Решение № 490 от 15.12.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Плевен, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря Е. М. Р. като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА Въззивно гражданско дело № 20234400500640 по описа за 2023 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание два броя въззивни жалби, подадени от главните страни в първоинстанционното производство по гр.д.№5477/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от ХІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №761/26.05.2023г., с което:

На основание чл. 200, ал.3, вр. ал.1, от КТ, ответникът „МИЯ- МАЯ БОРИСОВА“ ЕООД, ЕИК ***, представляван от М.Н.Б., е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 49 086,78лв, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на претърпяна трудова злополука на 09.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-09.09.2022г., до окончателното й изплащане, като за РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 65000лв. е ОТХВЪРЛЕН иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът „МИЯ- МАЯ

БОРИСОВА“ ЕООД, ЕИК ***, представляван от М.Н.Б., е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В. В. М., ЕГН **********, от с. Б., о.П., ул. С.С., ***, сумата от 2757,68лв.разноски по делото.

На основание чл.78, ал.6

1 от

ГПК, ответникът „МИЯ- МАЯ

БОРИСОВА“ ЕООД, ЕИК ***, представляван от М.Н.Б., е осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 2600лв.- държавна такса върху уважената част от исковете, и сумата от 650лв..- деловодни разноски.

След, като се запозна със съдържането на двете въззивни жалби, въззивният съд приема следното:

І.По въззивната жалба на ищеца В. В. М.:

Въззивната жалба е изпратена по пощата с п.к. от 19.06.2023г. и е регистрирана с Вх.№16896/21.06.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд. Подадена е от въззивния жалбоподател В. В. М., ЕГН-********** с адрес в Област-Плевен, с.Б., ул.“С.С.“*** – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№5477/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез пълномощника адв. А. С. И. от САК, със съдебен адрес в гр.С., ул.“Д.Б.“***, срещу постановеното по делото от ХІІ-ти гр. състав, съдебно Решение №761/26.05.2023г., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от него против ответника

„МИЯ-Мая Борисова“-ЕООД, искове за разликата над присъдената сума от 49086.67лв. до 65000.00лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени при трудова злополука от 09.09.2022г., ведно с лихвата и разноските върху разликата.

Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да присъди обезщетение в размер на претендираната сума от 65000.00лв, ведно със законната лихва и разноските за двете инстанции.

Ответникът по въззивната жалба - „МИЯ-Мая Борисова“-ЕООД, ЕИК***, представлявано от управителя М.Б. – ответник в първата инстанция, чрез пълномощника адв. А. Д. от АК-Плевен,е подал Отговор на въззивната жалба, регистриран с Вх.№19137/11.07.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, в който е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба Застрахователна компания „УНИКА ЖИВОТ“-АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Т.А. – трето лице помагач на ответника в първата инстанция, чрез пълномощника юрк.Г.Б.В., е подал Становище,регистрирано с Вх.№20157/20.07.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, с което предлага да се потвърди като правилно обжалваното решение.

Страните не са заявили доказателствени искания и инстанция не са представени нови доказателства. пред въззивната

В съдебно заседание на въззивната инстанция, проведено на

14.11.2023г., пълномощникът на въззивния жалбоподател – адв. А. И. от САК, пояснява следното: Ако има техническа грешка в материалите по делото, действителната претенция на ищеца, сега въззивен жалбоподател, е следната: Пред първата инстанция е претендирал неимуществени вреди в размер на 60 000.00лв. и имуществени вреди от 5 000.00лв. Въззивната жалба е само относно отхвърлената част за неимуществени вреди, 2 като се претендира обезщетение в пълния размер.(л.33,стр.втора от настоящето въззивно дело)

В проведеното открито съдебно заседание на въззивната инстанция, въззивният жалбоподател е представляван от пълномощника адв. А. И. от СА, ответникът по въззивната жалба „МИЯ-Мая Борисова“ – от пълномощника адв. А. Д. от АК-Плевен, които поддържат стантовищата, изразени във въззивната жалба и в отговора на същата.

Ответникът по въззивната жалба „УНИКА ЖИВОТ“-АД не е изпратил представител.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в, като провери обжалваното решение с оглед на събраните по делото доказателства, нормативната уредба и относимата съдебна практика,приема следното:

Въззивната жалба, изпратена по пощата с п.к. от 19.06.2023г., регистрирана с Вх.№16896/21.06.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от въззивния жалбоподател В. В. М., ЕГН-********** с адрес в Област-Плевен, с.Б., ул.“С.С.“*** – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№5477/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез пълномощника адв. А. С. И. от САК, със съдебен адрес в гр.С., ул.“Д.Б.“***, срещу постановеното по делото от ХІІ-ти гр. състав, съдебно Решение №761/26.05.2023г., В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният от него против ответника „МИЯ-Мая Борисова“-ЕООД, иск за разликата над присъдената сума от 49086.67лв. до 60000.00лв.( шестдесет хиляди лв.) -обезщетение за неимуществени вреди, причинени при трудова злополука от 09.09.2022г., ведно с лихвата и разноските върху разликата, е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално

ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д..№ 5477/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание два броя осъдителни искове с правно основание по чл.200 от КТ – обезщетение за вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 09.09.2022г.( иск за неимуществени вреди с цена 60 000.00лв. и иск за имуществени вреди с цена 50.00лв.( петдесет лв.), предявени от ищеца(понастоящшем въззивен жалбоподател) -В. В. М., ЕГН-********** с адрес в ОбластП., с.Б., ул.“С.С.“***, чрез пълномощника адв. А. С. И. от САК, против ответника ( и ответник по въззивната жалба)„МИЯ-Мая Борисова“-ЕООД, ЕИК-***, представлявано от управителя М.Н.Б. със седалище и адрес на управление в П. ул.“Б.Ч..

В исковата молба се твърди следното:

Между страните съществуват трудово-правни отношения, възникнали от сключен през 2014г.трудов договор, по силата на който, ищецът заема длъжността „транжор“, с място на работа в гр. П., ул. „Х.Д., магазин за месо „Мия“, при 4- часов работен ден и БТВ от 1130лв.. На 09.09.2022г, ищецът е бил на работното си място и е полагал труд, заедно със сина на работодателката- В.Г.Б, заемащ длъжността „общ 3 работник“, който е с висок процент инвалидност, с психично заболяване и е трудоустроен.

На посочената дата- 09.09.2022г., В.Г.Б, го е намушкал с нож в областта на корема. Ищецът е откаран в „Спешна помощ“, след това в Хирургична клиника и е последвала операция.

Издадени са два болнични листове - за 25 и за 20 календарни дни. За случая е образувано ДП №5247/2022г по описа на РП-Плевен, по което Б. е привлечен като обвиняем, но от изготвената съдебно-психиатрична експертиза е установено, че е невменяем и не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.. Инцидентът е признат за трудова злополука от НОИ, ТП-Плевен с Разпореждане №5104-1461/06.10.2022г. В резултат от трудовата злополука ищецът е получил тежки травми, което е наложило престой в болница за 4 дни и продължително домашно лечение.Поради временната неработоспособност е изгубил финансовата си независимост, и е бил принуден да разчита на съпругата и децата си за задоволяване на ежедневните си нужди. Това се отразило изключително негативно върху емоционалното му състояние, накърнило е самочувствието му, направило го е несигурен и затворен. Отслабнал е с осем кг, вдига кръвно, не може да спи и да се храни спокойно, не е способен да извършва обичайните си дейности. Пълно възстановяване след операцията не е възможно, тъй като е с изрязано тънко черво и е с много усложнения. Това е довело до трайно боледуване, състояние на стрес и тревожност. Ищецът е бил във временна нетрудоспособност за периода 09.09.2022г. 21.11.2022г, за което са издадени двата болнични листа, по които е получил както обезщетение сумата от 420лв- по първия и 33,лв.- по втория.

Петитумът е съдът да постанови решение, с което на основание по чл.

200, ал.1, вр. ал.3, от КТ, вр. чл.52, ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати сумата от 60 000.00лв.- обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука и сумата от 50.00лв.(петдесет лв.)-претърпени имуществени вреди, изразяваща се в разликата между БТВ и обезщетението на временна нетрудоспособност, за периода 09.09.2022г.-21.11.2022г, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането09.09.2022г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „МИЯ- МАЯ БОРИСОВА“

ЕООД, ЕИК ***, представлявана от М.Н.Б., чрез адв. А. Д. от АК-Плевен, е подал Отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва съществуването на трудови правоотношения между страните и настъпване на трудова злополука на 09.09.2022г. Възразява се, че от страна на ищеца е допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ, при изпълнение на трудовите му задължения, тъй като е провокирал сина на работодателката- В.Г.Б, като е псувал М.Б. и по този начин е допринесъл за увреждането си. Оспорва се размерът на иска по чл.200, ал.1 от КТ, като се твърди че е завишен,тъй като хоспитализацията му от 4 дни е минимална, изписан е с подобрение. След злополуката, ответникът е изплатил на ищеца сума общо сумата от 1250лв.( 750лв. и 500лв). Оспорва се, че БТВ на ищеца е в размер на 1130лв, като се посочва, че въз основа на допълнително споразумение от 01.07.2022г, същият получава БТВ от 450лв. Направено е искане за привличане на трето лице- помагач- ЗК „УНИКА“ АД, 4 като се посочва, че към датата на трудовата злополука, всички работници при ответника имат сключена задължителна застраховка с риск „трудова злополука“.

С

Определение № 88/06.01.2023г, първостепенният съд е конституирал като трето лице- помагач на страната на ответника, ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Т.А. . Третото лице -помагач е подало писмено становище, в което е заявило, че искът е неоснователен. Посочило е, че е изпълнено задължението му по сключената застраховка с покрит риск „Трудова злополука“, като на пострадалия ищец е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 913,22лв.

В първото по делото съдебно заседание на първата инстанция, проведено на 28.02.2023г, с протоколно определение е прието направеното от ищеца уточнение, на периода на предявения иск с правно основание чл.200, ал.3, вр. ал.1 от КТ, касаещ обезщетението за имуществени вреди, като същият е определен от 09.09.2022г. до 07.03.2023г, без изменение размера на цената от 50лв.(петдесет лв.) В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, приети са заключение на съдебно-медицинска, съдебно-психологична и съдебно-счетоводна експертизи.

Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІІ-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното съдебно Решение №761/26.05.2023г., с което е уважил частично иска за неимуществени вреди до размер на сумата от 49086.67лв., като е отхвърлил исковата претенция за разликата до 65000.00лв.(като последната сума включва и иска за имуществени вреди с цена 50.00лв.)