Решение № 4700 от 15.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4700 гр. Пловдив, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20265330102508 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба вх. № *****г. и уточнение към нея вх. № ***** г., подадени от ищеца „Уайлд Хорс“ ЕООД, ЕИК ***** срещу Община А., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира да бъде обявена нищожността на т. 6 от Раздел II и т. 9 от Раздел III от сключения между страните Договор за наем от *****г., поради противоречието на посочените текстове от договора с чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ, в редакцията му действала към момента на сключването на договора; иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на Община А. с БУЛСТАТ: **** че „Уайлд Хорс“ ЕООД, ЕИК: ******не дължи годишен наем за първите две стопански години от сключването на договора от ******г. в размер на 7 720, 01 евро (15 099, 02 лв.) на основание чл. 37и. ал. 15 от ЗСПЗЗ, в редакцията му действала към момента на сключването на договора; иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на Община А. с БУЛСТАТ:***** че „Уайлд Хорс“ ЕООД, ЕИК: * ****не дължи по договора за наем от 08.06.2018г., сумата от 11 580, 01 евро (22 648,53 лв.) - главница и 1 575,78 евро (3081,95 лв.)- лихва, тъй като дължимите суми по договора за заплатени по банков път на 04.11.2024г., а при условията на алтернативност се предявява иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на Община А. с БУЛСТАТ: ******че „Уайлд Хорс“ ЕООД, ЕИК:*****не дължи по договора за наем от 08.06.2018г., сумата от 11 580, 01 евро (22 648,53 лв.) - главница и 1 575,78 евро (3081,95 1 лв.)- лихва, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че между Уайлд Хорс ЕООД и ответника е сключен на 08.06.2018 г. договор за наем на мери и пасища от общинския поземлен фонд с обща площ 718,317 дка. в землището на с. Д. с Община А. за срок от 5 стопански години / от 2017/2018 до 2021/2022/ с предмет на договора: Имот с КИ ***** с площ * кв. м; от 2. с КИ *** с площ 21184 кв. м.; Имот 3 с КИ ***** с площ 402200,41 кв. м. при договорена наемна цена от 7549,51 лв. годишно, като за първа стопанска година се счита - 2017/20218 г.

Сочи, че съгласно чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗ3, в редакцията й към момента на сключване на договора - (Нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2016 г., в сила от 05.08.2016 г.) При сключване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критерните за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане за две стопански години от сключването на договора.

Твърди се, че на 29.11.2022 г. (след приключването и на последната стопанска година от договора) от Община А.била издадена справка за наемните отношения за Уайлд Хорс, ЕИК**** към Община Ас. в която било посочено, че задължението по посочения наемен договор е в размер на 19 066.71 лв, като сумата била формирана от 15099.02 лв. главница и 3968.69 лихви за забава, а към 4.11.2024г. дължимата сума по договора за наем била в размер на 22 960 лв.

Излага се, че на 29.11.2022 г. управителят на дружеството Уайлд Хорс ЕООД платил на ответника с банков превод с референция ****** дължимата сума от 22960 лева.

Посочва се, че на 01.11.2024г. Общинска служба земеделие гр. А. е изпратила запитване до**** на Община А. във връзка с предстоящо сключване на споразумения по реда на чл. 37Ж от ЗСНПЗЗ, с което се иска информация да бъде посочено дали изброените лица имат задължения към Община А., като на 07.11.2024 г. инж. С. Д. (******) е изпратил до Общинска служба земеделие А.писмо с изх. № ******г., с което посочва, че всички фигуриращи лица нямат задължения към общинския поземлен фонд- в това число и ищеца Уайлд Хорс ЕООД, но на 12.11.2024 г. в системата на Община А. са отразени задължения на ищеца за три поредни години по процесния договор за наем.

На 08.04.2025г. управителят на ищеца входирал жалба в Община А. с искане да се заличат вписаните задължения на дружеството, тъй като за първите две години от договора наем не се дължат на осн. чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ, но с писмо с изх. №****** г. инж. С. Д.

*******) е изпратил отговор, в който е посочено, че на основание т. 6 от Договора за наем, Раздел I и т.9 от Раздел III, наемодателят е имал правото да получи наемната цена за всяка стопанска година, като е отказал да заличи вписаните задължения Ищецът счита разпоредбите от договора за наем от 08.06.2018 г. в т. 6 от Раздел 1 и т.

9 Раздел III за нищожни на основание чл. 26 , ал. 1, предл.. 1 от ЗЗД, поради противоречието 2 им с императивна норма – тази на чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ.

Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете като неоснователни. Признава се, че между страните е сключен Договор за наем № **** от ******г., по силата на който договор наемодателят е предоставил на ищеца като наемател за временно възмездно ползване мери и пасища от общинския поземлен фонд в размер на 718, 317 дка в землището на с. Д., община А. срещу годишен наем за една стопанска година възлизащ на 7 549, 51 лева, като посочения договор е сключен за срок от 5 /пет/ стопански години и влиза в сила за стопанската 2017/2018 година, а дължимата наемна цена за целия срок на договора е в размер на 37 747, 55 лева. Признава се извършеното от ищеца по банков път плащане на сумата от 22 960 лева на 04.11.2024 г., с която сума били погасени задълженията за стопанските 2018/2019 и 2019/2020, включващи наеми от 15 099, 02 лв. и 7 860, 98 лева, представляващи начислени лихви за забава. Оспорват се твърденията на ищеца за нищожност на клаузите от договора, като счита, че така сключеният договор не противоречи на закона и на добрите нрави. Твърди се, че задълженията на ищеца към ответника за останалите 3 три стопански години в размер на 22 648, 53 лева не били погасени. Настоява се, че в посочения в чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ срок в Общинска администрация А., от "Уайлд Хорс“ ЕООД и Общинска служба земеделие А. не били представени доказателства, които да удостоверяват обстоятествата, че имотите от общинския поземлен фонд, отдадени за ползване с Договор за наем № ******г. изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл.5, ал.2 от Наредба №********г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, които да послужат като основание за подписване на допълнително споразумение към договора и съответно за освобождаване на наемателя от задължението за заплащане на дължимата наемна цена за 2 /две/ стопански години от сключване на договора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Отделени като безспорни и ненуждаещи си от доказване са фактите, че между ищеца и ответника е сключен Договор за наем №******* г., по силата на който договор ответникът - наемодателят е предоставил на ищеца като наемател за временно възмездно ползване мери и пасища от общинския поземлен фонд в размер на 718, 317 дка в землището на с. Д. община А. срещу годишен наем за една стопанска година възлизащ на 7 549, 51 лева, като посочения договор е сключен за срок от 5 /пет/ стопански години и влиза в сила за стопанската 2017/2018 година, както и че ищецът е заплатил на ответника по банков път сумата от 22 960 лева на 04.11.2024 г.

Между страните е налице правен спор относно валидността на клаузите на т. 6 и 9 от договора за наем, тъй като същите са страни по договора, който ги обвързва, като за ищеца е налице правен интерес от прогласяване на нищожността, защото ако същите бъдат обявени 3 за нищожни, те не пораждат правни последици като за ответника няма да има валидно основание да иска изпълнение въз основа на тези клаузи, а за ищеца основание да плаща за двете стопански години.

Разпоредбата на чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., изм., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) в редакцията й към момента на склюване на договора гласи, че: При сключване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане за две стопански години от сключването на договора. Разпоредбата в редакцията си преди изменението от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г. предвижда законово освобождаване от плащане на наем или аренда за първите две стопански години при сключване на договори за пасища, мери и ливади от държавния и общинския фонд, чиито земи изцяло или частично не попадат в съответния специализиран слой. Следва да се отбележи, че отпадането на тази алинея през 2024 г. (в сила от 01.01.2025 г.) не засяга заварените договори, тъй като законът няма обратна сила за вече възникнали правоотношения.

Видно от неоспорената от другата страна предоставена информация от Министерството на земеделието и храните с вх. №****** г. изготвена от Г. П. – ***********в табличен вид се установява, че и трите поземлени имоти, предмет на договора за наем са частично извън актуалния към момента на подписването на договора слой, одобрен на 27.02.2018 г. – финален слой за 2017г., ето защо се налага извода, че член 6 и 9 от договора за наем, задължаващи наемателят да плаща наем за освободения от закона двугодишен период са в противоречие с императивната разпоредба на чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ в редакция към момента на сключване на договора, която предвижда да бъдат освободени от плащане за първите две стопански години, и следва да бъдат прогласени за нищожни, поради противоречието им със закона.

По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Уайлд Хорс“ ЕООД, ЕИК:******* не дължи годишен наем за първите две стопански години от сключването на договора от 08.06.2018г. в размер на 7 720, 01 евро (15 099, 02 лв.) на основание чл. 37и. ал.

15 от ЗСПЗЗ, в редакцията му действала към момента на сключването на договора.

С оглед прогласяването за нищожни на клаузите от договора, които предвиждат заплащане на наем за първите две стопански години вземането за наем за тях не е възникнало валидно и не е налице основанието за плащане на наем за първите две стопански години в размер на 7 720, 01 евро.

Несъстоятелно е възражението на ответника, че както ищецът, така и ОСЗ А. не били представили доказателства, че имотите, предмет на договора за наем от 8.06.2018г. не попадат в актуалния слой, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 10 от ППЗСПЗЗ в 4 редакцията си от 3.05.2016г., действаща към момента на сключване на договора, е предвидено в договорите да се вписва информация за общата площ на имотите по договора, която попада в обхвата на актуалния към датата на сключване на договора специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане". Като данните се изготвят от собственика на предоставяните имоти чрез извършване на пространствено сечение между имотите по договора от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта и специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане", достъпен чрез интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите - неразделна част от договора. Отдадените под наем имоти са публична общинска собственост, като собственикът им в лицето на Община А. е този, който следва да следи за това, каква част са в допустимия слой за подпомагане. В този ред на мисли общината не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Ето защо уст. иск за недължимост на годишен наем за първите две стопански години от сключването на договора от 08.06.2018г. в размер на 7 720, 01 евро се явява основателен.

Разпечатката съдържа 26 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35ebaba7-867c-44bd-9219-282326d4b63a