Решение № 1134 от 20.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. Плевен, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430100662 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във вр. с чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от К. Х. Й., ЕГН **********, от ***, чрез мл. адв. И. С. И. от *** против „ВИВУС.БГ“ ООД с ЕИК ***.

Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права:

Твърди се, че на 25.11.2024 г . между "ВИВУС.БГ" ЕООД в качеството на Заемодател и К. Х. Й. в качеството Заемател бил подписан Договор за потребителски кредит с ид. № ***. По силата на това съглашение Заемодателят се задължил да предостави паричен заем в размер на 200.00 лв.

(с еврова равностойност в размер на 102.26 евро). При сключването на договора било предвидено условието за обезпечаване на кредита, като при непредоставяне на предвидените гаранции в срок, било предвидено начисляването на такса за бързо разглеждане на договора.

Твърди се още, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения 1 договор за паричен заем, ищеца заплатил всички дължими суми, ведно с възнаградителната лихва и допълнително начислените такси.

Навеждат се доводи, че при сключване на договора били нарушени императивни разпоредби на ЗПК. Нарушена била разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочен бил годишен процент на разходите, но не било ясно нито какво включвал, нито как бил формиран. При изчисляването му не били включени всички допълнителни разходи и при включването им в ГПР, то той би надхвърлил многократно предвидения размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи се, че не била включена таксата за експресно разглеждане на документите, която представлявала разход за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и следвало да се включи в годишния процент на разходите. По този начин реално се увеличавала печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получавало едно допълнително възнаграждение. Навеждат се и доводи за нищожност на клаузата, регламентираща такса за бързо разглеждане на документите поради противоречието й със закона и добрите нрави и поради неравноправност.

Излага се, че т.к. договора бил нищожен поради нарушаване императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, потребителят дължал връщане на чистата стойност на кредита без да дължи лихва или други разходи по кредита, в съответствие с разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

При твърдяната недействителност, ищеца счита, че дължал връщане само на главницата от 200.00 лева и платеното над нея било дадено при изначална липса на основание по недействителния договор и подлежало на връщане.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което процесния Договор за потребителски кредит с ид. № *** от 25.11.2024г. да се признае за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 25.00 евро, като недължимо платена по процесния договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД е депозирал писмен отговор в срока по 2 чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете.

Ответникът твърди, че с процесния Договор за кредит № *** от 25.11.2024 г. е отпусната сума в размер на 200 лева, като същия представлява първи и единствен кредит между страните и бил предоставен при условията на изцяло безлихвено финансиране. В тежест на кредитополучателя не били уговаряни, начислявани или събирани каквито и да било възнаградителни лихви, наказателни лихви, такси за разглеждане, такса за бързо разглеждане, други административни такси, комисиони или разходи, свързани с усвояването и обслужването на кредита. В договора липсвали клаузи, предвиждащи заплащане на каквито и да било допълнителни възнаграждения извън възстановяването на реално предоставената главница и за целия срок на договора ищецът бил задължен единствено да върне получената сума от 200 лева, без каквото и да било оскъпяване на кредита. Твърди се, че не били плащани от длъжника суми над размера на главницата.

С уточняваща молба от 16.06.2026г. ищеца излага, че макар и в договора да не били предвидени вземания за допълнителни разходи, то такИ. на практика били начислени и събрани от кредитора. Излага се, че според справката от БНБ ищеца бил заплатил по процесния договор суми в общ размер на 319,56лв., като главницата била в размер на 200лв. и според ищеца, всички платени над размера й суми следвало да се включат в ГПР и при това той би надвишил размера по чл.19, ал.4 от ЗПК. На това основание се претендира нищожността му.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представения Договор за кредит № ***/25.11.2024г., че същия е бил сключен между ищеца К. Х. Й., в качеството на кредитополучател и ответника „ВИВУС.БГ" ЕООД, в качеството на кредитодател. Според обективираното в него, страните са постигнали съгласие кредитодателя да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 200лв. за срок от 30 дни с дата на падеж на задължението за връщането му – 25.12.2024г.

Видно е, че в съглашението е посочен стандартен лихвен процент 40,97%, но за процесния кредите срещу бланковия реквизит „договор лихва“ е отразено 0%. При това общо дължимата за връщане сума е посочена в размера на 3 получената от 200лв.

Видно е от представените Общи условия, приложими в правоотношението, че в тях се съдържат клаузи за възможни допълнителни плащания по сключвани от кредитора договори за кредит, но нито една не може автоматично да бъде приета за приложима към процесния договор, в който не се съдържат никакви клаузи за възможни допълнителни задължения в тежест на кредитополучателя.

От представената справка от *** се установява, че кредитора „Вивус.БГ“ е предоставял информация по процесния Договор за кредит на основание чл.10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ***, като в края на всеки месец от датата на сключване на договора до 30.04.2025г. е подавал информация за непогасено задължение за главницата от 200лв., както и за нарастване на общия размер на дълга към 30.04.2025г. на 319,56лв.

Видно е от същата справка, че към 31.05.2025г. остатъка от главницата и балансовата експозиция са посочени в цифрово изражение като 0.00.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Установи се от обсъдените доказателства, че между страните е възникнало правоотношение по силата на сключен договор за кредит от 25.11.2024г.

Съдът обаче намира, че недоказани останаха твърденията на ищеца, че по правоотношението са били уговорени допълнителни такси и разноски, както се твърди в уточняваща молба от 16.06.2026г.

Поради това не може да се приеме, че годишния процент на разходите е различен от посочения в Договора размер 0%.

Представената справка от *** установява единствено каква информация е подавал кредитора в изпълнение на задълженията му по Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР, но не и какви задължения са били включени в сочения като непогасен размер на дълга към 30.04.2025г. Задълженията на заемополучателя възникват от подписания с кредитора договор, обективиращ постигнатото съгласие. Ако не са възникнали от него, не могат да бъдат въведени едностранно от кредитора с подадената информация до БНБ – ЦКР.

При поставения спор, в тежест на ищеца беше да докаже елементите на 4 съглашението му с кредитора и извършените по него плащания.

От изясненото съдържание на процесния Договор, съдът не може да формира извод за уговорени такси или други задължения, които да бъдат квалифицирани като „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и като такИ. формиращи годишен процент на разходите .

При така събраните доказателства, съдът намира, че Закона за потребителски кредит дори остава неприложим, с оглед разпоредбата на чл.4, ал.1, т.5 и т.6 от същия.

С оглед горното, съдът намира, че претенцията по чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК остана недоказана и следва да се отхвърли като такава.

Съдът счита, че обсъдената Справка не доказва и размера на извършените плащания от длъжника по процесния Договор. Ответникът признава в отговора си единствено плащане на главницата от 200лв., а по делото не са събрани други доказателства за платени суми от заемополучателя, като ищеца се е отказал и от допуснатата съдебносчетоводна експертиза. Предоставената информация за балансова експозиция към 31.05.2025г. с цифрово изражение 0.00 при посочена предходния месец 319,56лв. не предпоставя непременно плащане на сумата в посочения размер от ищеца. Може да се предположи, че е възможно да е платена, но писменото доказателство не позволява категоричен извод за това.

Поради това, съдът намира, че останаха недоказани твърденията на ищеца, че са налице платени суми над главницата в претендирания размер от 25 евро и осъдителната претенция по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД остана също недоказана и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (200лв.), определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

5

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Х. Й., ЕГН **********, от *** против "ВИВУС.БГ" ЕООД с ЕИК: ***, ИСК с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, за признаване за установено, ч е сключеният между тях Договор за кредит № ***/25.11.2024г. е нищожен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Х. Й. с ЕГН ********** против "ВИВУС.БГ" ЕООД с ЕИК: ***, ИСК с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 евро, представляваща недължимо платена по Договор за кредит № ***/25.11.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, К. Х. Й., ЕГН **********, от *** да заплати в полза на "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 102,26 евро, представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6