Решение № 319 от 19.06.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. С., 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500365 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 56 от 27.02.2025 г., постановено по гр.д. № 474/2024 г. по описа на Районен съд – Костинброд е отхвърлен предявеният от В. Д. Б. срещу Софийски районен съд иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата в размер на 2 500 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди за периода от 05.06.2014 г. до 28.08.2023 г., настъпили вследствие на забавата за разглеждане на гр.д. № 8850/2014 г. по описа на СРС, 75 – състав, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 15.05.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

Със същото решение ищецът В. Д. Б. е осъдена на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Софийски районен съд сторените по делото разноски в размер на 300.00 лв. – юрисконсулстско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в която се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт. Счита, изложените от съда аргументи, в подкрепа на извода му за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди, за незаконосъобразни и бланкетни. Твърди, че от показанията на разпитания по делото свидетел – П., които анализира подробно, се доказвали по несъмнен начин претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на забавяне на процесното производство и изразяващи се в претърпян стрес и загуба на доверие в правосъдната система.

Не споделя извода на съда, че липсата на подадена от ищеца молба за бавност 1 по процесното дело, обуславя постановяването на отхвърлително решение.

Изтъква, че в случая забавеното производство има за предмет трудов спор, което от своя страна изисква делото да бъде решено в бързи срокове, позовава се на практика на ЕСПЧ в този смисъл. С изложените доводи въззивникът мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяването на друго, с което предявения иск да бъде изцяло уважен с присъждане на направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Въззиваемата страна Софийски районен съд е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на последната.

Контролиращата страна – Софийска окръжна прокуратура, в открито съдебно заседание пред въззивния съд, заявява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваното решение.

Софийският окръжен съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.

235, ал. 3 ГПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което се явява допустима.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, предл. 1 ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 ГПК.

Районен съд – Костинброд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ от В. Д. Б. за сумата в размер на 2 500.00 лв., претендирана за неимуществени вреди /стрес, загуба на сън, загуба на доверие в правосъдната система/, претърпяни в периода 05.06.2014 г. до 28.08.2023 г. от забавата на гр.д. № 8850/2014 г. по описа на СРС, 75 – състав , ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело – до окончателното изплащане.

С обжалваното решение исковата претенция е изцяло отхвърлена като неоснователна. Неоснователността на предявения иск е мотивирана от първоинстанционния съд с недоказаност на претърпените неимуществени вреди, вследствие на забавеното производство, както и с неупражняване на процесуални права на ищцата по забавеното дело, а именно неподаване на молба за бавност.

Настоящият съдебен състав намира тези изводи на първата инстанция за незаконосъобразни. Настоящата инстанция приема, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на предявения иск.

Между страните няма спор относно правно-релевантните факти по делото, а те се установяват и от приложеното гр.д. № 8850/2014 г. на СРС, 75 състав и събраните по настоящото дело гласни доказателства. По конкретно с 2 искова молба с вх. № 2384 / 19.02.2014 г. „Фор Крафт“ ООД, е предявило осъдителен иск срещу ищецът в настоящото производство – В. Д. Б. на основание чл. 221 ал. 2 КТ за заплащане на сума в размер на 1 800.00 лв., по която било образувано гр.д. № 8850/2014 г. по описа на СРС, 75 – ти състав.

След това на 05.06.2014 г. ответника /ищец в настоящото производство – В. Б./ е депозирал писмен отговор в срок по реда на чл. 131 ГПК. На 30.09.2014 г. е депозирана молба от пълномощникът на ответника – В. Б. за спиране на образуваното гр.д. № 8850 / 2014 г. по описа на СРС, 75 – състав на основание чл. 229 ал.1 т. 4 ГПК / няма данни за произнасяне по тази молба изобщо/. След това с Определение № 20090975 от 16.05.2023 г. делото е насрочено за 11.07.2023 г., в което открито съдебно заседание е било обявено за решаване, като на 28.08.2023 г. е постановено решение, което е влязло в сила на 17.10.2023 г. В периода от подаване на отговора на исковата молба от страна на ответника на 05.06.2014 г. /ищец в настоящото производство – В. Б./ до постановяване на определението, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2023 г. са изминали почти 9 години.

След окончателното приключване на производството В. Д. Б. е предявила претенция за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок пред ИВСС по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ.

С писмо изх. № РС – 2 3 – 531 / 02.09.2024 г. Инспектората към ВСС уведомява съдът, че е било подадено заявление вх. № РС – 23 - 531 / 07.11.2023 г. от В. Д. Б. относно нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на приключеното гр.д. № 8850/2014 г. по описа на СРС, 75 – ти състав. По заявлението е било извършена проверка от проверяващ състав на ИВСС, за резултатите от която е изготвен констативен протокол, който заедно със заявлението и всички постъпили към него документи е изпратен незабавно на Министъра на правосъдието, с писмо изх.

№ РС – 23 – 531 / 06.03.2023 г.

Видно от изпратения отговор с вх. № 6611/18.11.2024 г. от министерството на правосъдието /л. 68 от делото/ е, че на ищецът е предложено сключване на споразумение, което е получено от адвоката на му, но на 13.05.2024 г. е получен отказ за сключване на такова.

Пред първоинстанционния съд е разпитан като свидетел К.Е. П., от чиито показания се установява, че ищецът – В. Д. Б. е била притеснена и е изпитвала силна тревожност, с оглед заведеното срещу нея дело от страна на работодателят й към този момент - „Фор Крафт“ ООД. Свидетелката заявява, че през целия период на висящност на делото, В. Б. била силно обезпокоена, предвид възможността да бъде осъдена да заплати определена сума пари, наред с разноски по делото. Притесненията й били свързани главно с това, че за нея можело да се окаже непосилно от финансова гледна точка да заплати сумата, с оглед на обстоятелството, че отглеждала две деца – едното родено през 2015 г., а другото през 2018 г., т.е. в процесния период. Свидетелят заявява, че през периода на висящност на делото, В. Б. заболяла от „Хашимото“, което самата свидетелка отдава на претърпения стрес от необоснованото забавяне на делото.

3

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите (имуществени и неимуществени), причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Това право се отнася до всички видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни.

Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да бъдат уважени исковете е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от забавянето ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица; 4/ да е налице причинно-следствена връзка между забавянето и неблагоприятните последици (вредите). Посочените елементите трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Тази отговорност на държавата се реализира чрез нейните органи – в случая Софийски районен съд. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ (виж. Решенията на ЕСПЧ по делото Д. и Хамънов срещу България от 10 май 2011 г.). Тези критерии са обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство.

В случая въззивният съд приема за доказано, че изискването за разглеждането на делото пред СРС в разумен срок действително е нарушено.

Касае се за исково производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност, разгледано е и решено в едно съдебно заседание, но въпреки това е с обща продължителност над 9 години. Тази продължителност на делото се дължи най-общо на недобрата организация на СРС при проверка на редовността на исковата молба и депозирания отговор и насрочване на съдебното производство в открито съдебно заседание. Констатира се необосновано забавяне за периода от подаване на отговор на исковата молба 4 на 05.06.2014 г. до 16.05.2023 г., когато с определение делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, съответно решено. През посочения период съдът не е извършвал никакви процесуални действия, а самият период се отличава с изключителна продължителност, почти 9 години.

След депозиране на отговора на исковата молба именно съдът е органът, който следва да положи максимални усилия, за да предотвратяване на ненужно забавяне, като извършва своевременно дължимите действия по движение на делото. Тук следва да се изтъкне, че макар предявения иск с правно осн. 221, ал. 2 КТ да не подлежи на разглеждане по реда на гл. XXIV ГПК, има характер на несъщински трудов спор, по който ищецът е настоящото производство е имал качеството ответник, в качеството си на работник – икономически по слабата страна.

Обстоятелството, че Софийски районен съд е един от най-натоварените в страната, с намален човешки ресурс и значителен брой дела, разпределение на един съдебен състав, не е в състояние да доведе до обратен извод. Нещо повече: следва да се посочи, че съгласно чл. 1 КЗПЧОС, държавите членки са длъжни да организират правните си системи по начин, който да гарантира спазването на чл. 6 ЕКЗПЧОС, като позоваването на финансови или практически затруднения не може да оправдае неизпълнението на изискванията на чл. 6 ЕКЗПЧОС (в този смисъл например - Salesi v. Italy, 1993).