Решение № 1373 от 22.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1373 гр. Варна, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100501519 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е въз основа на въззивна жалба, вх. № 46897/21.06.2023 И.

С. К., ЕГН 7002217049, чрез адвокат К. К. - АК Варна, съдебен адрес: гр.Варна, ул."П.К." *** срещу Решение № 2023/07.06.2023г. по гр.д. № 1186 от 2023г. по описа на PC – Варна, с което са отхвърлени изцяло предявените искове от ищеца И. К., против Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, бул. „Витоша„ № 2, да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата от 10000.00 лв. (десет хиляди лева) - претендирана главница - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение срещу него по ДП № 1593/2020г. по описа на Първо РУ на МВР Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство - 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като неоснователни и недоказани.

В жалбата се излага становище, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и практиката на съдилищата. Твърди, че първата инстанция неправилно е приела, че не е водено наказателно дело срещу него и не бил привлечен в качеството на обвиняемо лице. Изтъква, че е навел доводи защо наказателното производство се е водило срещу него и е посочил практика в тази насока.

1

Посочва, че в исковата молба никъде не се твърди, че е привлечен в качеството на обвиняем. Изтъква, че районният съд неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля С. Ю. - майка на ищеца. Посочва, че тя живее с него и може да даде най-достоверни показания за претърпените болки и страдания.

Моли, да се отмени атакуваното решени и да се постанови решение, с което изцяло да се уважат предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от Прокуратурата на РБ.

В съдебно заседание въззивникът – И. С. К., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна - Прокуратурата на РБ, редовно призована.

Представлява се от прокурор от Окръжна прокуратура – Варна – прок. И.Б..

Оспорва жалбата.

При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната част. По останалите въпроси съобрази следното:

По предмета на така предявения иск, се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът посочва, че на 01.10.2020 г., с Постановление на прокурор при РП Варна, срещу него било образувано ДП № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ - МВР Варна, прокурорски номер 13824/2020 г. за престъпление по чл. 149, ал.1 НК. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.11.2021 г., наказателното производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Постановлението за прекратяване било обжалвано от жалбоподателката Т.А.Д. пред РС - Варна, където било образувано ЧНД № 20213110204835, приключило с Определение № 832/13.12.2021 г., с което било потвърдено постановлението на РП - Варна за прекратяване на наказателното производство. Последното било обжалвано пред ОС - Варна, като по ВЧНД № 20223100600015 по описа на съда с Определение № 29/14.1.2022 г. потвърдил Определението на ВРС, с което било потвърдено постановлението на РП - Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ ОД МВР Варна. С постановяване на съдебния акт на касационната инстанция, посочва в исковата си молба ищецът, че наказателното производство против него се явявало незаконно, поради което и за ищеца възникнал правен интерес от подаване на настоящия иск.

В исковата си молба ищецът не отрича, че не е бил привлечен в качество на обвиняем, но сочи че в съдебната практика установения в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ се тълкувал по - широко за нуждите на специалния деликт, като върховните 2 съдии приемали, че когато наказателното производство е образувано против определено лице, а в последствие производството прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, бил осъществен съставът на чл. 2 , ал.1 т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което било образувано наказателното производство, търпяло вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, в които производството било прекратено без повдигнато обвинение.

По същество, ищецът твърди, че от наказателно производство претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в това, че неговите съграждани и клиенти узнали, че срещу него се води наказателно производство и се дистанцирали, което разстроило работата на ищеца като зъболекар. Наказателното производство срещу ищеца се отразило върху психическото и физическото му здраве, на контактите на социалния му живот, на положението в обществената работа, както и на възможностите му за професионални изяви и развитие. Незаконното производство ограничило възможностите на ищеца да води обичайния си начин на живот и му причинило болки, стрес, негативни емоции и страдания. Ищецът счита, че в случая са налице обстоятелства, които предпоставят по-висок размер на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, поради това, че ищецът не бил осъждан, а ДП било образувано за тежко умишлено престъпление.

Моли да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати му сумата от 10000.00 лв. (десет хиляди лева) - претендирана главница - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение срещу него по ДП № 1593/2020г. по описа на Първо РУ на МВР Варна ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство - 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

С молба от 13.2.2023 г. (л.13 от делото ) ищецът е пояснил исковата си молба в следния смисъл: Уточнил е, че неимуществените вреди са претъпени от него от момента на образуване на ДП - 1.10.2020 г. и са траяли до 14.1.2022 г., когато влязло в законна сила Постановлението за прекратяване на наказателното производство.По отношение на изпитаните от ищеца болки и страдания твърди, че същите са неизмерими под каквато и да е форма на обезщетение. Обвинението в блудствени действия на един баща със собственото му детето от неговата майка, ищецът намира за чудовищно поведение, което несъмнено оставя дълбоки следи от болка и страдание в психиката на бащата и неминуемо щяло да продължи за дълъг период от време.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззивникаответник прокуратурата РБ в който се излага становище за недопустимостта на иска, според представителя на РП - Варна, се обуславяла от факта, че в нормата на чл.2 ЗОДОВ в 7 отдени точки лимитативно били посочени 3 случаите, в които е допустимо ангажирането на отговорността на Държавата за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда. В случая не била налице нито една от тези хипотези, т.к. фактическите твърдения на ищеца били неверни. По същество представителят на РП - Варна акцентира върху факта, че ДП не е образувано против ищеца, ищецът не е бил привличан към наказателна отговорност, а цитираните от него Решения се явявали неотносими. Според представителя на РП-Варна допустимостта и основателността на претенциите за обезщетение на вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като специален закон, се обуславя от неоснователно /незаконно/поддържано обвинение, каквото в случая липсвало, поради което и искът бил недопустим, за ищеца не било възникнало право на иск, респ. искът бил и неоснователен. На следващо място ответникът, чрез РП - Варна твърди, че липсата на ангажирани от ищеца доказателства за прекратяване на воденото досъдебно производство с установяване на датата, на която производството е прекратено също води до извод за неоснователност на иска.

Подчертано е в отговора на искова молба, че началния момент, от който ищецът би могъл да търси обезщетение е моментът на образуване на ДП, но при условие че ДП е образувано срещу него, но в настоящия случай наказателното производство не било образувано против ищеца, ищецът не бил привличан в качество на обвиняем и за него не било възникнало правото на иск. Твърди се, че Прокуратурата не е разгласявала сведения относно ДП, поради което и твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди са оспорени от ответника като неоснователни. Твърди се, че по никакъв начин Прокуратурата не следва да отговоря по предявения иск, т.к. не е налице фактическия състав на чл.2 ЗОДОВ, като е пояснено, че наказателното дело е приключило в разумен срок 1 година, 3 месеца и половина, а още на 22.04.2021 г. било издадено Постановление от наблюдаващия прокурор, обжалвано от св.Т.А.Д. /майка на пострадалото лице/ и постановлението било потвърдено от ВРС с Определение № 181/3.6.2021 г. по ЧНД 2101/2021 г.Последното било атакувано отново от св.Динар пред ОС Варна и с Определение № 352/09.8.2021 г. по ВЧНД № 723/2021 г. ОС Варна отменил определението на РС Варна и постановлението на ВРС като дал задължителни указания за провеждане на допълнително разследване. Тези факти се твърди в отговора на искова молба, че са спестени от ищеца, но въпреки двукратното провеждане на съдебна фаза на наказателното производство, изводите на Прокуратурата били изначално правилни.Поради всичко изложено и най-вече поради това, че Прокуратурата по никакъв начин не била отговорна, ответникът намира иска за неоснователен и недопустим. В условията на евентуалност ответникът намира иска за прекомерно завишен по размер.

Позовавайки се на нормата на чл.52 ЗЗД и част от цитираната в отговора на искова молба практика на ВКС, ответникът намира, че търсеният размер на обезщетение е в дисхармония със справедливостта, поради което и оспорва размера на иска. Относно претенцията на ищеца за законна лихва ответникът намира тази акцесорна претенция за неоснователна поради недопустимост и 4 неоснователност на главния иск. В подкрепа на изложеното по-горе ответникът представя заверено копие на Постановление за образуване на наказателно производство, което желае да бъде допуснато по делото като писмено доказателство, изразява и становище по доказателствените искания на ищеца.

От представените писмени доказателства, от гласните доказателства, от становището на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установени следните фактически данни:

На 01.10.2020 г. е образувано досъдебно производство № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ ОД МВР Варна затова, че през месец септември 2020 г. в гр.Варна са извършени действия с цел да се възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - престъпление по чл.149, ал.1 НК. Производството е образувано по сигнал на Т.А.Д.. В сигнала се навеждат твърдения, че въззивникът е извършил блудствени действия спрямо малолетния им син. На 16.11.2020 г.

К. е разпитан в качеството на свидетел по ДП. С постановление от 22.04.2021 г. досъдебното производство било прекратено, поради липса на доказателства за извършено престъпление. Срещу този прокурорски акт е била депозирана жалба от Тюркян Динар и с определение № 181/03.06.2021 г. на ВРС по ч.н.д № 2101/2021 г. постановлението за прекратяване било потвърдено. Срещу цитираното определение е била подадена жалба и било образувано въззивно производство. С определение № 352/09.08.2021 г. по в.ч.н.д 723/2021 г. на ВОС определението на първоинстанционния съд било отменено, с указания за извършване на допълнителни действия - назначаване на ССПЕ, с която да се установи какво е психологично - психиатричното състояние на свидетеля И.