Определение № 30571 от 13.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30571 гр. София, 13.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20221110113653 по описа за 2022 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 07.02.2023г. от 09:30 часа , за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД.

Ищецът ФИРМА/с предишно наименование до 09.05.2022г. ФИРМА/ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Х. В., за заплащане на сумата от 75,10 лв., представляваща неплатени задължения за потребени далекосъобщителни услуги в периода от 1

15.03.2019г. до 15.07.2019г. и издадени фактури №1264735756/15.04.2019г., №**********/

15.05.2019г.,

№1267914289/15.06.2019г. и

№1269597426/16.07.2019г. по договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски № 10890221001 от 10.10.2016г. и допълнително споразумение към него от 16.04.2019г., сключени между длъжника и ФИРМА вземанията по които са прехвърлени на ФИРМА с договор за цесия от 24.02.2020г., който от своя страна е прехвърлил вземанията на заявителя с анекс от 10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 13.12.2021г. по ч.гр.д. №68788/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът ФИРМА /с предишно наименование до 09.05.2022г. ФИРМА/ твърди, че по силата на договор за цесия от 24.02.2020г. ФИРМА е придобило процесното вземане, а с анекс от 10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г. същото било прехвърлено на него. Излага доводи, че длъжникът е уведомен за извършените цесии преди процеса. Съгласно Общите условия към договора за мобилни услуги падежът за плащане на стойността на доставената услуга бил настъпил, но потребителят и към настоящия момент не бил изпълнил задължението си, поради което ищецът претендира плащането му в пълен размер. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът М. Х. В. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В депозираното в срок възражение по ч.гр.д. № 68788/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, излага доводи за липса на валидно правоотношение между нея и ФИРМА, тъй като срокът на сключения между тях договор е изтекъл.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валидно сключен договор с цедента последният е доставил, а ответникът е приел (потребил) далекосъобщителни услуги и в негова тежест е възникнало изискуемо задължение да плати цената им в претендирания размер и в определен срок, след изтичането на който е изпаднал в забава, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил задължението си.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2