Решение № 261415 от 23.04.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 23.04.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА

ГЪЛЪБОВА

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6692 по описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Банка

ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Д.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 6687 от 29.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13809/2019г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 24780,10 лева, представляваща дължима към 28.08.2019 г. главница по Договор за кредит за текущо потребление от 14.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 2670,59 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 27.08.2018 г. до 05.08.2019 г. вкл.; сумата от 153,92 лева, представляваща лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост, за периода от 19.12.2017 г. до 05.08.2019 г.; сумата от 151,43 лева., представляваща законна лихва след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 06.08.2019 г. до 28.08.2019 г.; сумата от 120,00 лева, представляваща дължими разходи при изискуем кредит. В условията на евентуалност в случай, че не бъдат уважени установителните претенции, ищецът предявява осъдителни претенции, както следва: иск по чл.430, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата от

24780,10 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 14.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; иск по чл.430, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 2670,59 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 27.08.2018 г. до 05.08.2019 г. вкл.; иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 153,92 лева, представляваща лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост, за периода от 19.12.2017 г. до 05.08.2019 г.; иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 151,43 лева, законна лихва върху главницата след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 06.08.2019 г. до 28.08.2019 г.; иск по чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 120,00 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит.

В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за кредит за текущо потребление от 14.10.2014 г. „Банка ДСК" АД е предоставила на ответницата кредит в размер на 35 000 лева. Твърди се, че кредитът е усвоен от кредитополучателя на 14.10.2014 г. чрез посочената в договора банкова сметка. ***ане на кредита.

За предоставения кредит, кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора преференциален променлив лихвен процент в размер на 9,5 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 1,351 % и надбавка в размер на 8,149 п.п., при изпълнение на Условията на програма „ДСК ПРЕСТИЖ ПЛЮС", подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на Условията кредитополучателят губел правото си да ползва преференциите изцяло и частично и приложимият лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията.

Максималният размер, който можел да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, бил променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити. На кредитополучателя били предоставени преференциални условия на кредитиране с приложима лихва по кредита 9,5 % за разрешение кредити до 31.10.2014 г., при изпълнение на условията по чл.1.1 от Приложение №2, като в раздел II от същите са регламентирани последиците от тяхното неизпълнение.

Съгласно т. 9.1.3 от същото приложение, когато в продължение на два последователни месеца бъдат преустановени постъпленията по разплащателната сметка на определената месечна погасителна вноска по кредита Кредитополучателят губел правото да ползва преференциалната лихва изцяло и остатъкът по кредита започвал да се олихвява с действащия лихвен процент към датата на промяната за стандартни кредити за текущо потребление. На 14.10.2014 г., банката наредила сумата по разрешения кредит по посочената в т.4 на договора разплащателна сметка. Вземането на „Банка ДСК" АД по предоставения кредит било обезпечено със залог на вземане по сметка. С оглед забавените плащания от страна на кредитополучателя на 06.03.2018 г. „БАНКА ДСК" АД предприела действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, като за целта изпратила покана-уведомление до кредитополучателя чрез ЧСИ Христо Василев Георгиев, която била връчена на

24.03.2018 г. при условията чл. 46 от ГПК.

В условията на евентуалност в случай, че не се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост с връчването на посоченото писмо, се прави изявление, че Банката счита целия непогасен остатък от задължението по процесния договор за кредит за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от ответника.

В законоустановения срок назначеният от съда особен представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. В случай, че производството по делото не бъде прекратено се оспорват исковете по основание и по раз­мер. Сочи се, че няма доказателства кои точно обстоятелства са довели до отпускане на кредита с преференциален променлив лихвен процент, които впоследствие са нарушени, за да отпадне преференцията. Твърди се наличие на противоречие между различните клаузи по чл.19.2 от договора, касаещ предсрочната изискуемост - при просрочие над 90 дни и съответно чл. 9.1.1 относно отнемане на преференцията. Оспорва се настъпването на предсрочната изискуемост. Сочи се, че Покана-уведомление от 06.03.2018г. не е оформена по надлежния ред. Ответникът счита, че размерът на всички претендирани суми за лихви, надбавки, разходи и др. не е актуален и не е правилно изчислен, тъй като се навеждат твърдения от ищеца, че целият непогасен остатък от кредита следва да се счита за предсрочно изискуем от датата на получаване на препис от исковата молба, което противоречи на всички твърдения в производството по чл.417 от ГПК.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че между „Б.Д.” ЕАД и Д.Т.Й. на 14.10.2014г. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банката се е задължила да отпусне кредит на кредитополучателя в общ размер на 35 000 лева за срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Уговорено е, че кредитът се усвоява чрез конкретно посочена разплащателна сметка, като и че се погасява с месечни вноски съгласно погасителен план, като датата на издължаване на месечните вноски е двадесет и седмо число на месеца. Уговорен е преференциален променлив лихвен процент в размер на 9,5 % годишно или 0.03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен

SOFIBOR/EURIBOR 1,351 % и надбавка в размер на 8,149 п.п., при изпълнение на Условията на програма „ДСК ПРЕСТИЖ ПЛЮС", подробно описани в Приложение № 2 към договора. ГПР е в размер на 10,31 %.

Представени са още погасителният план към договора, Общите условия на Банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, както и Промоционалните условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“ за клиенти – служители на работодатели, за които се предоставят преференциални условия за кредити.

Представена по делото е покана-уведомление с изх. № 06-20-01331/06.03.2018 г. до ответницата, с която същата се уведомява от страна на „Банка ДСК“, че поради забава в погасяване на задълженията й по Договор за банков кредит от 14.10.2014г., Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена н 24.03.2018г. чрез съдебен изпълнител Христо Василев Георгиев и е приета от Денка Радева Тодорова – майка на Д.Й., която се е задължила да я предаде на ответницата.

Представено е и извлечение от сметка на Д.Т.Й., от което е видно, че на 14.10.2014г. по сметката е постъпила сума в размер на 35000 лева.

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че кредитът от 35 000 лева по процесния договор за кредит е предоставен на 14.10.2014 г. по банкова сметка № BG 48 STSA 9300 0021 4654 23 с титуляр Д.Т.Й., с която сума след това титулярът се е разпоредил. Договорните лихви по кредита и главниците са погасявани със закъснение, за което са начислявани санкционни лихви в размер на ГЛП от 10% върху неплатените в срок главници, като подробна информация вещото лице е предоставило в Приложение 1 към експертизата. Последното плащане/погашение по процесния договор за кредит е в размер на 538 лева от 23.10.2018 г., като с това е погасена изцяло главница с дата на падеж 27.08.2018 г. и частично договорна лихва с дата на падеж 27.09.2018 г. След последната дата плащания/погашения не са извършвани, като забавата се равнява на 334 дни. Общата стойност на дълга към датата на подаване на заявлението се равнява на 27 876,05 лева, от които 24 780,10 лева главница, договорни лихви за периода 27.08.2018 – 05.08.2019 г. включително в размер на 2 670,59 лева, обезщетение за забава за периода 19.12.2017 г. – 05.08.2019 г. вкл. в размер на 153,93 лева, такса изискуемост в размер на 120 лева, законна лихва за периода 06.08.2019 г. – 28.08.2019 вкл. в размер на 151,43 лева.

Ако кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, задълженията по него към датата на подаване на исковата молба са, както следва: 24 780,10 лева главница, договорни лихви за периода 27.08.2018 – 27.05.2020 г. вкл. в размер на 5416,72 лева, обезщетение за забава за периода 19.12.2017 г. – 27.05.2020 г. вкл. в размер на 442.23 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените главни искове са с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал. 1, т.2 от ГПК във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, а предявените в условията на евентуалност искове са с правна основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По исковете по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК

Исковете са предявени след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията си по него, основанието за начисляване на договорна и санкционна лихва и техния размер, настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, изпадане на длъжника в забава и възникване на задължение за плащане на законна лихва в претендирания размер. Ответникът следва да докаже правопогасяващ факт – плащане, давност и др.

Установи се по безспорен начин сключването на процесния договор за потребителски кредит между „Б.Д.” ЕАД и Д.Т.Й..

Установи се от заключението на ССчЕ изпълнението на задълженията на банката във връзка с договора за кредита, доколкото безспорно сметката на кредитополучателя е заверена с уговорената сума по кредита и същият е усвоен от длъжника. В този смисъл за кредитополучателя е възникнало задължението да върне сумата по кредита в уговорения срок.

От съдържанието на договора се установява, че страните са уговорили и възнаградителна (договорна) лихва. Ответникът не е направил конкретно възражение по размера на това задължение, а и съдът не констатира нарушение на императивна разпоредба при уговарянето му.