Протокол № 1272 от 13.10.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1272 гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от К. Лесенски Наказателно дело частен характер № 20255220200704 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:42 часа се явиха:

Тъжителят А. Г. П.- редовно уведомен не се явява. За него се явява повереника адв. К. Р. от АК Пазарджик, надлежно упълномощена, редовно уведомена.

Подсъдимият С. И. К.- редовно уведомен се явява лично и с адв.А. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен, редовно уведомен.

Свидетелите Б. И., К. Х., Р. П.- при режим на довеждане от повереника се явяват лично.

Свидетеля П. К. - при режим на довеждане от защитата се явява лично.

АДВ. Р.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Снема се самоличността на явилите се свидетели, както следва:

Б. И. И. - на 73 години, българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, пенсионер, неосъждан, без родство със страните.

1

К. К.ОВ Х. - на 72 години, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, неосъждан, пенсионер, без родство със страните.

Р. А.ОВ П. - на 42 години, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, син на тъжителя, без родство с подсъдимия.

П. П. К. - на 74 години, българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена, пенсионер, с висше образование, съпруга на подсъдимия, без родство с тъжителя.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелите обещаха да говорят истината и св. напуснаха съдебната зала.

АДВ.А.: Отказваме се от втория искан от нас свидетел М. С..

АДВ. Р.: Да се разпита първо свидетеля Б. И..

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ. Б. И..

СВ. И.: Познавам страните по делото, в една маха живеем, съседи сме.

Ние всяка сутрин, навик от няколко години си пием. А. П. притежава един кафе- автомат и всяка сутрин няма зима, лято и дъжд си пием кафето там.

Автоматът е на тяхната кооперация на ъгъла, на А. П. до гаража, на ул.„Б.“ е тази кооперация. П. живее в същата кооперация, има апартамент на ет. 2 и на ет. 4. В момента живее на 4 етаж.

Обикновено се събираме 7-7,10 часа гледаме да сме там, да си изпием кафето в порядъка за 1 час и после всеки да си гони задачите. Тогава там бяхме аз, К. Х. и още един комшия Г. Б., и А. П. беше там. Той отваря сутрин 7-7,10ч. и ако има някакви повреди по машината, той ги оправя. На въпросния ден сутринта, както винаги си правихме мохабет, заедно с пиенето на кафето си пускаме по някоя шега, разговор, мачове и т.н. На А. П. гаража му прави една ниша, която е от порядъка на 60 см. Навътре от основното лице на кооперацията и на ъгъла на тази ниша се намира автомата. Всяка сутрин вади една пейка с дунапрен и сядаме на нея двама човека- аз и К. Х., изкарва един стол до вратата- там сяда Г. Б.. Сега, понеже се запалих по футбола си говоря с К. Х. и слушам, когато дадат друга тема си говорим с тях. Нали ме боли кръст и като съм седнал на пейката ставам понякога да си почина малко от болките, които са и съм застанал е така. А. П. е до мен, аз съм прав вече, А. П. е прав до 2 мен от дясната ми страна и говори с К. Х. за някакви мачове. Стоим и си говорим и слушаме темата, която е, С. К. отваря вратата на гаража си, това го прави не всека сутрин, но през сутрин ходи за хляб за животните. Неговият гараж е в съседство с една стена ги дели от гаража на А. П.. Отваря вратите и си изкарва колата, това е всяка сутрин, изкарва я на заден и я паркира на пътя, за да с върне да си затвори гаражните вратите и да тръгне, където е решил. На тротоара нямаше никаква спряла кола, на уличното платно беше спряла колата на сина на А. П. – Р.. От страната на гаража, но на платното. Не пред гаража на К., на самото платно, на самия тротоар има прорязани фуги, за да не се пука бетона, те дават и очертанието на самите гаражи. Фугите вървят перпендикулярно със стените на гаражите, към уличното платно, те определят пулсата, горе-долу за ориентир. Аз говоря за самите фуги, че са прорезани на тротоара. В тези фуги, след като С. си изкара колата, по едно време ние си говорим и се чу една глъчка- „Ти бе, защо не кажеш на сина ти, пречи ми да излизам“-това го казва С.. В момента, в който се обръща към П. и му казва „Ти бе, защо не кажеш на сина ти тук да не паркира, че ми пречи“, Н. се обръща и той към него и отива към колата и посочва, без викане, без крещене, без нищо, човешки му казва- „Виж къде е линията, въобще не ти пречи тази кола“. Н. само му показа, той е нетакъв човек да крещи да вика или да посяга с юмруци, и се връща отново, и застава до мен от дясната ми страна, срещу К.

Х., в този момент –„Аз ще ти кажа, ти ще видиш“- това го казва К.. Ние това го чуваме, и го виждаме. Като стана вече това , очаквахме, че гюрултията приключва, А. идва и застава до мен, обаче аз гледам К. се засилва, идва до Н. зад гърба му и точно с дланта го удари в тила, Н. пада на колене и инстинктивно се лови с ръцете, и това го спаси да не направи някоя по- голяма повреда, защото той е бил с операции на мозъка. Той пада на К. в краката.

След това, като падна, обърна се на една страна, ние се шокирахме, това става без никакви явни действия, че ще нападне. Викам „Н., какво става бе?“- той се държи. Аз си спомням, че казах „Не го барайте да не е станало нещо“. К. се обажда на 112 и заедно с Бърза помощ идва и полицията. Полицаите дойдоха няколко минути преди линейката. Идва линейката, спира, докторите докато се ориентират какво става и отиват при Н.. През това време синът на Н. е чул гюрултията, вижда скандала и слиза по стълбите надолу – той се яви секунди след действието.В това време дойде докторката и помогна Р. й помогна- сина на Н., двамата заедно го сложиха на пейката да седне и докторката почна да 3 го разпитва „ Какво ти е?“, той само „Ох, ох“, само охкаше. Докторката прецени, че трябва да го вкара в линейката и там да го прегледа. Някъде около 15мин. го държаха в линейката и тя е преценила, че през това време ще го закарат в болницата, за да може да го прегледат основно. Полицаите бяха останали и през това време на действието, евентуално това не мога да твърдя със сигурност, вратите на гаража си ги беше затворил С., защото ние така се шокирахме, че не може да видим какво прави той.

Само един удар имаше. Когато дойдоха полицаите, подсъдимия не беше там, беше избягал- беше тръгнал за някъде. Полицаите го чакаха да дойде, въобще не дойде. Понеже ние после…, след тези работи в махалата се разчу, че е станал инцидент с Н. и започнахме да седим, и полицията си седеше на место и гледаме да коментираме защо така, защо иначе. По едно време полицията пита „Къде отиде?‘- чакаха го малко време и полицаите си тръгнаха. Както полицаите си тръгнаха С. К. пристигна от някъде.

Съпругата на подсъдимия не си спомням дали е била там, това за мен беше много шокираща ситуация.

Нямаше сутринта други хора, освен тези които казах, защото това става ... часа най –много. Ние сме първите, които отиваме там, пием кафето и около 8,00 и след 8,00ч. започват да прииждат други хора. Човек до машината нямаше, защото щяхме да го видим. Бях на разстояние от машината, колкото до Вас, Х. и той е на същото разстояние.

Н. падна в краката на Х.. Това пред гаража на Н.. При удара, той падна, така че главата му остана близо до колената на К. Х., който седеше на пейката.

Когато полицаите дойдоха, Н. беше неадекватен, как да пуска жалби, той дори не можа да обясни на лекарката какво му се е случило, само охкаше.

Той седеше до мен, при удара полита и пада на коленете, обаче инстинктивно се подпря на ръцете. Това го е спасило да не си удари главата, че долу е бетон.

Вратата на гаража на К. беше творена. Не пречи вратата да виждаме.

Вратата на Н. винаги е затворена едната половина, защото там слагаме пейка, на която сядаме. От страната на К. беше затворена вратата.

Конфликта стана преди да се върне да си затвори вратата. Още от улицата започна да вика по П..

4

А. като дойде лекарката и го прие в линейката около 10-15 мин, тя е взела решение да го заведе в болница.

Дойде си на другия ден след обяд от болницата. Как да се чувства човек, който е претърпял травма или шок?

Н. се оплака няколко пъти, че той го пресреща по стълбите,като върви говори тихо, ама говори на Н. и за заплашва, без свидетели- даже последния път на втория етаж, на стълбите, след последното дело го е заплашил „Ти ще видиш, аз ще ти кажа на теб“.

Събирам се постоянно с много приятели, аз съм осемдесет години в този град и знам какво става. Приказваме си с един приятел и казва „ Имаше подобен случай на Ч. същия скандал, преди много години, но неговия шеф го е оправил? След това имаше една много гадна постъпка, това да тровиш хората, с цел все едно да ги убиеш- какво означава това нещо? Има си неконтролируеми постъпки, с които мисли, че е недостижим.

В конкретния ден Н. не е предизвикал К., чу, че се обръща към него и вика на „ Сина ти да кажеш да не паркира тук колата“ и тогава човека отиде да му обясни, че колата не пречи на излизането на колата от гаража. Не е размахвал към К..

Терасата на К. е остъклена, живее на 2 етаж. Ако се гледа от горе от К., ако вратата както е била отворена и Н. беше паднал долу, не мога да кажа дали ще се види и самото бутане.

В залата влиза св.Х..

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ.К. Х..

СВ.Х.: Знам за случая. Познавам страните. Те са ми съседи. Беше на ...г., един студен ден, ние пием кафе там, на машината. Тримата бяхме- аз, К., Б. и Г. Б., и П. беше там. Аз разхождах любимеца и си говорим нещо, и в един момент вратата се отваря и К. си изкарва колата. Започна едно пререкание, аз дори не го разбрах за какво става въпрос. Започна пререкание с А. П..

Говореха за колата на сина на П., в този момент стана Б. и се завъртя нещокръст го заболяло и застана между двете врати, и в този момент К. избуха„Ти, кога ще научиш сина ти да си паркира колата?“ Видях, че К. удари отзад П., мисля че с длан в тила. Той падна на колене, на ръце не можа да се задържи 5 и чукна дясната буза в цимента и ми падна в краката. Настъпи една суматоха, защото никога не съм очаквал, че така може да постъпят с него. В суматохата дойде и сина на А. П., в този момент К. изчезна, запали колата и замина. Ние го вдигнахме и го оставихме на пейката- питахме го „ Как си, що си?“, той само с едната ръка - демек не е добре. Аз тогава се обадих на тел. 112, от тел.

..., от този телефон между ... часа се обадих. И понеже най- вероятно в ранния час ням произшествия, полицаите дойдоха много бързо. Показваме колата и спорния момент къде е колата, на кого пречи. На гаража на К., не пречи там колата, в същия момент пристигна и линейка, пак много бързо. Ние отидохме да обясняваме на лекарката, и тя каза „Махнете се от тука, аз ще разговарям с него“, и започна да говори с него. Взеха го в линейката, той поседя малко и тя каза, че ще го вземат с тях.

Първия гараж е на А. П., вторият гараж е на К., те са гараж до гараж двамата. Колата беше паркирана на пътното платно на улицата, пред Г., следващ гараж, далече, не пречеше колата. Съпругата на К. там не съм я видял, други хора нямаше. Бяхме -аз А. П., Б. и Б. И., други нямаше. То беше ранен час и беше много студено.

Синът на П. живее в същата сграда на 2 ет., в едни апартаменти.

Единствения апартамент, който не е иззидан, даже като е чул врявата се е показал и е видял.

А. след случката беше неадекватен. Полицията си правиха оглед. А. не беше в състояние да обяснява- е така си опря главата на стената, само правеше с ръката „не ме закачайте“.

П. не е предизвикал по някакъв начин К.. Когато К. му е казал „ Няма ли да научиш сина ти да паркира?“- той не му е отвърнал. П. е един мълчаливко такъв, не във форма да отговаря, по принцип говоря.

Аз ги познавам много добре и двамата. Никога не съм виждал да се карат. П. често, като слезем долу да пием кафе казваше за К., че съседа пак ме напсува, и стискаше зъби в коридора някъде там, на което аз не съм бил свидетел. К. в суматохата изчезна, не остана да изчака полиция и линейка. Той в суматохата изчезна, ние даже не видяхме къде отиде.