Решение № 92 от 24.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Търговско дело № 20252100900469 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Светла Георгиева и Теодор Маринов, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт МарианаВасилева Тулилова, със съдебен адрес гр. София, ул. „Тунджа“ № 12а, против „ЕИВ“ ООД с ЕИК 200970046, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.161, партер.

Предявен е осъдителен иск за следните изискуеми парични вземания на обща стойност 1 191 798,24 лева - неплатени цени с обезщетения за забава, дължими за доставки на горива, извършени от доставчика „Нафта-Трейдинг“ АД с ЕИК 102137901 към купувача „ЕИВ“ ООД, които вземания с договор за факторинг от 21.06.2012г. са прехвърлени от доставчика на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чийто правоприемник е ищецът:

1 . 17 338,65 лв. - неплатената част от цената по фактура № 26799/ 04.05.2022г.; със 6 751,20 лв. - обезщетение за забава в размер на законната 1 лихва за периода 17.12.2022г. - 17.12.2025г.;

2. 87 103,82 лв. - неплатена цена по фактура № 26813/ 13.05.2022г.; с 33 915,93 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.12.2022г. - 17.12.2025г.;

3. 40 298,16 лв. - по фактура № 26836/ 23.05.2022г.; с 15 691,05 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.12.2022г. 17.12.2025г;

4. 86 338,96 лв. - по фактура № 26869/ 01.06.2022г.; с 33 618,13 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.12.2022г. 17.12.2025г.;

5. 88 750,09 лв. - по фактура № 26866/ 06.06.2022г.; с 34 556,93 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.12.2022г. 17.12.2025г.;

6. 88 934,03 лв. - по фактура № 26939/07.07.2022г.; с 34 628,56 лв. - с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.12.2022г. 17.12.2025г.;

7. 82 854,46 лв. - по фактура № 26976/ 22.07.2022г.; с 32 192,29 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.12.2022г. 17.12.2025г.;

8. 37 571,95 лв. - по фактура № 26983/ 28.07.2022г.; с 14 556,47 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.12.2022г. 17.12.2025г.;

9. 39 282,17 лв. - по фактура № 27011/ 01.08.2022г.; с 15 153,58 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.12.2022г. 17.12.2025г.;

10. 60 197,42 лв. - по фактура № 27018/ 04.08.2022г.; с 23 205,19 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.12.2022г. 17.12.2025г.;

11. 40 677,11 лв. - по фактура № 27024/ 05.08.2022г.; с 15 643,31 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 03.01.2023г. 17.12.2025г.;

12. 56 547,88 лв. - по фактура № 27037/ 11.08.2022г.; с 21 675,02 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.01.2023г. 2 17.12.2025г.;

1 3 . 1875,01 лв. - по фактура № 27038/ 11.08.2022г.; с 718,69 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.01.2023г. 17.12.2025г.;

14. 36 379,94 лв. - по фактура № 27043/ 15.08.2022г.; с 13 886,87 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 12.01.2023г. 17.12.2025г.;

1 5 . 2123,44 лв. - по фактура № 27048/ 17.08.2022г.; с 809,22 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.01.2023г. 17.12.2025г.;

16. 57 554,04 лв. по фактура № 27047/ 17.08.2022г.; с 21 932,88 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.01.2023г. 17.12.2025г.;

17. 35 546,14 лв. - по фактура № 27055/ 17.08.2022г.; с 13 489,65 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.01.2023г. 17.12.2025г.; ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на иска на 18.12.2025г. до окончателното им изплащане.

Ищецът претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

На основание чл.11, ал.2 и § 1, т.10 от ДР на ЗВЕРБ вр. чл.1 от Регламент (EО) № 1103/97 всички посочени суми следва се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране и за закръгляване по чл.12 и чл.13 от закона.

Обстоятелства, на които се основават исковете:

Ищецът твърди, че с описаните фактури „Нафта-Трейдинг“ АД с ЕИК 102137901 е доставило горива на ответника „ЕИВ“ ООД. С договор за факторинг от 21.06.2012г., изменен и допълнен с последващи 51 анекса, доставчикът „Нафта-Трейдинг“ АД прехвърлил на фактора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури за доставка на горива, като вземанията от ответното дружество били прехвърлени с писмо от 10.10.2017г. На същата дата доставчикът уведомил и купувача за извършеното прехвърляне, като с писмо от 13.10.2017г. ответникът потвърдил пред банката фактор, че е уведомен за прехвърлянето.

3

Съгласно договора за факторинг ищецът авансирал доставчика за процесните доставки. До месец март 2022г. ответникът погасявал регулярно задълженията си по фактурите, след което преустановил плащанията. С влязло в сила съдебно решение по т.д. № 97/ 2023г. на ОС – Бургас ответникът бил осъден да заплати на ищеца вземането по фактура № 26754/ 28.04.2022г. и част от вземането по предявената в настоящото производство фактура № 26799/ 04.05.2022г. – присъдени 70 000 лв., ведно с дължимите обезщетения за забава.

На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията. С определенията по чл.374 и чл.375 от ГПК съдът е приел, че ответникът не е представил писмен отговор в преклузивния срок по чл.367, ал.1 от ГПК. /Представен е писмен отговор от лице без доказателства за представителна власт по отношение на ответника, като до изтичането на предоставения срок по чл.101, ал.1 от ГПК пълномощно не е представено и процесуалното действие не е потвърдено от страната./

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното :

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.99-100 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл.327 от Търговския закон /ТЗ/ и чл.2, ал.2, т.12, предл.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/.

От вписванията по партидата на ищцовото дружество в Търговския регистър се установява твърдяното универсално правоприемство между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД с ЕИК 831558413 и ищеца „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959 – на 14.07.2022г. наименованието на „Райфайзенбанк (България)“ е променено на „Кей Би Си Банк България“; на 10.04.2023г. е вписано преобразуване чрез вливане на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД в „Обединена българска банка“ АД.

Сключването и съдържанието на процесния договор за факторинг се установяват от приетите по делото писмени доказателства. Същите са установени в отношенията на страните и с влязлото в сила съдебно решение по т.д. № 97/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас: на 21.06.2012г.

„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като фактор и „Нафта-Трейдинг“ АД като 4 доставчик сключват договор за факторинг, с който доставчикът прехвърля на фактора всички свои настоящи и бъдещи парични вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени на основанията по т.1 срещу лицата по т.3 от приложенията към договора, срещу определена в договора цена.

Договорът първоначално е сключен със срок до 21.06.2013г., като с последващи многобройните анекси този срок е продължаван, последно до 01.11.2023г. Съгласно приложение № 47-1 към анекс № 47 от 05.04.2021г. ответникът „ЕИВ“ ЕООД е платец на доставчика „Нафта-Трейдинг“ АД по фактури за покупка на стоки. По силата на договора за факторинг ищецът като фактор е придобил бъдещите парични вземания на доставчика от ответното дружество, който е купувач по фактурите. Така вземанията за цените на доставените стоки са прехвърлени на ищеца - фактор, който се е задължил авансово да заплати на доставчика до 90% от стойността на фактурите, но не повече от 1 000 000 лева, с договорен гратисен период от 30 дни след падежа на съответната фактура.

С писмо от 13.10.2017г. ответникът „ЕИВ“ ЕООД е потвърждил пред фактора, че е надлежно уведомен от доставчика „Нафта-Трейдинг“ АД за договора за факторинг, по силата на който след 10.10.2017г. всички съществуващи и бъдещи задължения по фактурите за доставени стоки следва да бъдат плащани на фактора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.

Процесните 17 фактури са издадени в периода 04.05.2022г 17.08.2022г. за извършени от „Нафта-Трейдинг“ АД доставки на стоки на ответника „ЕИВ“ ЕООД на посочените в тях стойности, с изключение на първата фактура № 26799/ 04.05.2022г., която е издадена за доставка на обща стойност 87 338,65 лв., от които 70 000 лв. са присъдени на ищеца с влязлото в сила съдебно решение по т.д. № 97/ 2023г. на БОС. Вземането по предходната фактура № 26754/ 28.04.2022г. също е присъдено с цитирания съдебен акт.

Към всяка от фактурите е налице отправено от доставчика „Нафта-Трейдинг“ АД към банката – фактор искане за усвояване на суми съгласно договора за факторинг. По всяко искане е извършено плащане съгласно поетото задължение по договора за факторинг, което се установява от приложените извлечения от чанковата сметка на доставчика. Наред с всяко искане е отправено и писмо с изявление за прехвърляне на търговските вземания по съответните фактури. По делото не се установява погасяване на вземанията по процесните фактури чрез плащане от ответника „ЕИВ“ ЕООД или от 5 доставчика по договора за факторинг „Нафта Трейдинг АД. Вземанията са включени във водения от ищеца дневник на фактурите, авансирани по силата на процесния договор за факторинг.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.2, ал.2, т.12 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ факторингът е банкова сделка, която съгласно съдебната практика представлява договор за покупка на вземания, дължими за доставка на стоки или услуги към трето лице - длъжник на прехвърлителя. Целта на факторинга е финансиране от страна на фактора на търговската дейност на доставчика и ограничаване на неблагоприятните последици за доставчика от осъществяване на доставки на стоки и услуги на трето лице - негов длъжник при условията на търговски кредит, чрез прехвърлянето на риска върху банката – фактор.

Предвид законодателната празнота в уредбата на договора за факторинг и неговите последици, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА приложими по аналогия на правото са гражданскоправните норми, уреждащи договора за цесия.

Правната доктрина приема, че за разлика от цесията вземането, предмет на прехвърляне с договора за факторинг, е винаги бъдещо – не е възникнало в патримониума на доставчика и не е изискуемо към датата на сключване на договора за факторинг. В това се състои разликата между факторинга, който представлява вид финансово-кредитна дейност, и договора за цесия. Извън това, е налице идентичност на съществените признаци на тези договори. В този смисъл е отговорът на касационен въпрос, даден с решение № 94/ 10.07.2014г. по т.д. № 3643/ 2013г. на I I т.о. на ВКС, както и мотивите на касационния съд в определение № 1831/ 11.06.2025г., постановено по реда на чл.288 от ГПК по цитираното водено между страните т.д. № 97/ 2023г. на ОС – Бургас.

По делото се установи валидното правоотношение по договора за факторинг между доставчика „Нафта Трейдинг АД и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е ищецът Обединена българска банка“ АД. Установено е извършването на доставки от доставчика „Нафта Трейдинг АД на ответника „ЕИВ“ ООД, за които са издадени процесните фактури. Съгласно задължението си по договора за факторинг ищецът е заплатил авансово на доставчика договорените стойности по така издадените фактури, като вземанията по последните са му надлежно 6 прехвърлени. Съгласно изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД към 13.10.2017г. длъжникът е редовно уведомен от доставчика си за прехвърлянето на бъдещите вземания за цени на доставени стоки, като последният е потвърдил на банката – фактор прехвърлянето на вземането по всяка фактура. Поради това на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземанията на доставчика за цените по издадените фактури поражда действие за ответника – длъжник след 13.10.2017г. Тъй като носещият доказателствената тежест ответник не установи изпълнение на задълженията си за заплащане на цените на доставените стоки съгласно процесните фактури, на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД в полза на банката – фактор са преминали вземанията за цените съгласно издадените фактури, ведно с дължимите на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетения за забавав размер на законната лихва, начислени от датите на отложените падежи по всяка от фактурите до деня, предшестващ предявяването на исковете – 17.12.2025г. На основание чл.162 от ГПК съдът определя стойностите на дължимите обезщетения за забава върху вземанията по фактурите чрез онлайн-калкулатор https: //www.calculator.bg/1/ lihvi_zadaljenia.html. Същите са в предявените с исковата молба размери.