Протокол № 390 от 03.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 390 гр. Пазарджик, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500349 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Ц. Д. А., редовно призован, не се явява. От същият е постъпила писмена молба от 28.05.26г., в която моли да се гледа делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа жалбата, оспорва отговора на насрещната страна и няма доказателствени искания. Прилага списък за разноски и договор за правна защита и съдействие.

За ответникът „Б.“ АД, редовно призован, се явява юрк.Л. А., надлежно упълномощена да представлява страната. юрк. А.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Панагюрски районен съд №260000 от 23.01.2026г. постановено по гр.д.№685/2019г. по описа на същия съд, е ОТХВЪРЛЕН предявения от Ц. Д. А. ЕГН: ********** срещу “Б.” ЕАД ЕАД, ЕИК:********* ( конституирана на мястото на “ОТП Факторинг България” 1

ЕАД ЕИК:********), иск с който се иска да се приеме за установено, че Ц. Д.

А . не дължи на „Б.” ЕАД суми в размер на 4898,21 евро (9580,07 лева) главница, ведно със законната лихва за периода от 02.04.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, 2293,32 евро (4485,34 лева) - лихва за просрочие за периода от 20.02.2007г, до 02.04.2009 г., 277,12 евро (542 лева) разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.04.2009г. по ч.гр.д.

№ 157/2009г. по описа на Районен съд П. и е образувано изп.дело №20178190400373 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, поради погасяването им по давност.

ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, Ц. Д. А. ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр. П., ул. “Г.Б.” № 8, да заплати на “Б.” ЕАД ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “М.” № 19 сума в размер на 51,13 евро (100 лева) - разноски направени пред настоящата инстанция.

ОСЪДЕН Е , на основание чл. 77ГПК във вр. с т.8 от ТТРЗЧСИ, Ц. Д. А.

ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр. П., ул. “Г.Б.” № 8 да заплати на ЧСИ Людмила Мурджанова сума в размер на 12,27 евро (24 лева) - такса за копие от изп. дело №20178190400373.

УКАЗАНО Е на Ц. А., че сумата от 12,27 евро (24 лева) следва да бъде заплатена по банкова сметка IBAN: BG23BGUS91601004386402 при “Б.А.К.Б.

“АД, титуляр: ЧСИ Людмила Мурджанова с основание “т.8 ТТРЗЧСИ по ИД 20178190400373”.

Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№260032 от 23.02.2026г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция Ц. Д. А., ЕГН-********** от гр. П. чрез процесуалния си представител адвокат Ц. А. Ч. от АК-Пазарджик с доводи за порочност като незаконосъобразно. Поддържа се, че актът на съда само привидно изпълва признаците на „съдебно решение” по смисъла на закона и смята, че единствено ясно от него е преиначения предмет на делото, само с оглед пригаждането му за очевидно предварителното разрешение на спора от съда; подробното описание на теоретични постановки на съдебната доктрина, б е з да е разбираемо отношението им към предмета на делото;

„самоосвобождаването” на съда от задължението му да обсъди доказателствената съвкупност и липсата на съобразяване на

2 доказателствената й стойност за фактите, които удостоверява; неразличаването на недопустими и нищожни актове на съда и несъобразяване с правната природа на последните. Посочените изводи в жалбата почиват на аргументацията на жалбоподателя в насока на първо място, че по отношение на твърдяната нищожност на ЗНИ и ИЛ — нищожността на съдебно решение, в това число и на ЗНИ и инкорпорираните в нея властнически волеизявления на съда, това е най-тежкия им порок, който не е дефиниран в закона, но в допълнение, каквото РС не е намерил за необходимо да разкрие, правната теория и съдебната практика приемат, че такова е налице и когато с тези актове се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, включително на нещо, което противоречи на морала и добрите нрави.

Поддържа, че нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици и законът не прегражда възможността (противно на твърденията на районния съд) нищожността му да се релевира безсрочно и чрез възражение. Според жалбоподателя, в случая процесната ЗНИ (към датата на предявяване на иска), макар и постановена от надлежен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписана от районния съдия и с разбираемо изразена в нея водя, по естеството си да съставлява акт, несъвместим с основите на установения правов ред в РБългария . С нея е разпоредено изпълнение, очевидно противоречащо на добрите нрави и препятстващо възможността на адресата й за ефективна защита.

Счита, че не са тъждествени и различни са основанията за защита по Заповед за изпълнение срещу солидарни длъжници и Заповед за изпълнение, насочена само срещу единия от тях и че едва непосредствено преди подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело, ищецът е разбрал (а категорично едва в производството по делото), че длъжника, с когото е бил „осъден” солидарно да изпълни парично задължение, е починал. От узнаването за процесната ЗНИ до предявяването на иска, и ако солидарно задълженото с него лице е било живо, възражение за недължимост на плащането би било лишено от основание — привидно ЗНИ съответства на договореното с кредитора. Не така, според жалбоподателя, стои въпроса ако на самостоятелно основание (договора за поръчителство) кредиторът беше претендирал вземането си. Дори и само по отношение възможността поръчителят да оспори несъществуването на вземането на кредитора към 3 длъжника, а от там и на акцесорното вземане към него или за изпълнение на задължението от чл. 147 от ЗЗД.

Акцентира, че и двата случая (ЗНИ срещу солидарни длъжници и ЗНИ срещу един от тях) процесуалното правоотношение е едно — кредитордлъжници или кредитордлъжник. Тогава, ако процесуалното правоотношение не е възникнало спрямо единия от солидарните длъжници, то не е възникнало и спрямо другия от тях, доколкото не е предявено (заявено) отделно материално право на кредитора или процесната ЗНИ е изцяло нищожна, доколкото строго формалния характер на заповедното производство изключва възможност за „поправяне” на заявлението на кредитора, респективно „валидиране” на актовете на съда, след издаване на ЗНИ. Смята, че противоречи на всякаква логика, на принципите на правото, на морала и добрите нрави възможност „поръчителят” да остане единствено отговорен за целия дълг, при условие, че дългът на длъжника вече не съществува. Позовава се на разпоредбите на чл. 138, ал. 2 и чл. 139 от 33Д относно акцесорния характер на поръчителството и забраната за задължаване на поръчителя за повече или при по-тежки условия спрямо главния длъжник са императивни! Смята, че приемането на ЗНИ за нищожна само по отношение на единия от солидарните длъжници (Определение 233/02.06.2020 г. постановено в производството по ЧГД№157/2009 г. на РС П.), посочени в заявлението за издаването й и „разтурянето” на солидарната отговорност, опорочава смисъла на самото заповедно производство, смисъла на самото нареждане за изпълнение, и на всички предприети въз основа на такава заповед изпълнителни действия. Счита, че да се приеме тезата на районния съд, че доводите на ищеца от исковата му молба „касаят факти, настъпили преди издаване на изпълнителното основание и които е следвало да бъдат релевирани в срока за подаване на възражение", означава невъзможно от логическа гледна точка съждение за „приемане за безспорно“ на самостоятелно задължение за целия дълг при условие, че то не съществува за главния длъжник, макар възражение срещу и двете (ЗНИ) длъжника да е бил длъжен да направи непременно в срока по чл. 414 ГПК по първата от тях.

Смята, че признаването на процесната ЗНИ във вида, в който е наредено да се изпълни задължението с нея, е повече от невъзможно! Поддържа довод за очевидна злоупотреба с право от кредитора, очевидно толерирано от съда (Определение № 233/ 02.06.2020 г. по ЧГД 157/2009 г. на РС П. в кориците на 4 делото — стр. 10 !). Признава се, че кредиторът е разполагал с правото да претендира на самостоятелно основание вземането от жалбоподателя, но не това е поискал той от съда, а непременно осъждането му да изпълни солидарно с починалия длъжник. Твърди се, че смъртта на длъжника е била известна на кредитора още преди искането за издаване на процесната ЗНИ и очевидно, с „несподелянето на това знание“ с единствено компетентния съд, си е спестил подаването на ново заявление и снабдяването с нови ЗНИ и ИЛ срещу законните наследници на починалия длъжник, пък било то и солидарно с поръчителя и в този случай задължението би изглеждало по различен начин, в зависимост от други обстоятелства — като от допустимостта на предсрочната изискуемост — и че в кориците на делото липсват данни тя да е предявявана на длъжника (още по-малко на наследниците му) или на поръчителя. И по-късно да е узнал смята за завидно „упорството” му да не поиска да се „уредят” правоотношенията в съответствие с действителното правно положение.

Твърди се още, че подаването на заявление за издаване на ЗНИ срещу починал длъжник, задължен да изпълни солидарно с поръчителя си, е пречка за възникване на процесуално правоотношение въобще, между всички страни в производството. И че това налага признаването на всички издадени в това производство актове на съда за нищожни изцяло, както и че извън правораздавателната власт на съда е „да освободи” длъжника ( наследниците в случая) от задължение, било то за напред или нововъзникнало, а да остави отговорен поръчителя за задължение във вид, в който явно задължение на длъжника не съществува. Твърди се още, че с частичното обезсилване на процесната ЗНИ с Определение 233/02.06. 2020 г. на РС П., се създала още по-голяма „каша”, доколкото в правния мир съществува (по решение на РС) съществено видоизменена ЗНИ, принудително се изпълнява неизменен ИЛ (пак по решение на същия РС), издаден по неизменената ЗНИ, а в действителност нито едното, нито другото удостоверяват действителни права на кредитора. По аргумент на противното на доводите на РС въззивникът предполага, че той „приема” това да е възможно и съответно и на закона, и на морала, и на добрите нрави и, че „правилно” и законосъобразно да е принудителното изпълнение, дори и да съставлява престъпление, като се визира поведение на кредитора и на ЧСИ за отнемане на пари от длъжника, без възможност ефективно да се защити „в срока за подаване на възражение”, 5 само защото късно е разбрал, че съдлъжникът му е починал. Допълва, че нищожната ЗНИ създава привидност за признати и присъдени права и не може да породи правно действие и валидно да обвърже страните по нея.

Счита, че Районният съд съществено се е отклонил от задължението си да изследва възможността процесната ЗНИ (при предявяване на иска) да бъде припозната за валиден съдебен акт, подхождайки чисто формално по външните й белези. Смята, че , явно „за удобство", съдът въобще не е съобразил „изменението” й с Определение №233/02.06.2020 г. на същия съд .

В този случай счита за абсолютно неразбираемо „решението” за „отказа“ му да обсъжда „възражението на ищеца за нищожност на издадената заповед“', за „неоснователност на доводите на ищеца . . . за неприлагане на разпоредбата на чл. 147от ГПК”, за „релевиране в законоустановените срокове . на посочените пороци“ съществувалата при подаване на иска или „окастрената"' в хода на производството ЗНИ съдът е имал предвид? И че доколкото „новата“ ЗНИ никога не е предявявана на длъжника, нито пък по установения в закона ред, нито му е давана каквато и да било възможност да се защити по нея, напр. с възражение, нито при „промяната й” съдът е преценявал законовите предпоставки за оставянето (създаването) й в този й вид (напр. по чл. 147, ал. 1 от 33Д за прекратяване на поръчителството по право).