Определение № 5652 от 04.10.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5652 гр. Бургас, 04.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120105721 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявени от Х. С. С. от град Айтос против ***********************, за установяване недължимост на суми, за които е издаден изпъл-нителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 0489/2023г. на РС Айтос.

Излагат се съображения, че клаузата за неустойка, въз основа на която е присъдена неустойката е нищожна, евентуално – че вземанията са били погасени по давност.

Съдът намира следното:

Редът за защита на длъжника в заповедното производство – ищец в настоящото, е уреден в разпоредбата на чл.414 от ГПК – чрез подаване на възражение против издадената заповед за изпълнение в двуседмичен срок от получаването й. В тази хипотеза кредиторът следва да заведе иск за установяване на вземането си – чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

В случай, че не се възползва от тази възможност, съгласно разпоредбата на чл.424, ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспори вземането по исков ред само ако се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В исковата молба не се сочат такива. Ако ищецът е считал, че вземанията на кредитора не съществуват, тъй като се основават на нищожна клауза или са били погасени по давност към момента на депозиране на заявлението, същият несъмнено е могъл да възрази за това още при получаването на заповедта.

Уреденият в процесуалния закон специален ред изключва възможността на Сюлейман да води отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, поради което претенцията му се явява процесуално недопустима.

Ето защо и на основание чл.130 от ГПК, Съдът намери, че исковата молба следва да бъде върната на ищеца, а производството по делото – да се прекрати.

1

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на Х. С. С. от гр.Айтос.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5721/2023г. на РС Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Бургас в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2