Решение № 5802 от 28.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5802 гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.ева

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Я. при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Я. Въззивно гражданско дело № 20231100502826 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 - 211 ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 1 от ПЗР ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 09.12.2023 г. на съделителя Д. П. П. срещу решение № 20067867/18.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 6311/2004 г. на Софийски районен съд, 71 състав, в частта, с която е извършена съдебна делба, като е поставен в дял на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ на В. Н. В. допуснатият до делба недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се на 4-и етаж в бл. *******в“, в гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща площ от 101,87 кв.м, при съседи: стълбище, Ц.К., Х.И., ул. „Шипченски проход“, двор, заедно със зимнично помещение, при съседи: коридор, В.И К. Х., ул. „Шипченски проход“, заедно с таванско помещение при съседи: коридор, Й.Б., двор, стълбище, както и заедно с 2,62 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при условието в шестмесечен срок от влизане на решението в сила В. Н. В. да заплати на Г. Н. В. за уравнение на дела му сумата 90279,17 лева, а на Д. П. П. - сумата 36111,67 лева, заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до погасяване, и е отхвърлена предявената от Д. П. П. претенция по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ за възлагане в дял на допуснатия до делба имот, като на основание чл. 293а ГПК 1

/отм./ всеки от съделителите е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд разноски за държавна такса.

Жалбоподателят подържа, че решението било неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Не била налице нито една от предпоставките за уважаване на възлагателната претенция на съделителя В.

Н. В.. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да извърши делбата като уважи предявената от него възлагателна претенция, евентуално – да изнесе имота на публична продан.

Претендира разноски.

Въззиваемите В. Н. В. и Г. Н. В. считат решението за правилно в обжалваната част и молят въззивния съд да го остави в сила. Претендират разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 188 ГПК /отм./, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 197, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото не неправилно в обжалваната част поради следните съображение:

С влязло в сила решение по чл. 282 ГПК /отм./ е допуснато извършването на съдебна делба на правото на собственост върху описания погоре недвижим имот между Д. П. П., В. Н. В. и Г. Н. В. при дялове 1/6 /или 2/12/ идеална част за първия съделител и по 5/12 идеални части за останалите двама.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот е реално неподеляем съгласно техническите правила и норми, по който въпрос няма и спор между страните. Средната пазарна цена възлиза на 216670 лева.

С аргумент от разпоредбата на чл. 288 ГПК /отм./, когато делбеният имот е неподеляем, съдът изследва възможността същият да бъде поставен в дял на някой от съделителите. Такава възможност е предвидена в чл. 288, ал. 2 и 3 ГПК – когато имотът е жилищен и е направена възлагателна претенция. В този случай съсобствеността може да се ликвидира чрез поставяне на имота в дял на някой от съделителите.

В срока по чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./ Д. П. П. и В. Н. В. са заявили претенции по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, съгласно който, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде 2 поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

Предпоставка за уважаване на възлагателните претенции е имотът да е придобит по наследство. Според задължителните разяснения по прилагане на релевантния законов текст, дадени в т. 8 от ТР № 1/19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г., ВКС, ОСГК, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК, е недопустимо.

Делбата следва да бъде извършена с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан - чл. 288, ал. 1 ГПК. В мотивите е посочено, че комбинирана /смесена/ съсобственост е собствеността, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.

Процесният недвижим имот е придобит от дядото на съделителите /Г.

П.А./ през 1974 г., като последният е бил негов едноличен собственик.

Приживе /през 1995 г./ наследодателят прехвърлил на дъщеря си Ю.Г. В. 4/6 идеални части от правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, като собствеността е придобита в режим на СИО. Бракът е прекратен с развод, с което е прекратена и СИО, като Ю. В. със споразумението за развод е получил собствеността върху всичките 4/6 идеални части. Следователно към откриване на наследството на Г. П.А. последният не е бил едноличен собственик на процесния имот, а на 2/6 идеални части от него. Останалата част е била на Ю. В., придобита по възмездни сделки – договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и договор за делба с бившия съпруг. Ето защо в случая съсобствеността е смесена /така решение № 174/18.03.2024 г. по гр. д. № 2116/2023 г. ВКС, 1ГО, постановено при сходна фактическа обстановка/.

Цитираната от СРС практика /например решение № 31/10.09.2021 г. по гр. д. № 2607/2020 г. ВКС, 2 ГО/ касае различна от процесната хипотеза - ‐ когато собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг, част от наследниците, сред които и преживялата съпруга, са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между трима от тях и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица. Тази практика е приложима за прехвърлителни сделки, извършени след откриване на наследството/прекратяване на СИО, а не преди това, какъвто е процесният случай.

Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено в частта, с която е извършена делба на имота и е отхвърлена възлагателната претенция на въззивника. Следва да бъде постановено друго, с което делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, като следва да бъдат отхвърлени претенциите по чл. 288, ал.

3 ГПК /отм./ на съделителите Д. П. П. и В. Н. В..

3

По разноските:

Пред настоящата инстанция не е извършвана нова оценка на имота, като дължимата от съделителите държавна такса е определена правилно от СРС.

Ето защо че решението следва да се остави в сила в частта, с която съделителите са осъдени да заплатят разноски по сметка на съда.

Константна е съдебната практика по въпроса, че чл. 293а ГПК /отм./, респ. чл. 355 от действащия се прилага само ако между страните няма спор по способа на извършване на делбата. Ако има спор, отговорността за разноските пред въззивната и касационната инстанция се разпределя на общо основание / така определение № 4106/18.09.2024 г. по ч. гр. д. № 1805/2024 г., ВКС, 2 ГО/.

С оглед изхода на делото на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ на въззивника се следват разноски за държавна такса в размер на 738,02 лева, от които всеки от въззиваемите дължи половината. Последните нямат право на разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20067867/18.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 6311/2004 г. на Софийски районен съд, 71 състав, В ЦЯЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ ПО ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА, С

КОЯТО е поставен в дял на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ на В. Н. В. допуснатият до делба недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се на 4-и етаж в бл. *******в“, в гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща площ от 101,87 кв.м, при съседи: стълбище, Ц.К., Х.И., ул. „Шипченски проход“, двор, заедно със зимнично помещение, при съседи: коридор, В.И К. Х., ул. „Шипченски проход“, заедно с таванско помещение при съседи: коридор, Й.Б., двор, стълбище, както и заедно с 2,62 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при условието в шестмесечен срок от влизане на решението в сила В. Н. В. да заплати на Г. Н. В. за уравнение на дела му сумата 90279,17 лева, а на Д. П. П. - сумата 36111,67 лева, заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до погасяване, и е отхвърлена предявената от Д. П. П. претенция по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ за възлагане в дял на допуснатия до делба имот, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ следния недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се на 4-и етаж в бл. *******в“, в гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща площ от 101,87 кв.м, при съседи: стълбище, Ц.К., Х.И., ул. „Шипченски проход“, двор, заедно със зимнично помещение, при съседи: коридор, В.И К. Х., ул. „Шипченски проход“, заедно с таванско помещение при съседи: коридор, Й.Б., двор, стълбище, както и заедно с 2,62 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху 4 държавна земя, КАТО ПОЛУЧЕНАТА ОТ ПРОДАЖБАТА ЦЕНА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ МЕЖДУ Д. П. П., ЕГН **********, В. Н. В., ЕГН

********** и Г. Н. В., ЕГН **********, съобразно идеалните им части.

ОТХВЪРЛЯ претенциите за възлагане на процесния имот по чл. 288, ал.

3 ГПК /отм/, предявени от Д. П. П., ЕГН ********** и В. Н. В., ЕГН **********.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20067867/18.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 6311/2004 г. на Софийски районен съд, 71 състав, в частта, с която съделителите са осъдени да заплатят разноски по сметка ма СРС.

ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН ********** да заплати на Д. П. П., ЕГН ********** на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ сумата 369,01 лева – разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Г. Н. В., ЕГН **********да заплати на Д. П. П., ЕГН ********** на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ сумата 369,01 лева – разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5