Определение № 670 от 16.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670 гр. С.З., 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500366 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на ,,П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“**********, представлявано от законните си представители С.Н.Н. и Н.М.Л. – управители, действащи чрез юрк. Г.С.С.-К., против разпореждане № 2438/18.04.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1342/2023 г. по описа на Районен съд – С.З. в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Г. Й. за сумата от 155,20 лв. –лихва за забава за периода от 11.01.2022 г. до 10.11.2022 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на заповедното производство и при превишаване на правомощията на съда.

Претендира въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочената сума, както и присъждането на направените разноски по делото - 15,00 лв. за платена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „П.К.Б.“ ЕООД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Б. Г. Й., ЕГН – **********, с адрес: с.

Б.К., общ.С.З. за сумата от 1562,87 лв., от които 600 лв. - главница; 123,94 лв.

- договорно възнаграждение за периода от 10.01.2022 г. до 10.11.2022 г.; 180 лв. – неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, 420 лв. 1 неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането, 155,20 лв. - лихва за забава за периода от 11.01.2022 г. до 10.11.2022 г., 53,73 лв. – законна лихва за периода от 10.11.2022 г. до 29.03.2023 г., както и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, и разноски в заповедното производство.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 40007053938, сключен на 13.12.2021 г. между „П.К.Б.“ ЕООД - гр.С. и длъжника Б. Г. Й., по силата на който дружеството предоставило на длъжника паричен кредит от 600 лв., а последният се съгласил да върне сумата ведно с договорно възнаграждение, за срок от 11 месеца, на равни месечни погасителни вноски в размер от 120,35 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца.

В размера на месечните погасителни вноски били включени и суми от 54,54 лв., представляващи разсрочено плащане на закупени от длъжника услуги „Фаст“, и „Флекси“, съответно на цени от 180 лв. и 420 лв., дължими ведно с месечните погасителни вноски.

В ОУ на договора е предвидено задължение за длъжника в случай на просрочване на плащане на месечна вноска да заплати обезщетение в размер на законната лихва, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото вземане, като за същия период длъжникът дължи и заплащането на договорната лихва.

В заявлението си кредиторът е посочил, че длъжникът не изпълнил задълженията си по договора, като не е платил нито една погасителна вноска и изпаднал в забава, а изискуемостта на кредита е настъпила с изтичането на срока на договора.

За периода от изпадане на длъжника в забава 11.01.2022 г. до 10.11.2022 г. длъжникът дължал мораторна лихва в остатъчен и непогасен размер от 155,20 лв.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно претендираните суми за възнаграждения за допълнителни услуги, такса за извънсъдебно събиране на вземането и лихвата за забава от 155,20 лв., като по отношение на последната е приел, че противоречи на разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането 2 за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да не противоречи на закона или добрите нрави и да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК по отношение на претендираното вземане за сумата от 155,20 лв., представляваща лихва за забава, т.к. в тази му част заявлението противоречи на закона и се основава и на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В тази връзка за неоснователно се преценява оплакването на частният жалбоподател, че заповедният съд е превишил правомощията си, извършвайки преценка валидността на сделката, от която заявителят черпи права.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е длъжен да извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала.

Досежно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивна правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права, и валидността на отделните нейни клаузи.

Освен това по смисъла на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК за случаите на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземане, произтичащо от договор с потребител, съдът следва да извърши преценка и дали искането не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Изводът е, че в тези хипотези самото обосновано предположение на съда за наличието на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител, въз основа на която се претендира издаване на заповед за изпълнение на основаното на тази клауза вземане, е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение.

В конкретният случай въззивният съд приема, че клаузата от общите условия към договора за потребителски кредит, уреждащ претендираната лихва за забава, противоречи на закона и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2 т.5 от Закона за защита на потребителите.

Противоречието със закона е налице, т.к. чл.33 от ЗПК представлява императивна правна норма, която предвижда при забава от страна на длъжника право на кредитора единствено на законната лихва за забава.

В случая кредиторът е предвидил в общите си условия право на обезщетение за забава, което включва за един и същи период както законната лихва за забава, така и уговорената договорна лихва/договорно възнаграждение.

3

Освен, че противоречи пряко на нормата на чл.33 от ЗПК, тази клауза е и неравноправна, т.к. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Тази необоснованост произтича от обстоятелството, че в посоченият по-горе кумулативен размер лихвата за забава, която кредиторът претендира, надхвърля максималния размер на годишния процент от разходите по договора за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.4 от ЗПК.

С оглед на изложените съображения обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

В настоящото производство разноски не подлежат на присъждане .

Водим от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.2 и чл.272, ал.1 пр.1-во от ГПК, Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2438/18.04.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1342/2023 г. по описа на Районен съд – С.З. в частта му, в която е отхвърлено заявлението ,,П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“**********, представлявано от законните си представители С.Н.Н. и Н.М.Л. – управители, действащи чрез юрк. Г.С.С.-К., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Г. Й., ЕГН – **********, с адрес: с. Б.К., общ.С.З., за сумата от 155,20 лв. –лихва за забава за периода от 11.01.2022 г. до 10.11.2022 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4