Решение № 297 от 10.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Варна, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Родина Б. Петкова като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243100601418 по описа за 2024 година Съдебното производство по делото е по реда на чл.318 и сл. от НПК и e образувано по жалби на частния тъжител и граждански ищец Х. В. Х. и подсъдимата Н. Р. О. против присъда №7, постановена на 04.06.2024 год. по НЧХД № 79/2023 год. на Районен съд - Девня, I-ви състав.

С атакувания съдебен акт подс.Н. О. е призната за виновна в извършването на престъпление, наказуемо по чл. 130, ал.1 НК.

С подадената въззивна жалба частния тъжител и граждански ищец Х. Х. излага твърдения, че присъдата е несправедлива, тъй като наложеното административно наказание е прекалено занижено. Направено е искане първоинстанционната присъда да се измени като бъде увеличен размерът на наложеното административно наказание. Присъдата се обжалва и в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения граждански иск за разликата от 2 000 лева до 10 000 лева, претендирани като обезщетение за причинените с престъпното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

В открито съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания.

В подадената въззивна жалба подс.Н. О. излага твърдения, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, като наложеното административно наказание е завишено. Направено е искане първоинстанционната присъда да се отмени и подсъдимата да бъде оправдана, а в условията на евентуалност се 1 иска да бъде намалено наложеното административно наказание, а размерът на присъдените в полза на гражданския ищец неимуществени вреди да бъде редуциран.

В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.312 и чл.313, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Частният тъжител Х. Х. и подс. Н. О. живеели в съседство в гр.Суворово, но с течение на времето между членовете на двете фамилии се натрупало напрежение, което се отразило на ежедневните им отношения.

На 13.08.2019 г. подс.О. се прибирала в дома си и забелязала, че пред гаража ѝ имало поставена тръба, която възпрепятствала използването му. В същото време И.Ш. А., зет на тъжителката, миел автомобила си в непосредствена близост. Подсъдимата се опитала да премести тръбата пред имота на А., а той се опитам да попречи да стори това.

Двамата си разменили реплики на висок тон, а непосредствено след това между тях имало и телесен контакт. А. ударил с кофа подсъдимата в областта на лицето, двата горни крайника и я залял с намиращата се в нея вода.

Диалогът и последвалата размяна на удари накарали Х. Х., тъща на А., да се приближи към тях и да се включи словесно в спора. В отговор подс.О. блъснала с ръце в областта на торса тъжителката в резултат, на което последната паднала на земята, при което получила травматични увреждания.

Съгласно изготвеното от вещото лице Д.Д. заключение по съдебномедицинска експертиза, Х. е получила мозъчно сътресение, ожулване на окосмената част на главата, контузия на дясната лакътна става, травматичен оток и ожулване в същата област, кръвонасядане по предната повърхност на трети пръст на дясната ръка. Същите са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарят добре да са получени при блъскане с ръце, падане и удар на главата и десния горен крайник в подлежащата настилка. Обусловили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице Д.Д., се установява, че при съприкосновението между св.А. и подс.О., последната е получила разкъсно - контузна рана в лявата лицева половина, в областта на лявата вежда, кръвонасядания в областта на лявата мишница, ожулване по гърба на първи пръст на дясната ръка. Същите отговарят да са получени по съобщения начин и са обусловили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Въз основа на описаната фактическа обстановка, правилно приета и обсъдена от първоинстанционния съд, може да се направи безспорен извод, че на 13.08.2019 г. в гр. Суворово, обл. Варна, подсъдимата Н. О. е причинила на Х. Х. разстройство на здравето – мозъчно сътресение, ожулване на окосмената 2 част на главата, контузия на дясната лакътна става, травматичен оток и ожулване в същата област, кръвонасядане по предната повърхност на трети пръст на дясната длан, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което деяние съставлява престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото. Преценил е, че от събраните доказателства може да направи категоричен извод, че именно подсъдимата е осъществила вмененото ѝ деяние. Тези изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция, поради което и няма да бъда преповтаряни отново. В случая ще бъдат коментирани единствено направените възражения, с които е сезирана настоящата инстанция.

Твърденията, изложени във въззивната жалба на частния тъжител и граждански ищец Х. Х. касаят занижения размер на наложеното административно наказание и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

Настоящият съдебен състав, след като извърши цялостна проверка на първоинстанционната присъда и след самостоятелна оценка на всички събрани по делото доказателства, не намира у първоинстанционната присъда посочените от частния тъжител пороци.

Първоинстанционният съд е наложил административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК в размер на 1500 лева. При определяне на размера на административното наказание Районен съд – Девня правилно е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало, доказващо формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, наличие на добри характеристични данни, ползване с добро име в обществото, установени трудови навици, както и че извършеното се явява изолиран акт в поведението на подсъдимата. Наложеното административно наказание е определено в размер малко над законоустановения минимум, като първостепенния съд е отчел както ниската обществена опасност на дееца, така и обществената опасност на деянието, която в случая не е пренебрежителна, предвид възрастта на пострадалата и предприетите действия по отношение на нея.

Безспорно е установено, че подсъдимата е извършила престъпление против личността на частния тъжител, вследствие на което на последния са причинени неимуществени вреди, изразени в болки и страдания и отрицателни емоционални преживявания. Поради това, ангажирането на отговорността на подсъдимия за репариране на сторените от деянието му вреди е основателно. На осн. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В настоящия случай Районен съд - Девня е определил размера на дължимото обезщетение съобразно собствената си преценка за справедливост, която настоящия състав напълно споделя. Сумата в размер на 2000 лева е адекватна на причинените увреждания, необходимият възстановителен период, както и на неприятните 3 усещания, породени от деянието в емоционалния свят на пострадалия. Поради това, а и в съответствие със социално-икономическата обстановка и трайната съдебна практика, настоящият състав намира, че присъдено обезщетение не е занижено и не са налице основания за изменение на присъдата в тази част.

С въззивната жалба на подс.Н. О. са изложени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В условията на евентуалност се иска да бъде намалено наложеното административно наказание, а размерът на присъдените в полза на гражданския ищец неимуществени вреди да бъде редуциран.

Възраженията по размера на наложеното административно наказание и присъдените в полза на гражданския ищец неимуществени вреди бяха разгледани, поради което не следва да бъдат обсъждани отново.

По отношение на твърдените съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон – въззивната инстанция намира, че такива не са допуснати.

С въззивната жалба е изложено становище, че съда в мотивите си декларативно приема за установена фактическа обстановка, без да излага мотиви въз основа на кои гласни или писмени доказателства приема за безспорно установена приетата обстановка. Тези възражения са неоснователни, доколкото първостепенния съд е посочил кои свидетелски показания кредитира и причините за това, като е направен и анализ на показанията на двете групи свидетели по делото, а именно тези, които са станали очевидци на деянието и тези, които не са. Направен е внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателствени средства, като те са преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимна връзка. За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдените от защитата противоречия в показанията на свидетелите относно причинените на подсъдимата телесни увреждания от св. Илхан А. са неотносими към настоящия случай.

Неоснователни са и възраженията на защитата, че подсъдимата е действала при условията на неизбежна отбрана. От показанията на свидетелите безспорно се установява, че Х. Х. не е нападнала по никакъв начин подсъдимата О., като е недопустимо да се твърди неизбежна отбрана при предполагаемо нападение.

При извършената служебна проверка не се установиха нарушения на материалния или процесуалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на мотивирани изводи е стигнал до правилното заключение, че подсъдимата е извършила възведеното ѝ с частното обвинение престъпление.

Като съобрази горното, Варненски окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна. Първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като законосъобразна и мотивирана.

Поради гореизложеното, на осн. чл. 338 от НПК, Варненски окръжен съд като въззивна инстанция,

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/04.06.2024 г., постановена по НЧХД № 79/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, I състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5