Определение № 17432 от 17.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17432 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Ина Ем. Костадинова като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20261100505809 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

С протоколно определение от 03.04.026 г., постановено по гр. д. № 6362/2025 г. по описа на СРС, 38-ми състав, производството по делото е прекратено на основание чл. 127, ал. 2 ГПК вр. чл. 129, ал. 3 ГПК и ищецът “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъден да заплати на ответника Т.Д.И. сумата от 1800, 61 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от ищеца “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че с протоколно определение от 10.12.2025 г. първоинстанционният съд е дал указания за представяне на доказателства, като е указал, че при неизпълнението им в срок делото ще бъде разгледано тях. Сочи се, че страната не е била уведомена, че при неизпълнение на дадените указания в срок производството ще бъде прекратено, като наред с това са изложени и съображения, че самото непредставяне на доказателства не обуславя нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 129 ГПК. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от първоинстанционния съд.

Ответникът по частната жалба - Т.Д.И., е подал отговор на въвзивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

Производството пред СРС е образувано по предявени от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Т.Д.И. по реда на чл. 422 ГПК главни положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на 1 ищеца претендираните парични суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 53221/2024 г. по описа на СРС, 38-ми състав, като при условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове за процесните суми. Ищецът твърди, че на 14.08.2023 г. между БНБ “Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, в качеството му на кредитодател, и Т.Д.И., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № PLUS – 20147618, вземанията по който договор се твърди да са прехвърлени от БНБ “Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България в полза на ищеца - “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 22.11.2023 г. по силата на Приложение № 1 към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г.

Ответникът Т.Д.И. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, като е наведено възражение за недопустимост на производството, доколкото не са представени доказателства за предявяване на установителния иск в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. При условията на евентуалност са наведени възражения за неоснователност на исковете, като е оспорено съществуването на облигационна връзка, по силата на която за ответника да са възникнали задължения. Наведено е възражение за липса на представени доказателства за възникнало универсално правоприемство в полза на ищеца за процесните вземания, за което прехвърляне на вземанията ответникът да е бил надлежно уведомен.

Направено е доказателствено искане за задължаване насрещната страна да представи договор за потребителски кредит № PLUS – 20147618 от 14.08.2023 г., заедно с всички приложения към него с оглед осигуряване възможността на ответника да докаже твърдението си, че не е подписал процесния договор за кредит.

Съгласно протоколно определение от 08.12.2025 г. първоинстанционният съд е констатирал, че по делото не е представен посочения в исковата молба на ищеца договор за потребителски кредит, поради което и е оставил делото без движение, като е указал на ищеца да представи в едноседмичен срок цитирания в исковата молба договор за потребителски кредит, като в противен случай делото ще бъде разгледано без това писмено доказателство.

Препис от протоколното определение е връчен на ищеца “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД на 17.12.2025 г.

С молба от 22.12.2025 г. (л. 54 от делото пред СРС) ищецът“Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е представил договор за потребителски кредит № PLUS – 20147618 от 14.08.2023 г., заедно с приложимите към него общи условия и погасителния план, както и Сертификат № PLUS – 20147618, заедно с общи условия.

С обжалваното протоколно определение от 02.04.2026 г. СРС е приел, че с молбата от 22.12.2025 г. ищецът не е изпълнил указанията, дадени в протоколно определение от 08.12.2025 г., въпреки посоченото в исковата молба и въпреки указанията, тъй като е представил документ, касаещ лице – кредитор, различно от посоченото в исковата молба.

Съдът е изложил съображения, че в молбата от 22.12.2025 г. не се съдържа обяснение на това противоречие, поради което и по същество е счел, че е налице неизпълнение на изискванията на чл. 127, ал. 2 ГПК и с оглед на нормата на чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратил 2 производството по делото.

Със същото определение ищецът “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е осъден да заплати на ответника Т.Д.И. сумата от 1800, 61 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Изискванията за редовност на исковата молба са нормативно регламентирани в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК, като съгласно ал. 2 на чл. 127 ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. При съобразяване на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и правилата за разпределение на доказателствена тежест при непредставяне на доказателства относно твърдените от страните факти и обстоятелства, съдът е длъжен да приеме спорните между страните факти за недоказани, като по този въпрос съдът следва да се произнесе при разглеждане на материалноправния спор по същество и в крайния си съдебен акт, доколкото същият не касае предпоставките за процесуална допустимост на предявения иск.

В конкретния случай с протоколно определение от 08.12.2025 г. първоинстанционният съд е оставил делото без движение, като е указал на ищеца да представи в едноседмичен срок посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, като му е указана последицата от неизпълнение на така дадените указания – разглеждане на делото без така посоченото писмено доказателство.

С молбата от 22.12.2025 г. ищецът формално е изпълнил указанията на съда за представяне на писмени доказателства като фактите и обстоятелствата, които се установяват въз основа на тях са предмет на проверка при произнасяне по предявените искове по същество и не биха могли да доведат до извод за недопустимост на предявения иск, поради което и не е налице основание за прекратяване на исковото производство.

Наред с това следва да бъде съобразено обстоятелството, че в съответствие с регламентирания в разпоредбата на чл. 7 ГПК принцип на служебното начало, съдът следва да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. С определението от 08.12.2025 г. СРС е указал на страната, че при неизпълнение на дадените указания в срок, делото ще бъде разгледано без процесното писмено доказателство, като в последствие с обжалваното определение е счел, че непредставянето на така посоченото писмено доказателства е основание за прекратяване на производството по делото. По този начин съдът е поставил страната в условията на “процесуална изненада“, доколкото изначално не е указал на страната, че последицата от неизпълнение на указанията би се изразявала в прекратяване на производството по делото, което обстоятелство на самостоятелно основание обосновава извод за неправилност на прекратителното определение.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за СРС за продължаване на 3 съдопроизводствените действия.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 03.04.026 г., постановено по гр. д. № 6362/2025 г. по описа на СРС, 38-ми състав.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4