Определение № 2463 от 28.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2463 гр. Варна, 28.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500984 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост жк Младост 4 ул.

Бизнес Парк София № 1 сграда 15 вх. А ет. 4 чрез пълномощник юрисконсулт М.М. - ответник по гр. д. № 6775/2024 г. по описа на PC – Варна срещу Определение № 2587 от 25.02.2025г., постановено по гр.д.№ 6775 по описа за 2024г. на ВРС, с което е оставено без уважение обективираното в молба с вх. рег. № 87912/01.11.2024 год. н а „ЕОС МАТРИКС“ ЕИК 131001375, искане с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното Решение № 138/10.01.2025г. по гр.д. № 6775 по описа за 2024г. на ВРС, в частта за разноските, с което решение съдът е възложил в тежест на ответника, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, сторените от ищците разноски в размер на 285 лева за заплатена държавна такса и по 400 лева (общо 1200 лева) разноски за адвокатско възнаграждение на всеки един от ищците.

Настоява се, че определението е неправилно с молба за неговата отмяна и постановяване на друго, с което разноските да не бъдат възлагани върху ответника, в условие на евентуалност да бъде намален присъдения размер на адвокатското възнаграждение, договорено и заплатено на процесуалния представител на ищеца.

Конкретно се сочи, че по делото са налице и двете предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК – ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и с отговора на исковата молба е признал иска. Сочи се, че ответникът в качеството си на частен правоприемник на процесното вземане не е предприел никакви извънсъдебни и съдебни действия след прекратяване на образуваното изпълнително дело № 506/2012г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева с нарочно Постановление от 08.04.2019г. било чрез изтегляне на приложения по делото изпълнителен лист, съотв. депозиране на молба за образуване на ново изпълнително 1 производство. Както в исковата молба, така в хода на воденото съдебно производство липсват твърдения и данни кредиторът да е извършвал последващи принудителни действия или извънсъдебни такива, посредством които да се засегнати правата на ищците.

Счита, че наличието на изпълнителен титул може да обоснове правен интерес за водене на отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, но само, когато кредиторът е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме, което в настоящата хипотеза не е сторено. Жалбоподателят сочи, че не може да се очаква кредиторът служебно да прилага давността в отношенията със своите контрагенти, но единствено на база съществуването в правния мир на изпълнителен лист в полза на кредитора не може да се направи извод, че е даден повод за завеждане на делото.

На следващо място, в условие на евентуалност, се оспорва размера на присъденото в полза на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за защита на всеки ищец, доколкото защитаваният интерес и за тримата ищци е общ и идентичен.

Ответниците по частната жалба, чрез пълномощник адв. Д. П., редовно уведомени, представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Възразяват относно мотивите на частният жалбоподател като излагат, че воденето на иска по чл. 439 от ГПК е единствената възможност за защита на длъжниците, тъй като възражението за изтекла в тяхна полза погасителна давност не е сред лимитивно изброените основания за прекратяване на изп.производство. Сочи се, че поради наличието на данни за извършени извънсъдебно действия по събиране на вземането, подаване на информация към ЦРК и наличие на изпълнителен титул, възражението за погасяване на правото на принудително изпълнение, за да има обвързаща кредитора последица, следва да бъде заявено по съдебен ред, като признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи чл. 78, ал.2 от ГПК. Настоява, че доколкото ответникът разполага с изпълнителен титул, то независимо от перемирането на производството, съществува вероятност да бъде образувано ново изпълнително дело и след изтичане на погасителната давност. Настоява се жалбата да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

С постановеното по гр.д. № 6775/2024г. на ВРС решение № 138/10.01.2025г. решаващият съд е уважил исковата претенция като е приел за установено в отношенията между страните, че ищците Н. Н. С. ЕГН **********, Д. Демиров Л. ЕГН **********, и К. И. С. ЕГН **********, не дължат на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище: гр.София. ж.к. Малинова долина, бул. Рачо Петков - Казанджията № 4-6 представлявано от Р.И.М.-Т., на основание чл.124, ал.1, предл. трето ГПК, вр. чл. 110 от ЗЗД, сумата в общ размер на 7132.95 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от 5 751.06 лева - неиздължена главница в размер на по договор за кредит от 21.04.2009г., сумата от 617.30 лева - договорна лихва считано от 15.02.2011г. до 07.11.2011г., сумата от 291.61 лева - наказателна лихва, считано от 17.06.2011г. до 07.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда 07.11.2011г. до окончателното 2 изплащане на задължението; сумата от 133.19 лева - заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 17281/2011г. по описа на ВРС и сумата от 339.79 лева юрисконсултско възнаграждение, по ч.гр.д. № 17281/2011г. по описа на ВРС, предмет на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 17281/2011г. по описа на ВРС, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на кредитора по давност, на осн. чл. 237 от ГПК.

Присъдил е в полза на ищците сторените от тях съдебно-делеводни разноски в размер на по 400 лева – адвокатско възнаграждение, а с определение по реда на чл. 248 от ГПК № 2587 от 25.02.2025г. и държавна такса в размер на 285.50 лева.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал молба с искане за изменение на решението в частта за разноските като е настоявал същите да останат в тежест на ищеца, с оглед наличието на условията по чл. 78, ал.2 от ГПК, евентуално за намаляване на присъдения размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

По същество : Производството по гр.д. № 6775/2024г. по описа на ВРС е образувано въз основа на молба на Н. Н. С. ЕГН **********, Д. Демиров Л.

ЕГН **********, и К. И. С. ЕГН **********, чрез пълномощник, с която срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК 131001375 е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията мужду страните недължимостта на суми, произтичащи от договор за банков кредит, сключен с «Банка ДСК» ЕАД, вземането, който е прехвърлено чрез договор за цесия на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК 131001375, и за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17281/2011г. на РС Варна, поради погасяване на вземането по давност.

Ищците са мотивирали правния си интерес от водене на иска с наличието на изпълнителен лист срещу тях за процесното вземане, образувано изпълнително дело и заявени в ЦКР данни за тяхната задлъжнялост по договора за кредит.

При извършена справка с книжата по гр.д. № 5685/2019г. на ВРС се установява, че с писмения отговор в срока по чл.131 от ГПК ответното дружеството е признало иска; настояло е за постановяване на решение с прилагане разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Въведено е възражение за прекомерност на договореното и заплатено на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.

Доколкото ищецът е заявил искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът е постановил акта си в този смисъл като в мотивите на решението е приел, че ответникът е признал иска, но е дал повод за неговото завеждане, при което липсват предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК и осъдил ответника да заплати разноски на ищеца. С обжалваното определение е отказал да измени решението в частта за разноските.

От книжата по гр.д. № 6775/2024г. по описа на ВРС се установява, че между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с молба от 28.03.2019г. "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е поискало да бъде конституирано за нов взискател по изпълнителното дело, тъй като на 28.09.2018г е бил сключен договор за цесия с "ОТП Факторинг България" ЕАД за цедиране на вземането по изпълнителното дело. На 05.04.2019г. с Постановление ЧСИ Илиана Станчева прекратява образуваното изпълнително дело на осн.чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като последно изпълнително действие е 3 било извършено на 10.02.2014г. На 08.04.2019г. ЧСИ Илиана Станчева е изпратила съобщение до "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, че на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено. От постановлението за прекратяване на изпълнително дело

№

20127120400506/2012г. по описа на ЧСИ Илияна Станчева с дата 05.04.2019г. до 05.04.2024г. е изминал предвиденият в закона 5 годишен давностен срок.

Освобождаването на ответника от отговорността за деловодните разноски, респективно неприсъждането им в полза на ищеца по уважен иск, е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество.

По смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК за възлагането на разноските в тежест на ищеца, е без значение неговото поведение, а това на ответника.

В конкретния случай първата предпоставка е налице, тъй като в срока за отговор ответникът е признал предявения иск, съответно съдът е постановил решението си по реда на чл.237 от ГПК.

Спорно е наличието на другата предпоставка, а именно даден ли е от ответника повод за завеждане на делото.

По принцип поводът за завеждане на иск по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране, съответно отричане на правото, на което се позовава ищецът или се отрича от него.

В конкретиката на казуса, при преценката относно повода за завеждане на делото, следва да се съобрази дали ответникът е накърнил защитавания с установителния иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК интерес, тоест дали е предприел действия по принудително удовлетворяване въпреки погасеното право на принудително изпълнение.

Установи се по-горе, че липсват както твърдения от ищците, така и обективни данни взискателят в лицето на ответника, считано от момента на конституирането му като взискател по изп.д. № 506/2012г. на 28.03.2019г., както и след получававе на издаденото от ЧСИ на 08.09.2019г. на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК Постановление за прекратяване на образуваното изп.д. № 506/2012г. поради перемирането му, да е предприемал съдебно или извънсъдебно някакви действия за удовлетворяване на вземането до предявяване на отрицателния установителен иск на 04.06.2024г. вкл.

При идентична фактическа обстановка е постановено Определение № 774/18.04.2023г., постановено по ч.гр.д. № 1170/2023г. на ВКС, Трето гражд. отделение, което съдът споделя, както и цитираната в него съдебна практика, и съгласно която се приема, че за възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение следва да се отдаде на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните и на извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установеното и продължаващо трайно бездействие на кредитора след конституирането му като страна в изп.производство, вкл. и след перемирането на делото и прекратявенето на изп. производство, при това с нарочен акт, връчен редовно на взискателя, в конкретиката на случая, следва да се вземат предвид от съда като засвидетелстване на пълна пасивност на взискателя по отношение намеренията за изпълнителни действия по негово 4 инициатива.