Решение № 2956 от 27.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2956 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА П. ПОПОВА при участието на секретаря ВЕРА С. Д. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело № 20221110110743 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 и сл. от ГПК.

Предявени са от ... ЕАД срещу С. М. И. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземания на ищеца за сумата от 2 867,41 лева, главница за периода от 20.06.2019 г. до 20.05.2023 г. по договор за потребителски кредит № ...г., сключен с ...., клон ..., вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на Приложение № 1 от 10.08.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2021г. до изплащане на вземането, и за обезщетение за забава за периода от 21.06.2019г. до 28.09.2021 г. в размер на 347,44 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 56197/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в. При условията на евентуалност, предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 867,41 лева, главница за периода от 20.06.2019 г. до 20.05.2023 г. по договор за потребителски кредит № ...г., 1 сключен с ...., клон ..., вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на Приложение № 1 от 10.08.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, и за обезщетение за забава за периода от 21.06.2019г. до 28.02.2022 г. в размер на 446,40 лева. Претендират се сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между ответника и ...., клон ... е сключен договор за потребителски кредит № ...г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 3000 лв., като заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 20.05.2022 г. на 48 равни месечни вноски в размер на по 137,36 лв. всяка. Твърди, че по силата на Приложение № 1 от 10.08.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. вземанията на кредитодателя срещу ответника, произтичащи от процесния договор за кредит, са му прехвърлени. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват изцяло, като се навеждат доводи за неоснователност на същите. По подробно изложените съображения се прави искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като обсъди относимите доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за връщане на предоставени в заем суми.

Установява се по делото от представените писмени доказателства, че на 13.05.2019г. между страните е сключен договор за заем, съгласно който дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 3 000 лева срещу задължението на ответника за връщането й до 20.05.2023г., при годишен процент на разходите 46.38%, лихвен процент 36.35%, застрахователна премия 806.40 лева и такса ангажимент 105. лева.

Установено е по делото – от заключението на приетата ССчЕ, което съдът не намира основание да не цени, че ищецът е превел 2 895.00 лева по посочената от ответника банкова сметка, като не е спорно, че ответникът не е изпълнявал задълженията си и не е извършвал пълно погасяване на 2 дължимите суми по договора.

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати претендираната сума, представляваща задължение по договор за заем, което предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано от длъжника неизпълнение.

Установено е по делото наличието на заемно правоотношение между страните, изпълнение на задълженията на ищеца по тях – предоставяне парична сума, както и неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на сумите в уговорените срокове, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора за настъпването й, като в конкретния случай този момент е получаване на преписа от исковата молба.

Съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП . Процесният договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към 3 момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.

По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между БНП Париба Пъръсънъл Файненс и ответника, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.12 от ЗПК. Не е спазено и изискването на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗПК - всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид формат и размер шрифт - не по малък от 12. В конкретния случай не е спазен шрифта на представените общи условия за застраховка "Защита на плащанията".

В разпоредбите на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК е поставено освен това изискване в съдържанието на договора за потребителски кредит да се съдържа и погасителен план. Погасителният план посочва дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

4

В конкретния случай, в договора за заем са посочени параметри и условия /брой, размер на погасителните вноски, обща стойност на плащанията, размер на годишния процент на разходите и размер годишния лихвен процент/. Заемодателят се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, към момента на сключване на договора, са неизвестни за заемателя.

Вярно е, че в договора е посочен размерът на съответните плащания и срокове за това, но не е осъществено разбИ.е по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно, какво е задължението за главница и какво е задължението за лихви, като такива се предвиждат в контракта. Не става ясно как се формира месечната погасителна вноска, т.е. в стойността на всяка една от тези вноски какъв е размерът на главницата, на лихвите, респективно на други предвидени задължения. В договора е посочен годишен лихвен процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Поради това съдът прие, че по същество в конкретния случай липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Ирелевантен в случая е фактът, че както лихвеният процент, така и годишен процент на разходите са определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се 5 извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Неясно остава дали и тези суми са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имат съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им ще служи неизплатената част от главницата.

Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитора от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира своя контрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар. "оскъпяване“ на кредита.

Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми.

Поради неспазване посочените законови изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на договора съдът следи и служебно.

Необходимо е да се посочи и това, че като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които също съдът следи служебно – чл.7,ал.3 ГПК.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.