Решение № 126 от 16.04.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е

№126 гр. Д. , 16.04.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О

Д А

Д.кият административен съд, в публично заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска при участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Д., Веселин Вичев и секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 460 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и сл. от административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Д.Д.Й. ***, подадена чрез адв.А.Ч. *** Д. с искане за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от невъзможността да използва обекта на собственост в размер след изменението на иска от 22 961 лева и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, причинени от противоправно бездействие на общинската администрация на Община град Д., за периода 14.09.2015г. -14.09.2020г., ведно с лихвата за забава в размер на 5656,80 лева за дължимото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 14.09.2015г. до 14.09.2020г. - датата на подаване на исковата молба и законна лихва, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че вредите са причинени от бездействието на Община град Д. в отчуждителна процедура, в която са издадени Заповед № 538/08.05.1985г., в частта и по т.2 и Заповед № 1081/10.10.1988г. на председателя на ИК на ОбНС гр.Толбухин и Заповед № 1347/03.11.2009г. на кмета на Община град Д. за изменение на обезщетението. Ищецът твърди, че общината не е довършила започналата през 1985 г. отчуждителната процедура, в която е било отчуждено нейното и на родителите й собствено жилище, в режим на СИО, находящо се в центъра на гр.Д. (преди гр.Т.), ул.“Народна република“ № 27Е, който имот бил завзет незабавно от отчуждителя. Твърди се, че със Заповед № 51 от 30.05.1985г. семейството на ищцата – тя, сестра й, С. Д. М. и техните родители, Д. К. М. и М.С.

М., били настанени в двустайно оборотно жилище в края на града в квххххх. След като ищцата създала семейство била настанена със Заповед № 124 от 26.10.1988г., издадена от директора на СД“Изграждане на населените места“ при ОбНС-Толбухин отново в кв.“ххххх, но в хххххх жилище, което обитава и до настоящия момент, поради недовършване на отчуждителната процедура. Ищцата твърди, че искането й за присъждане на имуществени и неимуществени вреди съответно в размер на 22 961 лв. и на 5 000 лв. е обусловено от невъзможността да ползва обекта на своята собственост, т.е. новопостроеното жилище, което е следвало да й бъде предоставено в отчуждителната процедура, а именно жилище- апартамент № 18 със застроена площ от 88,67 кв.м., на осми етаж (шести жилищен), във вх.Б на жилищен блок „Д.“, ведно с изба № 18 с площ от 7,13 кв.м. в състояние годно за нормално обитаване, в резултата от което ищецът е понесъл имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба имуществената вреда е обусловена от създадена от ответника невъзможност ищецът да ползва имота за времето, когато е бил лишен от фактическа власт. Ищецът счита, че размерът на вредата следва да се определи на база средно месечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид, функционална характеристика, като се позовава на съдебната практика на ВКС, както и на решения на Европейския съд по правата на човека. Ищецът твърди, че следствие на неизпълнението, е претърпял имуществени вреди, които съизмеря с наема за процесния имот по средни пазарни цени за периода от 14.09.2015г. до 14.09.2020г. и затова претендира обезщетение в размер на 22 961 лв., ведно с лихви за забава, от началото на процесния период до край му, както и законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът претендира и неимуществени вреди в размер на 5000 лв., причинени от тревоги, притеснения, надежди и очаквания, унижение и отрицателни емоции, породи от неизпълнение на задължението общината да завърши строителството и предостави определеното като обезщетение жилище. Претендират се и законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът

– Община град Д., чрез адв.П.А., оспорва исковата претенция по основание и размер като поддържа възражението си за нередовност на исковата молба. В писмения отговор на исковата молба прави възражение за погасяване по давност на част, както от главния иск, така и от акцесорния за заплащане на лихви. Излага твърдения, че правото на ищцата е възникнало от Заповед № 1347/03.11.2009г. на кмета на Община град Д., тъй като едва с тази заповед е индивидуализиран имотът, който трябва да се предостави на ищцата, така както е описан и в исковата молба. По тези съображения счита, че бездействието на общината следвало да се преценява от 03.11.2009г.

Ответникът твърди, че за времето след 03.11.2009г. общината не е бездействала и това се доказвало от сключения от нея Договор за възлагане на строителство № ДОП-190/21.11.2019г. и Договор за възлагане на строителство от 07.07.2010г., сключени от общината с цел изграждане на процесния блок „Д.“, въвеждането му в експлоатация и предоставяне на правоимащите полагащите им се имоти. Фактът, че Община град Д. не е бездействала, се установявало от представените по делото писмени доказателства- предложения за бюджет, извадки от протоколи от заседания на Общински съвет Д. и др., от които се виждало, че през годините общината активно е търсила решение на проблема. Оспорва се твърдението, че ищцата е претърпяла имуществени вреди, тъй като нейните жилищни нужди са били задоволени с предоставеното й със заповед от 26.10.1988г. за ползване общинско жилище без да заплаща наем за него. Затова ответникът счита, че невъзможността на ищцата да ползва конкретно процесния имот, т.е. жилището, което е следвало да й се предостави в отчуждителната процедура, не обуславя понасяне на имуществена вреда. Оспорва твърденията за понесени неимуществени вреди, които счита за общи и бланкетни. Оспорва акцесорния иск за лихви за забава за периода от 14.09.2015 г. до 14.09.2020г. като прави възражение, че същият е погасен по давност за период 3 години преди датата на исковата молба. Моли исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена, а алтернативно излага да бъде уважена само до доказания размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение, чийто размер счита за адекватен съобразно фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Д. дава заключение за частична основателност на исковата претенция, във връзка с което изразява становище, че ищцата не е претърпяла имуществени вреди, а единствено неимуществени такива. Пледира да се ползва критерият „справедливост“ при определяне на техния размер.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Между страните не се спори, че със Заповед № 538/08.05.1985г. на председателя на ИК на ОНС е започнала отчуждителна процедура, в резултат на която на 08.05.1987г. жилището на ищцата, собственост на нейните родители и находящо се в гр.Толбухин, ул.“Народна република“ № 27е, е било завзето на основание чл.105 от ЗТСУ (отм), видно от представения от ответника Акт за завземане на отчужден недвижими имот, издаден на 08.05.1987г. от председателя на ИК на ОНС.

Със Заповед

№ 1081/10.10.1988г. на председателя на ИК на ОбНС-Толбухин е видоизменена Заповед № 538/08.05.1985г. по т.2. Същата година със Заповед № 125 от 26.10.1988г. и договор за наем от същата дата, ищцата, нейният съпруг и дете са настанени в държавно жилище (сега общинско) в гр.Т., кв.“Б.“, ., състоящо се от две стаи, кухня и изба. Страните не спорят, че и към настоящия момент ищцата и нейното семейство живеят в същото жилище.

Със Заповед

№ 237/1993г. ищцата е била обезщетена с ап.17 и ап.20, едностайни, обединени в едно жилище-тип мезонет, находящо се новата сграда, която е трябвало да се построи на мястото на отчуждения имот, наречена блок „Д.“ ( понастоящем блок „Д.“).

Със Заповед

№ 1347/03.11.2009г., издадена от кмета на Община град Д. жилището, полагащо се като обезщетение на Д.Д.Й., е индивидуализирано на апартамент № 18, във вх.Б, на осми етаж, представляващ шести жилищен в жилищен блок с наименование „Д.“, ул.“И.П.“ в гр.Д., състоящ се от три стаи и кухня със застроена площ от 88,67 кв.м., ведно с изба № 18 от 7,13 кв.м. и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху общинската земя, върху която е построен блокът.

От писмо на кмета на Община град Д. с рег. № 94Д-00-89/14.03.2009г. се установява, че към 2009г. жилището, с което следва да бъде обезщетена жалбоподателката, все още не е построено и тепърва предстои изграждането му. Видно е, че към този момент е проведена обществена поръчка и е сключен договор за проектиране - Договор № ДР-20/06.03.2009г., сключен с „Ателие Емилия Добрева“ ЕООД.

От писмо с рег. № 01-00-2/14.06.2017г. на Й. Й.-кмет на Община град Д. се установява, че започналото през 2009г. строителство на жилищен блок „Д.“ през 2014 г. е било спряно, поради липса на финансови средства. През 2016г. е съставена нова количествено стойностна сметка, която показвала, че за завършване на блок „Д.“ са необходими 4 500 000 лева, за да получат собствениците своето обезщетение.

За доказване на твърденията, че Община град Д. не е бездействала, ответникът представя Договор за възлагане на строителство с рег. № ДР-127/07.07.2010г., сключен с „Възход-Валентино“ ООД за изпълнение на строително-монтажни работи с предмет: СМР на жилищен блок „Д.“ и Договор за строителство с рег. № 104-190 от 21.11.2019г., сключен с „НСК София“ ЕООД на осн. чл.112, ал.6 от Закона за обществените поръчки за изпълнение на обществена поръчка с предмет “Строително монтажни работи на обект жилищен блок „Д.“ с обслужваща част ЗП общо от 1422,71 кв. и РЗП 7555,93 кв.м. (л.49 и сл.) Ответникът представя също и множество други писмени доказателства (л.72-405) - предложения за бюджет и средносрочни прогнози за бюджета на Община град Д. за периода от 2015г. до момента и извадки от протоколи от заседание на общинския съвет, на които били обсъждани проблемите с изграждането на блок „Д.“ за периода от 2014 г. до настоящия момент.

Страните не спорят, че към момента на последното съдебно заседание процесното жилище не е завършено и не е предадено на ищцата.

По делото не се спори, че имотът, който ищцата следва да получи като обезщетение в новостроящото се крило на блок „Д.“ се намира в центъра на град Д., където се е намирал и отчуждения имот, а жилището, предоставено на ищцата за временно ползване в бл.32 на жк“Б.“ е в края на града, в близост до околовръстния път.

В първото по делото съдебно заседание ищцата, Д.Д., заявява, че майка й се е разболяла непосредствено след преместването им във ведомствено жилище в кв.“Балик“ заради силния стрес. Описва завземането на имота на родителите й като „изгонване“ извършено за 5-6 дни, в момент около 24 май 1985г., когато е празнувала абитуриентския си бал. Ищцата заявява, че 35 години живее с чувството, че е „заложник“ на общината, понеже е лишена от право на собственост върху собствения си имот, а с общинското жилище, което обитава, не може да се разпорежда.

По делото бяха събрани гласни доказателства.

В свидетелските си показания, И. Т. И., на 64 години, съсед на ищцата, твърди, че живее на втория етаж в един и същ вход на жилищен блок № 32 в жк“Б.“, гр.Д. и познава Д. и нейното семейство от 1989г., когато били посрещнати от нея и съседите в този имот като новодомци.

Предоставеното на Д. ведомствено жилище било в много лошо състояние, разположено на последния етаж, с течове от покрива на сградата и не му е правен ремонт през годините.

Според свидетелката, ищцата понастоящем живее в това жилище със своята майка, с която очаквали да получат жилище в центъра на град Д. в продължение на 30 години. Свидетелката твърди, че е запозната със здравословните проблеми на ищцата и счита, че те са породени и от проблемите, свързани с неприключването на отчуждителната процедура.