Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 202 от 30.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 491/2021
Вид
Протокол № 202
Подписан
30.09.2021
В сила
30.09.2021
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Деница Цанкова Стойнова, Стоян Атанасов Германов

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.324 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 202 гр. Пловдив, 30.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Деница Ц. Стойнова

С. Ат. Германов при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева и прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно наказателно дело № 20215000600491 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Обвиняемият СТ. АС. Г. лично и с адв. Н.Б. и адв. А.Б. от АК - С., упълномощени на ДП.

Адв. Б.: Моля да ни дадете малко време да си уточним защитната позиция с подзащитния ни и да се запознаем с доказателствата, които сега разбираме, че ще представи прокуратурата.

Обвиняемият Г. КР. Ж. се явява лично и с адв. М.Ч. от АК - П., упълномощена на ДП.

Адв. Ч.: Също моля да ни дадете възможност да се запознаем с доказателствата, които прокурорът ще представи.

Съдът предостави възможност на обвиняемите и техните защитници да се запознаят с доказателствата и да уточнят защитните си позиции, като обяви 15-минутна почивка.

Съдебното заседание продължава в 10:18 часа.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Запознахме се с доказателствата, след разговор с подзащитният ни заявяваме, че оттегляме подадената жалба и молим въззивното производство по отношение на него да бъде прекратено.

1

Адв. Б.: Също е становището ми.

Обвиняемият СТ. АС. Г. : Заявявам, че оттеглям жалбата си.

Адв. Ч.: Аз моля да бъде даден ход на делото за произнасяне по жалбата на моя доверител.

Съдът, след съвещание намира, че с оглед направеното от обв. Г., лично и потвърдено от защитниците му, изявление - че оттегля подадената въззивна жалба и на основание чл.324 от НПК, производството по делото спрямо него следва да се прекрати.

С оглед становището на обв. Ж. и защитника му, следва да се даде ход на делото за разглеждане и произнасяне по подадената от жбв. Ж. жалба, за което и О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 491/2021 г. на ПАС по отношение жалбата на обвиняемия СТ. АС. Г..

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по отношение на депозираната от Г. КР. Ж. жалба.

ДОКЛАДВА се делото от съдията – докладчик.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Отводи нямам. Представям и моля да приемете протоколи за разпит на обвиняемия С.Г. и на свидетелите В.А., Т.Н. и Т.Г..

Адв. Ч.: Нямаме искания за отводи и други доказателства. Не възразяваме да се приемат представените от прокурора писмени доказателства.

Съдът, с оглед становищата на страните:

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените днес от прокурора протоколи за разпит на обвиняемия С.Г. и на свидетелите В.А., Т.Н. и Т.Г..

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение жалбата на Г. КР. Ж. против определението на Пловдивския окръжен съд, с което спрямо него е била взета найтежката мярка за неотклонение.

За да постанови определението си съдът правилно е отчел, че в конкретния случай са налице кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 63, ал. 1 от НПК досежно обстоятелството, че престъплението, за което той е процесуално ангажиран, е 2 наказуемо с лишаване от свобода.

На второ място, от събраните в рамките на ДП писмени, гласни и веществени доказателства и формираната въз основа на тях доказателствена съвкупност са в такова качество и обем, че да обосноват високата степен на предположението, че именно обвиняемият Г.Ж. е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, което е достатъчно за целите на настоящето производство. Не е било необходимо пълно доказване на обвинението, с което се реализира предпоставката на ал. 3 на чл. 63 НПК.

В тази насока следва да посоча, че събраните до момента доказателства, макар и на ранен етап на разследването, подкрепят тезата ни за причастността на обвиняемия към деянието, за което му е повдигнато обвинение. Това са обясненията на обвиняемия Г., които представих, показанията на свидетелите Г.Н., Д.Г. - полицейски служители в КП при ОД на МВР П., И.Д., В.Т., Т.Г., В.А., както и експертни химическа и дактилоскопна справки, изготвени по настоящето производство.

Считам, без да преповтарям визираните факти и обстоятелства, залегнали в обясненията на обвиняемия Г. и в показанията на така посочените от мен свидетели, че по категоричен начин се установява причастността на Ж. към извършеното деяние.

Освен това, считам, че съществува реална опасност той да извърши друго престъпление при изменение на мярката му за неотклонение, тъй като видно от справката за съдимост, приложена по делото, той е извършвал досега 3 престъпления от общ характер, което обуславя, че е лице с висока степен на обществена опасност. Наказанията явно не са изиграли своя превантивен ефект. Следва да се има предвид, че две от престъпленията, за които е осъден са свързани именно с наркотични вещества.

С оглед на изложените съображения, моля да оставите без уважение като неоснователна жалбата на обвиняемия К. Ж. и да потвърдите определението на първоинстанциониня съд като правилно, обосновано и законосъобразно.

Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия Г..

Обвиняемият СТ. АС. Г.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми. Моля да промените мярката ми в по-лека.

Адв. Ч.: Моля да се произнесете със съдебен акт, с който да отмените като неправилно и незаконосъобразно определението на Пловдивския окръжен съд, с което спрямо подзащитния ми Ж. е взета най-тежката мярка за неотклонение и алтернативно, ако счетете, че такава трябва да бъде взета, тя да е по-лека.

Ще направя кратък анализ на мотивите на предходната инстанция.

В своя съдебен акт съдът е приел на първо място, че е налично обоснованото 3 подозрение за авторството на Ж. по повдигнатите му обвинения, като до този извод се е стигнало вследствие на анализ, на данните по протоколите по претърсване и изземване, свидетелските показания и експертните справки, като съдът визира по-конкретно показанията на полицейските служители Г., Т. и Г..

По отношение протоколите за претърсване и изземване искам да обърна внимание, че в мотоциклета, управляван от подзащитния ми, не са намерени забранени от закона вещества. В жилището, обитавано от него и семейството му, също не са намерени такива забранени от закона вещества. Такива не са намерени и в гаража, който също е бил претърсен, макар да не видях протокол. По отношение намерените забранени вещества в квартирата на В.Т. – свидетелка по делото, същата в своите обяснения е заявила, че те са нейни. В разпита й като свидетел обаче по указания на разследващия полицай е заявила, че ще се възползва от своето право да не отговаря на въпроси, които биха я уличили в престъпление, пожелала е да се консултира с адвокат, каквато възможност не й е била дадена. В този свой разпит тя се е съгласила и казала това, което й е издиктувал разследващият полицай. Подзащитният ми е посочил доброволно адреса на това жилище – ако знаеше, че там има и се разпространяват наркотични вещества би ли ги завел в това жилище?

Забележете какви съществени противоречия има в протоколите за разпит на полицейските служители. Единият – Н. Т. казва, че са провели двамата кратък разговор, визирайки двамата обвиняеми, че било решено двамата да бъдат задържани, тъй като преценили, че Ж. непосредствено след придобиването на наркотични вещества ще се оттегли с управлявания от него мотор, което правело изключително трудно и рисково задържането му. Ако е налице такова реално придобиване на посочения наркотик, защо е такова обвинението? Забележете показанията на другия полицейски служител – свидетелят Д.Г., който заявява, че двамата са били локализирани и задържани в района на хотел „Н.“ около 17:35 часа, след като се срещнали, но преди Г. да предаде наркотика на Ж., тъй като последният бил с мотор и се опасявали, че ще се оттегли с него, което правело задържането му изключително трудно и рисково. От така поднесените свидетелски показания в крайна сметка на мен не ми става ясно взел ли е или не е взел някакъв наркотик. Образно казано, виждате какви сериозни противоречия се забелязват в механизма на извършване на едното престъпление, което прави невъзможно Ж. да разбере в какво е обвинен и от какво да се защитава. В разпита си този полицейски служител по-нататък казва, че в разговор с него и с колегата Г., Г. бил заявил, че носел наркотични вещества на лице в П. от няколко месеца, като посочва и цената – 6 лв. за грам марихуана. В конкретния случай казва, че в марихуаната може би е била за него.

Полицейският служител, казвайки „може би“ изразява противоречие, което е недопустимо. Тук сме изправени отново пред порочната практика да се внасят показания по делото чрез т.нар. беседи. Това е отхвърлено с решение № 202 от 01.09.2020 г. на ВКС по дело № 712/2019 г. – ІІ н. о., където се казва, че е недопустимо използването в наказателния процес на подобна информация, събрана от органите на МВР по време на 4 беседи. В това си решение ВКС постановява, че организирането на беседи, разговори в писмена или в устна фирма, подписани лично от съответните лица, провеждани по ЗМВР, могат да имат само оперативно значение, съответно да служат за изработване на версии и тяхната проверка, те нямат процесуална стойност и тези изявления няма как да бъдат включени в доказателствения материал, още по-малко това може да бъде възможно чрез тяхното възпроизвеждане от страна на служители, които са чули или записали. В НПК много ясно са очертани правилата за това по какъв начин могат да се събират доказателства в процеса, вкл. като има признание как да стане това и пред кой орган, не се допускат доказателствени средства, които не са събрани по начина и средствата, уредени в НПК. Аз мисля, че в случая точно това се прави - използват се недопустими беседи, което във всички случаи говори за неглижиране на основни процесуални права. Обоснованото предположение трябва да почива на годни доказателства и доказателствени средства, които съответно да бъдат събрани в хода на ДП.

На следващо място – показанията, на които се е позовал съдът са тези на И.Д..

Забелязали сте колко са нелогични показанията й. Тя самата казва, че много рядко е употребявала марихуана – до преди около година, че преди това си купувала основно от Г., че последният път си купила през месец февруари тази година. Виждате, че казва, че от около година е спряла да употребява наркотици, а през февруари си е купила. Понататък казва, че обикновено тя, като визира В.Т. й давала марихуаната, защото нея познавала повече, отколкото Г., че нямала негов телефонен номер на Г.Ж., че не го познава добре – хем не го познава, а той й осигурява наркотици. Вие преценете доколко логични са тези показания на това момиче като свидетел.

От днес представените доказателства от прокуратурата става ясно, че отново чрез беседа се опитват да се внасят доказателства по делото. Това са свидетелски показания на Т.Г.. По отношение на В.А. забележете какво казва - че момчето е високо, яко, не знае как се казва. Това са изключително общи показания и не могат да допринесат за обосноваване на първата предпоставка, а именно обоснованото предположение, че Г.Ж. е участвал в престъплението, за което е подведен под наказателна отговорност. В крайна сметка се оказва, че доказателствата, от анализа на които се доказва, че Ж. е участвал в престъплението, са беседите и тези противоречиви свидетелски показания на полицейските служители и на свидетелката Д.. Обясненията на другия обвиняем не се учудвам, че са направени ден преди обжалване на мярката за неотклонение, за да може той да получи в крайна сметка едно добро споразумение.

Съдът правилно е приел, че няма реална опасност обвиняемият да се укрие, но е приел, че е налице опасност за извършване на престъпление. Действително е такава съдебната практика – че при осъждане, особено за престъпление от същия вид, е налице индиция, че има такава опасност, но в крайна сметка не считам, че това е достатъчно основание да се вземе тази най-тежка мярка за неотклонение. Мисля, че с една по-лека 5 мярка биха се изпълнили целите на мерките за неотклонение. Трудово ангажиран е, има адрес, на който може да бъде открит и т. н. Ако му се вземе тази най-тежка мярка не може да работи, ще загуби работата си. Отделно от това знаем какво е психологическото влияние на пенитенциарните заведения върху такива млади хора. Затова моля да му дадете шанс.