и размер. Ищцовото дружество не представяло доказателства, с които по безсъмнен начин да установи размера на погасената от ответницата сума, остатъкът от задължението като главница, договорна лихва и неустойка, както и начина на изчисляването им. Неустойката не била уговорена в договора за заем, като алтернативно същата се оспорва и като прекомерна, на основание чл. 92 ал. 2 от ЗЗД. Предвид изложеното, се иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан. В открито съдебно заседание ответницата не се явява, а се представлява от назначения й особен представител, който поддържа депозирания по делото отговор и иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото се представи и прие предложение за сключване на договор за паричен заем, отправено на 26.01.2016 г. от ответника до „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, като е посочил параметри на желания заем. Въз основа на това заявление и на Стандартен европейски формуляр, е сключен договор за паричен заем № 2478452/26.01.2016 г. между "Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател, и ответника, като заемател. Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 2 400 лв., която последният да му върне в срок от 43 седмици, на 43 погасителни вноски от по 65,77 лв., с изрично посочени падежни дати на всяка от вноските в периода 03.02.2016 г. – 23.11.2016 г.; с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, лихвен % на ден, приложим при отказ от договора 0,11%; с общ размер на всички плащания 2 828,11 лв., с ГПР 48,74% /чл.2/. С подписването на договора, заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена и получена сума /чл.3/. Страните са се съгласили, в случай на неизпълнение от заемателя на задължението за предоставяне на обезпечение, чрез поръчител или банкова гаранция – в 3-дневен срок от сключване на договора, същият да дължи неустойка от 2375,75 лв., платима разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка вноска се добавя сумата от 55,25 лв. /чл.4/. При забава в плащането на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава /чл.8/. Заемодателят има право, по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице /чл.10/. Договорът е подписан в два еднообразни екземпляра, по един за всяка от страните, от представител на заемодателя и от ответника.

Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., е сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като продавач/цедент, и ищцовото дружество като купувач/цесионер, с предмет – прехвърлянето на ликвидни и изискуеми вземания на продавача, произхождащи от договори за заем, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този договор /т.2.1/.

Общият размер на вземанията, подлежащи на прехвърляне, се посочва в съответното приложение № 1, като всяко едно от прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения, заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, засечени към датата на подписване на съответното приложение № 1 /т.2.4./. На датата на прехвърляне, за която дата се счита тази на подписването и подпечатването на съответното приложение № 1, купувачът придобива всички права върху продадените и прехвърлени вземания и от този момент приложението става неразделна част от рамковия договор /т.4.1./. След посочената дата, продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, според чл.99 ал.3 от ЗЗД /т.4.4./. Купувачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за цесията, като с подписването на рамковия договор продавачът го упълномощава с правата за уведомяване на длъжниците, като допълнително се задължава да издаде и изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа във формата и съдържанието, определени от страните в приложение № 4 /т.4.5./.

По делото се представи извлечение от Приложение № 1/01.11.2017 г. към рамковия договор за цесия, в което под № 258 е индивидуализиран като длъжник ответникът по кредит № 2478452/26.01.2016 г. с отпусната главница от 2 400 лв., общо дължимо по кредита към 01.11.2017 г. – 3 221,36 лв., от което – 1 506,51 лв. остатък от главница, 153,79 лв. остатък от договорна лихва, 1 381,25 лв. остатък от неустойки/разходи за забава, 179,81 лв. лихва за забава. Пълномощно от 14.02.2017 г. от законния представител на дружеството – цедент в полза на ищеца – цесионер, последният да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно рамковия договор и приложение № 1 към него, във връзка с чл.99 ал.3 от ЗЗД, с право да преупълномощава други лица с тези права. Приложено към исковата молба е уведомление до ответника, подписано от юрисконсулта на ищцовото дружество за сключения рамков договор за цесия и приложение № 1 към него, като считано от датата на получаването му, кредитор по договора му за паричен заем е ищцовото дружество, на когото следва да плаща. С тези права юрисконсултът е бил упълномощен, по силата на т.3 от пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 11325/21.09.2017 г. на нотариус с рег. № 042 от законните представители на ищцовото дружество – цесионер. Съобщението до ответника по чл.131 от ГПК, с приложените преписи от исковата молба и от приложенията й, в т.ч. от горецитираното уведомление, са му били връчени при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е установило, че по процесния заемен договор ответникът е платил сумата от общо 2 162,31 лв., като дължими от него оставали следните суми – 1 544,35 лв. главница, 160,95 лв. договорна лихва, 1 381,25 лв. неустойка и 172,03 лв. лихва за забава за периода 24.11.2016 г. – 29.12.2017 г.