Решение № 15166 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15166 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110105300 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от „***“ ЕАД срещу ЗАД „****“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 187.10 евро, представляваща останала непогасена част от регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по преписка по щета № 44012132519451/2025, във връзка с настъпило на 14.06.2025г. в гр.София, ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2026г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 14.06.2025г. в гр.С., на бул. „***“ № ***, водачът И. на товарен автомобил с рег. № РВ***НМ на МПС и рег № РВ***ЕН на ремаркето, собственост на *****, поради неспазване на достатъчно дистанция, реализира ПТП като при разминаване удря спрелия автомобил с марка „***“ с рег.№ СВ****АО, който към датата на ПТП е застрахован по застраховка „Каско +“ при ищеца.Твърди се, че гражданската отговорност на виновния за ПТП водач – И. е била застрахована при ответното дружество към датата на застрахователното събитие. Поддържа се, че във връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № ****/2025, и бил извършен оглед на щетите и автомобилът е бил отремонтиран. В исковата молба се сочи, че за ремонта е издадена фактура и ищцовото дружество е заплатило сумата от 716.86 лева., към която следва да се прибавят и 15 лева ликвидационни разходи. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана, но от ответника е била заплатена само половината от дължимата сума – 365.93 лева. С оглед на това претендира от ответника заплащането на спорното застрахователно обезщетение, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

1

Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете.

Изтъква, че според него исковата молба се явява нередовна, тъй като не е описан надлежно механизмът на процесното ПТП, както и причинените вреди по застрахования при ищеца автомобил. Твърди се, че описаният механизъм на ПТП не съответства на реално осъществилото се, като се подчертава, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е виновен за настъпване на застрахователното събитие. Във връзка с това се сочи, че направеното признание на видната в подписания от водачите двустранен констативен протокол не го обвързва. Поддържа се, че в случая се касае за случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, тъй като водачът на застрахованото при ответника МПС се явява съизвършител на ПТП, защото водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е паркирал/спрял на забранено и неопределено за целта място. Подчертава се, че именно водачът на лек автомобил „***“ е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентиращи спирането и съобразяването с другите участници в движението. Релевирано е и възражение за съпричиняване. Оспорва се причинно-следствената връзка между ПТП и причинените щети, както и размера на заплатеното застрахователно обезщетение. Сочи се, че платената сума не съответства на действителната стойност на причинените щети, като цените на труд и частите са завишени. Изрично признава, че наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила на И.. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, съответно да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

Между страните не се спори, че ищцовото дружество е имало валидно сключен договор за автомобилна застраховка „Каско” за автомобил с марка „***“ с рег.№ СВ***АО, валиден към датата на застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна полица № 440124213162806 за автомобилна 2 застраховка „Каско +“, с подробно описани данни за застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 31.12.2024 до 30.12.2025г. В същата е посочено, че собственик на автомобила е Р. П. В., като първата регистрация на МПС е от 2009г.

Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие на 14.06.2025г., за което на 18.06.2025г. при застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № ***и е съставен опис-заключение по щета. Тези обстоятелства се потвърждават от приложените по делото уведомление за щети № ***, доклад по щетата , опис-заключение по щета и калкулация по претенция № ****.

По делото е приета като доказателство калкулация – ремонт № ***от 01.07.2025г във връзка с щета ***за МПС с марка „***“ с рег.№ СВ***АО, въз основа на която с ликвидационен акт от 05.08.2025г /л.29 от делото/ е определен размер на обезщетението по имуществената застраховка „Каско“ за причинените на застраховащия вреди в размер на 716.86 лева, като е указано, че сумата следва да бъде изплатена по банкова сметка на Р. В. – собственика на увредения автомобил. Същевременно между страните не се спори, че сумата от 716.86 лева е била заплатена в полза на увреденото лице, като това обстоятелство се потвърждава и от приетото по делото извлечение от сметка.

Така посочените обстоятелства са били обявени за безспорни още с доклада по делото, обявен за окончателен, без възражения от страните, като се потвърждават и от осъщественото с конклудентни действия признание от страна на ответника, който е заплатил част от дължимото обезщетение извънсъдебно преди образуване на исковото производство.

Това поведение на ответника по своята същност представлява признание на фактическия състав на нормата на чл. 411 КЗ, ценено от съда по реда на чл. 175 ГПК.

Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на товарен автомобил с марка „***“ с рег. № РВ***НМ на МПС и рег № РВ***ЕН с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт. Аргументите на съда в тази насока са следните:

От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, изслушаните по делото двама свидетели И. и В. и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че на 14.06.2025г около 12.05 часа в гр.С., влекач „***“ с рег. № РВ***НМ се движи по булевард „***“ и в района на № ***, пред пицария „***“, реализира ПТП с паркирания отдясно лек автомобил „***“ с рег.№ СВ***АО.

Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен констативен протокол за ПТП от 14.06.2025г. /л.10 от делото/, който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват 3 превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни, касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.

Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП следва да се цени с оглед всички представени по делото доказателствата и за да приема за установено осъществяването на процесното застрахователно събитие, съобразно описания о т двамата разпитани по делото свидетели механизъм и посоченото от вещото лице в изготвеното заключение относно причинно-следствената връзка между получените увреждания по застрахования при ищеца автомобил и механизма на ПТП. Именно съгласно показанията на свидетеля В. същият е паркирал управлявания от него автомобил „***“ с рег.

№ СВ***АО на бул. „***“ пред пицария „***“, като той и дъщеря му са влезли в пицарията, а съпругата му с другото му дете, са останали в МПС. В. е категоричен, че дясната лента по целия булевард се използва за паркиране, като не е забелязал да има поставен знак 4 забраняващ спиране на автомобили в този участък. Свидетелят е твърди, че е видял как покрай паркирания му автомобил преминава тир, в следствие на което МПС се преместило.

Същият е категоричен, че водачът на товарния автомобил дори не е разбрал за случилото се, което наложило свидетелят В. да го настигне, да го помоли да отбие и да му покаже щетите по автомобила си. Така заявеното от свидетеля В. е непротиворечива, последователно и логично, като същият не е заинтересован от изхода на настоящия спор. Съдът отчита и обстоятелството, че свидетелят В. е възприел пряко и непосредствено удара, нанесен върху автомобила му, като показанията му не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Напротив, от показанията на свидетеля И. се потвърждава част от описаните от свидетеля В. обстоятелства. И. е категоричен, че е управлявал товарен автомобил по бул.