Акт от 04.02.2020, Районен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 56 гр. Габрово 04.02.2020 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 2162 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 179 ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР.

В исковата молба се твърди, че ищецът Й.Н.Р. работи в Районно управление - Габрово при Областна Дирекция на МВР – Габрово от 01.08.2013г. като понастоящем заема длъжността „старши полицай”.

Ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на смени, както дневна, така и нощна от 22.00 - 06.00 часа, с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР.

Съгласно, обаче чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Въпреки това, ищецът Р. за периода 11.11.2016г. – 11.11.2019г. е работил между 6-8 нощни дежурства месечно, за които не е получавал трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв .

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период, обхващащ времето от 11.11.2016г. – 11.11.2019г. е действала Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016 г. ( обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016 г. ), като в нея липсва изрична норма, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен, аналогична със тази на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 11.08.2014 г.

Това обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките.

При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно соченият нормативен акт, в чл.9, ал.2 - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното място.

В настоящия случай, през процесния период обхващащ времето от 11.11.2016г. – 11.11.2019г., ищецът е работил 1 680 часа нощен труд, преизчислен с коефицент 1.143 възлиза на 1920 часа или извънреден труд 240 часа. Респективно сумата, която ответникът дължи на ищеца за положения от него нощен труд е сумата 1588.00 лв. Ищецът по иска не е получавал възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 11.11.2016г. – 11.11.2019г., което поражда правния му интерес да заведе настоящия иск срещу ОД на МВР Габрово, който е пасивно процесуално легитимен да отговаря по иска, тъй като е самостоятелно юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от ЗМВР.

Предвид гореизложеното се прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Областна Дирекция на МВР - Габрово да заплати на ищеца Й.Н.Р. на основание чл.178, ал.1, т.З във вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР сума в размер 1588.00 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 11.11.2016г. – 11.11.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на завеждане на настоящия иск до окончателно изплащане на вземането.

В хода на делото след приемане заключението на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, на осн. чл. 214 от ГПК , е допуснато увеличаване на размера на иска, като същият следва да се счита предявен за сумата от 1989.85 лева.

Ответникът в депозирания отговор заявява, че не оспорва, че през исковия период ищецът е бил служител на МВР по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, като съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 от ЗМВР статута на тези служители се урежда единствено от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, поради това в този случай не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В закона няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.

Ако нещо следва да се допълва, изменя или променя, то трябва да стане със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на работещите по служебно правоотношение като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените Наредби на министъра и заповеди.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои отосновно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

За процесният период правната уредба на нощният труд на служителя в МВР е регламентирана в чл.179, ал.1 от ЗМВР във вр.ап.З и чл.187, ал.1 и ал.З от същия закон, както и в Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени както с функциите на МВР, така и с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите в МВР и е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на нормите на КТ, поради което не може да се прилага както субсидиарно, така и по аналогия.

От друга страна в чл.187, ал.З от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, а в чл.187,ал. 5,т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 ч. на отчетен период. Ноторно известно е, че извънредният труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното за него работно време, като това не е налице в конкретния случай.

Ищецът Р. ***, като за периода от

11.11.2016г. – 11.11.2019г е заемал длъжността „старши полицай” в група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” в РУ Габрово при ОД МВР Габрово. За посочения период същият е осъществявал трудовата си дейност съгласно утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени и при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредба на чл.187,ал.З от ЗМВР. В процесният период от 11.11.2016г. – 11.11.2019г. по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г. влязла в сила от деня на обнародването й.

Неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143. Самият законодател е ограничил нейното прилагане в чл.2, ал.З НСОРЗ по отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. От там може да се направи обоснован извод, че същата е и неприложима за държавни служители - полицейски органи, чийто статут е уреден със специален закон.

В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период е действал подзаконов нормативен акт - наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, в която изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22,00 ч. - 06,00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.

На ищеца редовно е заплащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което ответникът представя платежни бележки по месеци от месец ноември 2016 г. до месец ноември 2019 г. включително. От тях е видно, че за положения нощен труд ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, следователно не следва да се прави преизчисление и прехвърляне нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Трудът положен между 22.00 -06.00 часа следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.

Претенцията на ищеца Р. за заплащане на извънреден труд, изчислен след преобразуването на положения от него като работещ на 12/24- часови смени и полагащ нощен труд по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните.

На следващо място чисто теоретично погледнато, за да се приложи разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, относно нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.187 ал.1 и ал. 3 от ЗМВР, трябва да са налице нейните предпоставки: а) подневно отчитане на работното време; б) работа на смени; в) продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното; г) трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Само при кумулативното наличие на посочените 4 необходими предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. От посочените 4 необходими предпоставки, две- по б."в" и „г" не са налице. В чл.187,ал.1 и 3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и 250 КТ.

На държавни служители - полицейски органи в МВР работещи на нормирано работно време им се заплаща цялата продължителност на съответната 12 часова смяна, като в нея влизат и ползваните от служителя време за хранене от 30 минути, време за отдих - два пъти по 30 минути и четири физиологични почивки от по 10 минути - регламентирани със Заповед 264з-1082/18.08.2016 г., Заповед №264з-327/26.02.2018 г., Заповед № 264з-2403/28.11.2018 г„ Заповед №264з-1376/30.05.2019 на Директор ОДМВР - Габрово, относно „Реда за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗМВР в ОДМВР – Габрово..

Също така направеното от ищеца искане да му се изплати по един допълнителен час - 13 -ти ( извънреден), за всяко нощно дежурство, за посочения в исковата молба период, който дефакто не е заработил, а е получил като е умножил 8 X 1.143 и е получил 9.144 часа и към тези часове е прибавил 4 часа дневен труд и е получил 13 часа отработени, при 12 часова смяна. Като прибавим към неговата смяна и часовете на другата дневна смяна 12 часа излиза, че тези служители на МВР работят извън времето, само в пространството, защото заработват 25 часа при 24 часово денонощие.