Решение № 100 от 26.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. В., 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110204839 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П. Я. П. от гр.В. срещу Наказателно постановление № 451/11.10.2022г. на зам. кмета на Община В., с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че не е извършил административно нарушение. Твърди, че мястото на извършване на нарушението е определено неправилно от наказващия орган и не е конкретизирано в достатъчна степен.

Отрича да е затруднил останалите участници в движението. Изтъква и че автомобилът му е бил обозначен със знак за хора с увреждания, поради което не попада под регулацията на пътен знак В-27. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Чаков, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително се позовава на обстоятелството, че актът не е подписан от неговия съставител. Претендира присъждане на всички направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че НП е издадено от компетентен орган и по предвидения в закона ред. Счита извършването на нарушението за установено по несъмнен начин и моли за потвърждаване на наказателното 1 постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 08.08.2022г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Шкода” с ********Р по улиците на гр.В., като паркирал автомобила на платното за движение на бул.“С.“, в най-лявата лента, в отсечката пред ДКЦ „Св. К.“- район, попадащ в обхвата на действие на пътен знак В-27. Около 11,54 ч. това обстоятелство било забелязано от св. Д. И. Д.- служител в сектор „Общинска полиция“-В., който установил и че паркираният автомобил затруднява движението на автомобилите, завиващи от бул.“В.В.“ в посока кв.“Аспарухово“. Във връзка с тези констатации свидетелят издал фиш за налагане на глоба в отсъствие на нарушителя на собственика на превозното средство-А.Б. П.а и прикрепил към автомобила съответно уведомление. На 12.08.2022г. П.а подала възражение срещу фиша, поради което същият бил анулиран. П.а попълнила и Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която отразила, че на 08.08.2022г. автомобилът е бил управляван от жалбоподателя. Поради това на 26.09.2022г. от св.Й. Ю. Х. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя П. за това, че е паркирал процесния лек автомобил в зоната на действие на пътен знак В-27, с което затруднява останалите участници в движението. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 11.10.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите Д. И. Д. и Й. Ю. Х., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на св.Д., който лично е възприел местонахождението на паркирания автомобил и предоставя необходимата за изясняването на делото информация. Непълнотата на спомените на свидетеля се преодолява от събраните писмени доказателства (Глоба с фиш и Уведомление към него, Докладна записка, Декларация по чл.188 от ЗДвП и др.), които позволяват изложената фактическа обстановка, 2 аналогична на възприетата в наказателното постановление, да бъде счетена за изяснена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна пътен знак В-27 установява забрана за престоя и паркирането.

Установено е по делото, че на посочената дата жалбоподателят е паркирал управлявания от него автомобил в зоната на действие на посочения пътен знак на бул.“С.“ в гр.В.. Санкционираното лице отрича мястото, на което е паркирал, да е попадало в зоната на действие на пътния знак, но това обстоятелство се установява по несъмнен начин от показанията на св.Д., за които, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани. Същевременно доказателства в различна насока не са налични.

Следователно П. действително виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като не се е съобразил със забраната, установена с пътен знак В27.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по силата на чл.50, ал.2, т.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП забраните, въведени с този пътен знак, не се отнасят за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. Това действително е така, но само по отношение престоя, но не и за паркирането в зоната на действие на пътния знак. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, „в престой“ е пътно превозно средство, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. От показанията на св.Д., а и от обстоятелството, че е издадено уведомление за налагането на глоба с фиш, е видно, че автомобилът е бил в покой и в него не е имало никой. Следователно не се касае за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача (каквито обстоятелства не се и твърдят от жалбоподателя), а за паркиране на автомобила, за което П. не е бил освободен от забраната на пътен знак В-27.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна. Действително, съставеният АУАН и издаденото въз 3 основа на него наказателно постановление съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 0506/07.02.2020 г. н а кмета на Община В.). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Мястото на извършване на нарушението е посочено правилно.

Действително, в сайта Google.bg/m a p s под №40 е отбелязана сграда, намираща се на срещуположната страна на бул.“С.“ спрямо бул.“В.В.“. При проверка в интернет-страницата на ДКЦ „Св. К.“-В. обаче се установява, че лечебното заведение е с официален адрес: бул.“С.“ №40. Следователно не е допусната неточност при определянето на мястото, на което е паркиран процесния автомобил.

Независимо от изложеното, в хода на съдебното производство се установи, че актът не е бил подписан от неговия съставител. След предявяване на акта св.Х. заявява, че същият не съдържа неин подпис и явно е останал неподписан. Нормата на чл.43, ал.1 от ЗАНН изисква актът за установяване на административно нарушение да бъде подписан от неговия съставител и поне от един от свидетелите, посочени в него. Трайна и последователна е практиката на съдилищата, че правният ефект на акта може да се прояви само ако същият е редовно съставен. По силата на императивната разпоредба на чл.43, ал.1 от ЗАНН подписът на актосъставителя се явява част от производството по съставянето на АУАН, независимо от посочването в него на собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му, изброени като задължителни реквизити на АУАН в чл. 42, т.1 от ЗАНН . Подписът служи за удостоверяване авторството на документа, поради което неподписването му от неговия съставител представлява неотстранимо съществено нарушение във формата му. Акт без положен подпис на актосъставител не може да породи правни последици и следва да бъде приравнен на липсващ такъв. Доколкото според разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, липсата на редовно съставен акт обуславя цялостната незаконосъобразност на проведеното производство по установяване на административно нарушение и на издаденото в резултат от него наказателно постановление. Изрично в този смисъл е и Решение №1543/09.11.2023г., по КАНД №1952/2023г. на ВАдмС, постановено по повод настоящия случай, с което са дадени задължителни указания да бъде установено дали актът е подписан от неговия съставител.

Следва да се отбележи също, че в акта е посочено, че е съставен в присъствието на свидетеля Д. И. Д., чийто подпис също липсва в документа.

От показанията на св.Х. се установява, че св.Д. в действителност не е 4 присъствал при съставянето на акта. Следователно отбелязването, че актът е съставен в негово присъствие, не отговаря на истината, което обуславя на самостоятелно основание незаконосъобразността на процесния АУАН.

Предвид всичко изложено съдът намира искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление за основателно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.

143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на П. П. следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатени адвокатски възнаграждения съответно в размер на 300 лв. за процесуално представителство по АНД №4849/23г. на ВРС, 500 лв. за процесуално представителство по АНД №1707/23г. на ВРС и 300 лв. за процесуално представителство по КАНД №1952/23г. на ВАдмС (видно от приложените Договори за правна защита и съдействие). Разноските, направени по АНД №4849/23г. на ВРС и по КАНД №1952/23г. на ВАдмС следва да бъдат присъдени изцяло, тъй като са под минималния размер, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на въззиваемата страна обаче разноските по АНД №1707/23г. на ВРС следва да се присъдят в минималния размер от 400 лв., предвид липсата на особена фактическа и правна сложност на случая, като на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 1000,00 лева.