Решение № 1270 от 11.04.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1270 гр. Варна, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря А. Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110105379 по описа за 2024 година

Ищцата Т. Я. твърди, че с договор за дарение, обективиран в нот.акт №93, т.V, peг.№8651, дело №874 от 14.12.2006г. на нотариус Т. М. с район на действие ВРС, регистриран под №237, вписан в Служба по вписвания с акт № 25, том CXVII, вх. peг.№35735/15.12.2006г., Т. А. Н. и е дарил като негова дъщеря следния недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.Варна, ж.к.„Възраждане"/местност Теке/, 2-ри микрорайон, с площ 1 000кв.м, при граници: междублоково пространство, ПИ №194 и ПИ №193 и описание на имота по кадастрална скица: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1864/16.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот:

Заповед №18-4642-03.05.2019г. на Началника на СГКК-Варна, с адрес: гр.Варна, обл.Варна, район „Младост", ж.к.„Възраждане", целият с площ от 1000кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, предходен идентификатор:

***, номер по предходен план: 253, при съседи на поземления имот по скица: ***, ***.

Бащата Т. Н. е владял и ползвал гореописания имот от 1000кв.м. съгласно нотариален акт №74, том IV, дело 935 от 17.08.1959г. на нотариус С.

С.ов. Имотът е бил отчужден и след това възстановен на Т. Ц. съгласно съдебно решение на ВОС от 24.09.1999г. по адм. д. №448/1999г., потвърдено с решение №1620/16.03.2000г. на ВАС на РБ по адм.д.№7571/1999г. В последствие с протокол №17/22.05.2006г. от Общ.Варна е извършен въвод на владение. Със Заповед №4455/23.10.2019г. е отписан имот с ид.

1

*** от актовите книги за общинска собственост. Съгласно договор за доброволна делба №86, том I от 30.05.2014г., вписан в Служба по вписвания с акт №154, том V, дело 1690, вх. peг. №11177/31.05.2014г. ответника К. Д. Г. е собственик на съседния имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, Общ.Варна, обл.Варна, район „Младост", ж.к.„Възраждане", целият с площ от 514кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 129, при съседи на поземления имот по скица:

***, ***, ***. Преди ответникът да извърши делбата на гореописания имот, имотът е бил съсобствен и е бил от 1000кв.м. съгласно нот.акт за собственост №194, том XXIII, д.11059/25.07.1994г. В последствие при делбата единият дял е предоставен на К. Г. с площ от 514кв.м, а другият дял е предоставен на Г. К. с площ от 536кв.м, тоест в повече от това което са имали по предходен акт за собственост, като не е описано да има придаваеми части по регулация и съответно те да са платени. В този район доста от имотите са празни пространства, в това число и преките съседни имоти на имот с ид.

***. Те са били неоградени години наред с изключение на имот с ид. ***, който има телена ограда, която спрямо имота на ищцата не е поставена правилно. Водени са многократни разговори да се измести тази ограда със съседите, тъй като тя завзема част от имот с ид.***, но това, не се е случило през годините. Прези 2024г. ищцата е отдала под наем собствения си имот, за което е сключила договор за наем, вписан в Служба по вписвания с акт №21, том I, peг.№281/15.02.2024г. за ползване на имота като открит паркинг, тъй като имотът й е бил неограден, за да се постави ограда е било необходимо да се извърши трасиране с цел да се определи точното местоположение на границите му според титула за собственост и кадастралната карта, при което се установява, че в имота на ищцата има навлизане с 83кв.м. от страна на имот с ид. *** повдигнати в цвят на скици на л.13 и 15 по делото съответно в зелено и червено. Сочи се, че между двата съседни имота на ищцата и ответника има телена ограда с бетонни колчета, която е поставена неправомерно и с нея се завземат претендираните от нея квадрати. Ищца и нейните наематели са се опитали да разрешат доброволно възникналата ситуация, като са провели разговори както със собственика на съседния имот, така и с неговия наемател, тъй като имот с ид. *** се ползва като паркинг на коли и е бил ограден, но всички усилия са били без резултат. Собственикът на съседния имот с ид.

*** не желае да премести оградата спрямо имот с ид.*** на правилното местоположение, като по този начин навлиза в имота на ищцата. Проведени са срещи, разговори, различни уговорки, но не се стига до споразумение за разрешаване на възникналия проблем. Отделно от това са сезирани други административни органи-Район „Младост", Община - Варна, полиция, където са образувани различни административни производства. Твърди, че към момента на завеждане на иска ответникът К. Г. владее споменатата реална част от 83кв.м. от поземлен имот с ид. *** без правно основание и с действията си препятства достъпа 2 на ищцата в тях, както и на нейните наематели. Ищцата счита, че доказва собствеността си с гореописания нотариален акт за дарение №93/2006г. и въпреки това не може да упражнява законовите си права на собственик пълноценно с оглед на факта, че и се ограничава правото да ползва реална част от 83кв.м. Счита, че обстоятелствата, че ответникът владее процесната реална част от 83кв.м, която представлява част от поземления имот с ид.

*** без правно основание, а ищцата няма достъп до тях, въпреки, че е собственик, както и нежеланието на ответника да премести оградата си съгласно протокола за трасиране, обуславят правният и интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда, да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищцата на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт №93, том V, peг.№8651, дело №874 от 14.12.2006г. на нотариус Т.М. с район на действие ВРС, регистриран под № 237, вписан в Служба по вписвания с акт № 25, том CXVII, вх. peг.

№35735/15.12.2006г., е собственик на 83кв.м. реална част повдигната в розов цвят на скица приложена по делото на л.15 от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64-03.05.2019г. на Началника на СГКК-Варна, с адрес: гр. Варна, област Варна, Район „Младост", ж.к. „Възраждане", целият с площ от 514кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: 129, при съседи на претендираната част: ***,

***, ***, и да се осъди ответницата да предаде на ищцата владението на 83кв.м. реална част от поземлен имот с идентификатор *** повдигнато в жълт цвят на приложената по делото скица на л.46, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който сочи, че е собственик на ПИ *** с площ от 514кв.м., който е придобила на основанията, посочени в исковата молба. Оспорва твърденията в исковата молба, че процесната реална част от 83кв.м. представлява част от собствения й ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна. Същият е с площ от 514кв.м. и граници, така, както са посочени на скицата, представена от ищцата, като в същия не е включена реалната част с площ от 83кв.м., повдигната в цвят на скицата към уточняващата молба на ищцата. Видно е от скицата, че тази реална част попада в границите на ПИ с идентификатор ***, собственост на ищцата, а не на ответницата. Фактът, че тази част е оградена, не води до извод, че реалната част от 83кв.м., предмет на иска, представлява част от ПИ ***. Ответницата твърди, че не владее или държи тази реална част, нито е упълномощавала или възлагала на трето лице да я ползва, владее или държи. След като е придобила правото на собственост на ПИ с идентификатор *** с площ от 514кв.м. по силата на договора за доброволна делба №86 том I от 30.05.2014г., ответницата е започнала да отдава имота на „К." ООД, като към момента дружеството ползва имота по силата на договор за наем, сключен на 01.03.2024г. Както с този договор, така и с договорите за наем, сключвани преди това, след 2014г., ищцата е предоставила ползването под наем на дружеството, собствения си ПИ с идентификатор ***, с площ от 3

514 кв.м., толкова, колкото е площта на имота по документи за собственост и по скица. Между страните по наемното правоотношение не съществува уговорка наемателят да ползва реална част от 83кв.м. от съседния имот.

Ответницата твърди, че не е поставяла телена ограда между собствения си имот и имота на ищцата, в т.ч. не е ограждала процесната реална част. Никога не е ползвала или държала тази част и не е демонстрирала намерение да я владее като своя. Не оспорва и никога не е оспорвала правата на собственост на ищцата върху ПИ с идентификатор *** с адрес гр.Варна, ж.к."Възраждане", включително и върху реалната част от него с площ от 83кв.м. и граници, отразени на приложената с уточняваща молба скица изх. № 15-526315-23.05.2024г., издадена от СГКК. Имотът бил ограден от „К." ООД през 1995г. и се ползва до настоящия момент от него като паркинг, включително като паркинг се ползват и процесните 83кв.м. от имот ***. Поради това в случая трето за спора лице е оградило реалната част от имота на ищцата и е ползвало тази част. Счита, че поради изложеното, липсва правен интерес за водене на иска за собственост на Т. Я. срещу ответницата. В случая оспорващият и претендиращ права върху тази част от имота е друго лице-ТД. Твърди, че в случая, с исковата молба не са изложени твърдения, че ответницата владее или държи процесната реална част от имота на ищцата; няма въведени конкретни твърдения, че именно тя е поставила оградата, с която е заградена част от ПИ с идентификатор *** с площ от 83кв.м., а също така и кога е поставена тази ограда.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.108 от ЗС.

Страните не спорят, че всяка от тях е собственик на имот, като двата имота са съседни и относно наличието на ограда, като спорът е кога е изградена тази ограда, къде е разположена тя и с какви уговорки.

Ищцата се легитимира като собственик на поземлен имот №253 с площ от 1 000кв.м. в гр.Варна, жк.Възраждане, м-ст Теке, 2-ри микрорайон, при граници: междублоково пространство, ПИ №194 и ПИ 193 по силата на дарение извършено в нейна полза и обективирано в нот.акт №93, т.V, рег.

№8651, д.№874/2006г., в който е обективирана сделката. Съгласно представения договор за доброволна делба от 30.05.2014г. ответницата К. Г. получава в дял и собственост ПИ с идентификатор №*** с площ от 514кв.м. при съседи имоти с идентификатори:*** и

***, а Г. Д. К. получава в дял и собственост имот с идентификатор *** с площ от 536кв.м.

По делото е прието заключението съпроводено с комбинирана скица на в.л. по СТЕ, в което същото е посочило, че имота на ищеца е с №1558 и е повдигнат в червен цвят, а имот на ответницата е с №254 и е повдигнат в син цвят. От скицата е видно, че двата имота имат обща граница, като е нанесена с тъмносин цвят и съществуващата в момента ограда между тях която е видимо разположена в имота на ищцата, а не по границата на същия. При това положение съставът намира, че следва да се позове на установеното от вещото лице актуално съС.ие, съгласно което от страна на ответницата има навлизане в имота на ищцата.

По въпросите кога, кой и с каква уговорка е изградил оградата на настоящото и място и местена ли е тя следва да се взема становище на база на 4 събраните по делото гласни доказателства.

Разпитаният по делото свидетел А. П. заявява в показанията си пред съда “… когато К. взема под наем този имот/граничещия с ищцата имот на ответницата/ от някаква жена, тя му е посочила къде да сложи границите.“ Същият свидетел сочи, че местоположението на оградата не е местено от 1995-96г., когато е изградена. Вторият свидетел Н.М. сочи в показанията си, че е искал да купува имота през 2007г.-2010г., но е научил от ищцата, че има проблем с границите на имота.