Протокол № 295 от 15.02.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 295 гр. Пазарджик, 14.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева

Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Наказателно дело частен характер № 20215220200628 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Частният тъжител ЦВ. Н. Б. - редовно уведомен чрез повереник, не се явява.

За него се явява адв. Н.Я. от АК-Пазарджик - редовно упълномощена, редовно уведомена.

Подсъдимият Д. СТ. П. – редовно уведомен чрез защитник, не се явява.

За него се явява адв. М.К. от АК-Пазарджик – редовно упълномощен, редовно уведомен.

Явяват се свидетелите Н. Б. и СТ. Д. Т. – редовно уведомени от предходното съдебно заседание.

АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. Я.: Представям справка за съдимост на подсъдимия П..

Преди да се произнесе по представеното доказателство съдът докладва постъпило писмо от РП-Пазарджик, ведно с приложена разписка.

1

АДВ.Я.: Да се приеме.

АДВ. К.: Да се приемат доказателствата.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото справка за съдимост по отношение на Д.П. и справка от РП-Пазарджик, ведно с разписка.

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

СТ. Д. Т. – на 44 години, от гр.Пазарджик, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно образование, работеща, без родство със страните по делото.

Н. И. Б. – на 53 години, от гр.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работещ, баща на частния тъжител.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелите обещаха да кажат истината.

Свидетелят Б. напусна съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на свидетелката Т.:

СВИД. Т.: Ц.Б. съжителства на семейни начала с моята дъщеря, имат и дете. Дъщеря ми се казва М.. Въпросният ден е 21.04.2021г., в този период аз ползвах обезщетение по безработица и от декември до юли бях на борсата.

Всяка сутрин понеже с тях живеем в един блок – с Ц. и М., като стана аз ходя при децата да ги видя и да помагам за малката. В различни входове живеем на ул. *** 75, аз съм в „Б“ вход, те са във „В“ вход. На този ден към 8 и нещо – след 8:15 до 08:25ч., всяка сутрин по едно и също време ходя, но не гледам точно колко е часът. Отивам при тях, излизам от входа и в един момент първоначално с периферията видях двама човека, които са към техния вход на М. и Ц.а. Единият падна на земята. До входа има тревна площ градинка и това става в тревната площ, която се намира след пейката, отстрани на входа, вляво от входа. Видях, че единият човек удря друг човек. Това виждам първоначално. П. беше прав и аз видях него, познавам го. В следващия момент погледнах надолу и видях, че лежи Ц. на земята. П. го удря през това време с ръце, не съм гледала къде, но по тялото. Мисля, че даже го изрита.

2

Той се беше провесил над него и го удряше. Нямаше предмети в ръцете. В този момент ми се подкосиха краката, помислих за М. и детето, защото те живеят на първи етаж и не знам как и кога е тръгнало и не се спрях при тях.

За мен беше важно какво става с моите деца. Качих се, усетих, че рязко ми се доходи до тоалетна от шока. Видях, че всичко е спокойно и влязох в тоалетната. Не можех да взема решение дали да кажа на М. какво съм видяла, от страх да не излезе и не знам, може и тя да пострада. Плисках се с вода и докато се чудя какво да направя, Н. дойде. В кухнята бяхме, Н. каза, че Ц. след малко ще дойде и го чакахме да разкаже. Н. видя, че съм уплашена, пита ме казала ли съм на М. и аз му казах, че нищо не съм казала. М. ме пита какво се е случило. Аз казах, че ми е прилошало. Не й казах, за да не я притеснявам.

Н. каза да изчакаме Ц.. Той като дойде, разказа какво се е случило. Не мога да кажа след колко време дойде Ц., но се забави повече от 1.5-2ч. Дълго време го чакахме. Разбрах, че е отишъл до бърза помощ, затова се е забавил. Като си дойде, беше целият ожулен и охлузен, имаше отстрани на някое от ушите засъхнала кръв. Не си спомням на кое ухо. Имаше видими охлузвания, на челото имаше много голямо, не се сещам от коя страна. Личеше си, че този човек е претърпял някакви физически наранявания. Ц. каза, че тръгвайки за работа той го е нападнал. Защо не знам. П. го е нападнал. Не са говорили.

Направо е тръгнал и го е ударил. Ц. каза „аз тръгвам за работа, той ми насреща и ми посегна, аз даже не можах да отреагирам, защото ми дойде като гръм от ясно небе“.

Пред М. не искахме да говорим с Н.. Вече той като дойде и тя го видя, той сам започна да разказва. Не си спомням Н. дали е видял нещо, малката търчеше покрай нас, аз бях още под влияние на стреса и не си спомням точно какво сме приказвали.

От преди познавам П., защото този човек съм го виждала долу на площадката, той също има дете. Имаме площадка при блока за децата, там е бил с неговата жена и детето му. Родителите му живеят в същия блок, а той и семейството му не знам къде живеят. Родителите му живеят във входа на М..

Те бяха в приятелски отношения, не знам после как ги развалиха, но започнаха много грозни думи и приказки по на Ц. и дъщеря ми адрес. Не мога да кажа, че го познавам лично П.. Мен ме е наричал „курва“ във фейсбук, че М. била същия боклук като майка си. Всички тези неща съм ги описала и 3 пуснах жалба, защото той без да ме познава не може да говори какви ли не неща. Това с обидите е преди този инцидент с побоя. И след инцидента също продължиха обиди. Аз работя като диспечер в таксиметрова фирма. Достъпен е телефонът. Един ден П. звънна и започна да ме обижда „лъжесвидетелка, лъжесвидетелка“, попитах „искате ли такси“. Той продължи да го повтаря и аз затворих. Първия път не разбрах кой се обажда, втория път, когато ме набра в кратък интервал пак започна „лъжесвидетелка“, питах „желаете ли да Ви изпратя такси, това е служебен телефон“, той вика „аз даже знам с кого говоря“ и аз казвам „с кого“, а той каза „с мастията на квартал Устрем – С.“.

Каза ми името, мастия и квартала, в който живея. След тази цялата случка, той ми звънна на личния телефон, който не знам откъде има. Започна да ми говори за делото, че съм била лъжесвидетелка. Това се случва цялото, след като делото беше образувано, това дело. На служебния телефон виждам от кой номер се звъни. От този същия номер ми сe обади и на личния телефон.

Затова смея да твърдя, че е той, защото тогава проведохме разговор, той знае с кого говори и аз знам с кого говоря. Не се е представил Д.П., но ясно си личеше, че е той. После като сравних телефона с указателя на децата в телефоните установих, че това е неговият номер.

Не съм говорила с него преди. На площадката съм му чувала гласа, като говори с жена му и детето. Първоначално не разбрах, че е той, после вече в разговора на моя телефон вече бях сигурна, че е той. За това, което той ми каза и аз казах, той обеща, че няма да звъни и не е звънял повече. Не съм си дала номера, защото не сме имали такива отношения да си разменяме номера.

Подадох сигнал в РП-Пазарджик по този повод. Снимков материал не съм направила.

На свидетелката се предяви жалба на л.67 от делото.

СВИД. Т.: Това е жалбата, която съм депозирала по повод на тези обаждания, за които казах. С тези обиди, които е отправил, бях подала пак пред РП-Пазарджик жалба, защото той не ме познава и няма право да ме обижда. Отделна жалба е за обидите във фейсбук.

Н. си ходи у децата по всяко време, има ключ. Когато почива, ходи при тях, този ден почиваше. Не е нужно да казва повод, за да отиде.

4

След съгласие на страните съдът освободи свидетелката Т. и същата напусна съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Н. Б.:

СВИД. Б.: Аз съм баща на Ц.. Спомням си случая. Денят на случая е 21.04.2021г. Обикновено през 2-3 дни ходя до майка ми, тя живее на същата улица, купувам й провизии. Улицата е „***“, тя е на адрес 58 в къща, а Ц. е на ул.*** №75 в блока на първия етаж. Майката на жената, с която съжителства, живее на същия адрес във вход „Б“, съседния вход. Аз отидох до майка ми към 8 без 20ч, занесох й продуктите, тя има висока кръвна захар, имам уред за мерене на кръвната захар, поседях малко да я премеря и си тръгнах за вкъщи, пресичайки от единия тротоар към другия и стигайки блока на Ц. видях, че двама човека в далечината се бият. Спрях пред блока, изчаках да видя какво ще стане и след секунди този отгоре, където налагаше - виждам, че единият е на земята, а другият над него и го налага с ръце, след секунди този отгоре стана и се отдръпна настрани и този отдолу стана и взе да се оправя.

Разпознах, че това е синът ми. Направих 10 крачки и при тръгването разпознах, че човекът, който го е бил, е Д.П.. Ц. ми направи жест да изчакам и дойде с бърза крачка към мен, да отидем при баба му на външната чешма да се измие и пооправи. След което той ми каза „отиди до М.“. Ходих с него до моята майка да се измие, каза да отида при М. и детето да видя как са.

Притесняваше се нещо за тях. И аз тръгнах до тях да отида. Влезнах, те бяха там, на Нария майка й беше там. Бяха М., детето и майката на М. - С..

Поседяхме малко, вече казахме на М. да не се притеснява какво е станало. М. не беше разбрала. Просто й казах да не се притеснява, каквото нещо ще кажа.

С. притеснена беше, тя каза, че е видяла случката. Тя не смееше да каже на М., не беше й казала. Не съм я питал дали е казала на М., но беше притеснена.

Изчакахме да дойде синът ми. Казах, че се сбиха вънка, Д.П. е бил Ц.. Сбиха се вънка. Моят син беше отдолу и не можеше да се бие. Д.П. биеше Ц.. Не съм видял моят син да посяга на П.. След като казах какво съм видял, тогава и С. каза какво е видяла. Чакахме Ц. да си дойде, доста се забави, той е отишъл до бърза помощ. Това го разбрах, като дойде. Каза как е станала случката, че тръгвайки за работа, П. го е причакал и го е нападнал без да очаква. Нямам никаква идея защо го е нападнал. Това се чудя, защото бяха колеги и приятели, заедно са израснали.

5

Секунди беше побоят, 10-15 секунди, не мога да преценя. Не мога да кажа колко пъти посегна, опитваше да го удари. Доколкото разбрах, С. е минала преди мен, защото ходеше да помага на дъщеря й за детето, не съм я забелязал пред входа.

П. го познавам, защото сме в една махала, родителите му живеят в същия вход, заедно израснаха със сина ми, приятели бяха и си ходеха на гости. Не знам защо си развалиха отношенията.

Не съм чул синът ми да разпространява обидни неща за П. и неговата съпруга.