Решение № 20 от 08.02.2024, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 475/2023
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 08.02.2024
- В сила
- 08.02.2024
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Яна Вълкова Ангелова, Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.200, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл.92, т.4 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- §1, т.27г · Закон за енергетиката
- §1, т.41а · Закон за енергетиката
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 1а · Закон за нормативните актове
- чл. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 34, т. 3 · Закон за нормативните актове
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Ямбол, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500475 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. В. И. от гр.****, подадена чрез пълномощник- адв. Ж.Д.Т.-А. от АК- Ямбол, против Решение № 410 от 25.09.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 890/2023 г. по описа на същия съд, с което предявеният от него иск по чл.124, ал.1 от ГПК да се приеме за установено, че не дължи на „Електроразпределение Юг" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЕИК 115552190, сумата от 373.67 лв., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия за периода 06.07.2022 г.- 01.02.2023 г., за която сума е издадена фактура № 82892305316 от 17.03.2023 г., е отхвърлен и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 300.00 лв.
Оплакванията на въззивника са за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Оспорени са изводите на ЯРС, с които е приел, че ищецът дължи на ответника процесната сума, въпреки представените доказателства, че той не е собственик на имота, за който е била доставяна ел. енергия, отчетена в невизуализиран регистър на СТИ.
Сочи се, че ищецът е собственик на друг имот в ЖСК и са неправилни изводите на съда, съгласно които дължи процесната сума на основание сключен от него и ответника договор за присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на ответника, 1 тъй като предмет на този договор не е само обект, собственост на ищеца, а на всички обекти в ЖСК. Поради това договора не обвързва ищеца със задължение да заплаща стойността на потребената ел. енергия за всички обекти във входа на ЖСК, различни от неговия собствен.
Според въззивника, за да достигне до извод, че ищецът дължи процесната сума поради отчетена ел. енергия от трети нетърговски регистър на СТИ, съдът е приел безкритично обосновките на вещото лице, дадени както в експертизата, така и в о.с.з. по делото при изслушването му. Сочи се, че вещото лице е изготвило своята експертиза при проучване на предоставените писмени материали по делото, проучване на специализирана техническа литература, изискана информация от ЕВН България, Електроразпределение Юг, без да извърши физическа проверка на СТИ, както и софтуерна експертиза, при което да отговори какви данни в паметта на СТИ се съдържат, какви са отчетените количества в трети нетърговски регистър, по какъв начин е осъществено софтуерното въздействие, какви са възможните причини за наличие на показания в трети нетърговски регистър, при безспорно правилно отчитащи регистри за дневна и нощна тарифа, при безспорна констатация на БИМ за липсата на следи от нерегламентирана намеса. Твърди се по повод заключението на вещото лице, че същото е изразило само предположение, че чрез нерегламентирано вмешателство в СТИ, по софтуерен път, могат да се променят броя на тарифите и тяхната продължителност, като при липса на доказателства, че се касае за реално потребена ел. енергия от ищеца, измерена в допълнително създаден по софтуерен път трети нетърговски регистър, съдът неправилно е приел, че сумата се дължи, като са измерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ. Според жалбоподателят, „скрит" от потребителя регистър и събираните в него данни не може да бъде основание за коригиране на сметката му, което е в разрез с духа и нормите на Закон за защита на потребителя, както и с нормативни актове на европейското законодателство, сред които и Директива 2009/72/ЕО и конкретно- чл. 1, б. „в", „з" и „и" от Приложение № 1 към нея. Твърди се, че е неприемливо да се коригира сметката на потребителя при негово безвиновно поведение, при положение, че не е констатирано неточно, неправилно измерване на потребена ел.енергия, а по данни за ел.енергия от трети нетърговски „скрит" за потребителя регистър. Излага се, че със сключване на договора с ответното дружество, потребителят не е приел такова условие и клауза, а законодателят е въвел нормативен регламент, който да защитава правата на потребителите, включително и това те да знаят за съществуването на трети нетърговски регистър, както и за правилата и условията, при които към него се отклоняват данни и не се отчитат по дневна и нощна тарифа, а по трета тарифа. Само при условие, че това е известно за потребителя и той се е съгласил да бъде тарифиран и по трети регистър, би могло да се счита, че операторът има вземане по „скрит" регистър. Такова вземане обаче, не представлява вземане, свързано с начисляване по реда на чл. 55 от ПИКЕЕ. Според въззивникът ЯРС, без да е събрал годни доказателства за софтуерна нерегламентирана намеса в СТИ, е извел извод за неоснователност на иска и е отхвърлил същия, като по делото е останало неизяснено има ли софтуерно въздействие, кога е станало, от кого, по какъв начин, ако е станало, чрез него били ли са пренасочвани данни от регистрите за дневна и нощна тарифа и те да бъдат отчитани в трети нетърговски регистър. Като аргумент в 2 подкрепа на изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, въззивникът сочи, че съдебният акт е изграден изцяло въз основа на отговорите на въпросите към вещото лице, за които той не е имал специални знания да отговори, както и на допълненията към експертизата, извършени от вещото лице в с.з., представляващи нови факти и обстоятелства по делото, с които ищецът не е бил запознат.
По изложените във въззивната жалба подробни съображения се настоява за отмяна на решението на ЯРС и за постановяване на ново решение по съществото на спора.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез пълномощник- юриск. Р., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба по подробно изложени съображения, споделящи напълно мотивите на районния съд.
Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. В случай, че съдът уважи подадената жалба, процесуалният представител на въззиваемата страна с отговора на въззивната жалба, прави възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски, с оглед на правната и фактическа сложност на делото, като се настоява на основание чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът Н. В. И. се представлява от пълномощника си адв. Т.А., която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. В представени по делото писмени бележки излага подробни доводи и съображения за отмяна на постановеното от ЯРС решение и уважаване на предявения иск.
Настоява се за присъждане на разноските, направени от въззивника пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Електроразпределение Юг" ЕАД не изпраща законен или процесуален представител в съдебно заседание. В депозирана по делото молба отговора на въззивната жалба се поддържа, като се настоява за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по въззивната жалба, въззивният съд установи следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Н. В. И. от гр.*****, с която против „Електроразпределение Юг“ ЕАД е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 373,67 лв., представляваща допълнително начислена стойност на ел. енергия за периода 06.07.2022 г.- 01.02.2023 г., за която е издадена фактура № 82892305316 от 17.03.2023 г.
Според изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения, самостоятелен обект– апартамент №3, находящ се в сграда с административен адрес:
3 гр.*****, ул. „П.К.Я.№**вх.**, не е негова собственост. Собственици на обекта са Ж.Г.Г. и В.Г.Г., съгласно обяснителна записка за обект ЖСК „Гларус, имаща характер на разпределителен протокол между кооператорите в ЖСК, която била въведена в експлоатация на 19.02.2019 г. Ищецът е посочил, че на 12.04.2021 г. е сключил договор за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството си на упълномощен представител на собствениците на отделни самостоятелни обекти от вх.Б, като към момента на сключване на този договор, както и към настоящия момент, собствениците на ап.3 не са се снабдили с нотариален акт за собственост, но това не ги прави несобственици на имота. Апартамент №3 бил с клиентски номер 1001409373 и за същия бил монтиран електромер с фабричен № 013893651. Ищецът сочи, че е получил уведомително писмо, с приложени към него фактура от 17.03.2023 г., Констативен протокол от 01.02.2023 г. и Констативен протокол от 21.02.2023 г., като бил уведомен, че на 01.02.2023 г. при извършена проверка от служители на ответника на СТИ- електромер с фабричен № 1001409373 от измервателна точка 4519019 в гр. Ямбол на клиент с клиентски номер 1001409373, е било констатирано, че електромерът е повреден и не отчита ел. енергия. СТИ било демонтирано и предадено за експертизна проверка в БИМ. На основание чл. 55, ал.1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕ/ бил уведомен, че сметката за ел. енергия за периода от 06.07.2022 г. до 01.02.2023 г.- 210 дни, ще бъде коригирана, като ще бъде начислена допълнително сума, за която била издадена и процесната фактура. С исковата молба ищецът е оспорил да има качеството на битов клиент, краен потребител или на потребител, съгласно легалните определения за такива, дадено в ДР на ЗЕ, тъй като не е собственик или ползвател на имота, поради което и не може да бъде длъжник на ответника за сумата по издадената фактура. Изложил е твърдения за нарушения на процедурата, предвидена в чл.49 от ПИКЕЕ при съставянето на констативния протокол 01.02.2023 г., с доводи, „е не е бил уведомен з извършването на проверката, а протоколът е подписан от свидетел, който не отговоря на изискванията да не е служител на оператора на мрежата. Позовава се на експертизата на БИМ, съгласно която не е установена нерегламентирана намеса с СТИ, напротив установено било, че същото съответства на метрологичните и технически изисквания. Сочи се, че показанията на уреда се отчитат дистанционно и е следвало операторът да получава информация за реалното потребление, като всички данни от всички регистри са отчетени от него. Оспорва се реда и начина за преизчисление на консумираната електроенергия, предвид отсъствието на нерегламентирана намеса в работата на електромера. Ищецът е заявил претенция за присъждане на сторените от него разноски по делото.
В депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Сочи, че ищецът има качеството на „краен клиент“ по смисъла на §1, т.27г от ДР на ЗЕ на основание договор за присъединяване на клиенти към електоразпределителната мрежа на ответника от 12.04.2021 г. по отношение на процесния имот. Твърди се, че ищецът е титуляр на общо 7 бр. ИТН , едно от които е и процесния имот. Приел е общите условия на електроразпределителното дружество, като не е уведомявал ответника да настъпили промени относно статуса на клиента и на ползвания 4 обект. Твърди, че е спазена процедурата, разписана в ПИКЕЕ и допълнителната сума за ел. енергия е била правомерно начислена, тъй като енергията била действително доставена и реално потребена, но не била визуализирана в първи и втори регистър. Изложил е, че констативния протокол от 01.02.2023 г. е изготвен в присъствието на свидетел, който не е служител на дружеството, изпратен на клиента без да е подписан от него, защото не е бил намерен в обекта. При проверката на електромера от БИМ е установено съответствие на уреда с метрологичните и технически изисквания и липса на нерегламентирана намеса, но е установено неточно отчитане по първи и втори регистри, т.нар. търговски тарифи, а количеството консумирана ел.енергия е отчетено в трета нетърговска тарифа. Въз основа на това е определена допълнително дължимата сума от клиента за действително разходвана енергия. Началната дата на периода, за който е извършена корекция на сметката, е тази, на която е монтиран електромерът, от който момент не е отчитал по търговските тарифи, от които се получава дистанционно информация за потреблението в имота. Ответникът счита, че съществува законово основание за начисляване на процесната сума, че законът не изисква виновно поведение на крайния клиент, а е достатъчно констатиране на неточно измерване на ел. енергия. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски.