Решение № 126 от 20.03.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Плевен, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500850 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1145/02.08.2023 г., постановено по гр. дело № 963/2023г. по описа на Плевенски районен съд е отхвърлен предявеният от И. Е. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, обл. Плевен, ул. „***“ №***, чрез адв. К. И. Б., съдебен адрес: гр. С., ул. „***“ № ***, ет. *** /***/ против „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, бул. „* **“ № ***, вх. ***, ет. ***, офис ***, представлявано от И. Д. и Д. Н., иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на целия Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/12.01.2022 г. като противоречащ на закона /ЗПК и ЗЗП/, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение, Плевенски районен съд е прогласил за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, клаузата на чл.5 „Кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на Дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, 1 нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.“ от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/12.01.2022 г. сключен между И. Е. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, обл.Плевен, ул. „***“ №*** и „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, бул. „* **“ № ***, вх. ***, ет. ***, офис ***, представлявано от И. Д. и Д. Н., поради противоречие на горепосочената клауза с добрите нрави и закона /ЗЗП и ЗЗД/.

Отхвърлил е предявеният от И. Е. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, обл. Плевен, ул. „***“ №***, чрез адв. К. И. Б., съдебен адрес: гр. С., ул. „***“ № ***, ет. *** /***/ против „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, бул. „* **“ № ***, вх. ***, ет. ***, офис *** , представлявано от И. Д. и Д. Н., иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл.3 б.“б“ от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/12.01.2022 г., регламентираща:

„лихвен процент в размер на 35% “, като неоснователен и недоказан.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, бул. „Ал. **“ № ***, вх. ***, ет.

***, офис *** да заплати на И. Е. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.

***, обл. Плевен, ул. „***“ №***, разноски в размер на 54,00 лв. за държавна такса, съобразно уважената част на исковата претенция.

Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК И. Е. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, обл.Плевен, ул. „***“ №***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, бул.

„Ал. **“ № ***, вх. ***, ет. ***, офис ***, представлявано от И. Д. и Д. Н. сумата от 225,00 лв., направени по делото разноски за депозит за съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, съобразно уважената част на исковата претенция.

2

Осъдил е на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, бул.

„Ал. **“ № ***, вх. ***, ет. ***, офис *** да заплати на адв. К. И. Б. с ЕГН ********** и адв. Н. И. И. с ЕГН **********, адрес на упражняване на дейността за двамата пълномощници: гр. С., ул. „***“ № ***, ет. *** офис партер, сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ на ищцата, платима при условия на разделност и по равно на двамата пълномощници.

С Определение № 4491/03.10.2023 г., постановено по гр. дело № 963/2023 г. по описа на ПлРС е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от И. Е. И. молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от И. Е. И. – ищец в първоинстанционното производство чрез пълномощника й – адв. М. Л. против постановеното решение от ПлРС в частта му, в която е отхвърлен предявеният от И. Е. И. иск срещу „***" ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***/12.01.2022 г. на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.9а, чл.11 ал.1 т.10, чл.11 ал.1 т.11 и чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, като неоснователен. Въззивницата счита, че в обжалваната му част решението на ПлРС е необосновано и неправилно, постановено в нарушение с материалния закон и в противоречие с константната съдебна практика. Твърди, че процесният договор за кредит е в нарушение на клаузите на чл.10 и чл.11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит, което води до пълната недействителност на същия.

На първо място, според въззивницата не е изпълнено изискването на чл.11 ал.2 от ЗПК и с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК, договорът за кредит е изцяло недействителен само на това основание. Обстоятелството, че в договора е прието, че с подписването му кредитополучателят декларира, че е получил Общите условия, запознал се е с тях и е съгласен с тях, не може да санира липсата на подпис на всяка една страница от Общите условия. С подписване на договора за кредит и включване на декларативното изявление в чл.16 от договора, че „Общите условия са неразделна част от него" не може да се приеме, че е спазеното законовото изискване на разпоредбата на чл.11 3 ал.2 от ЗПК.

На второ място, въззивницата посочва, че процесният договор за кредит е в нарушение и на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, съгласно която в договора следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния процент на разходите, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които кредитополучателят ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, като твърди, че в процесния договор не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в годишния процент на разходите. В процесния договор за кредит не е посочен метода на изчисляване на предвидения в него годишен процент на разходите, което е самостоятелно основание за нищожност на същия. Кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на годишния лихвения процент по кредита и на годишния процент разходи на заема.

Липсва, обаче, ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,66%. Посочен е ГЛП по кредита, който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен това, в посочения ГПР не е включено като разход и дължимото възнаграждение за поръчителство в противоречие с изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Това от своя страна, освен нарушение на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, е нарушение и на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Според въззивницата, доколкото възнаграждението за поръчител не е включено в годишния процент на разходите, то процесния договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР и в този случай, неточното посочване на ГПР следва да се приравни на липса на посочване на такъв процент. Посочва, че от изготвената по делото експертиза е установено, че в ГПР не е включен размера на дължимото възнаграждение за поръчител, като при включването му, ГПР би било в размер на 209.87%.

4

На следващо място, въззивницата счита, че е нарушена и разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа задължително информация за „размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването". От текста на процесния договор не става ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, лихва и такса за обслужване на кредита и никъде към него не е приложен погасителен план. Според въззивницата, дори и да се приеме, че за нея е изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава въззиваемото дружество от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК да информира своя съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това, каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар. "оскъпяване" на кредита.

Във въззивната жалба се твърди и за нарушение на разпоредбата на чл.11 т.12 от ЗПК, а именно, изискването договорът за потребителски кредит да се изготвя на разбираем език и да съдържа изискуемата информация в т.12, като въззивницата твърди, че нормата следва да се тълкува стеснително и е недопустимо да се приема, че доколкото е налице информация за размера, датите и броя на плащане на вноските по договора е спазено изискването й.

Тази информация следва да бъде обективирана в съдържанието на самия договор, като неизпълнението на това изискване има за последица недействителност на договора за потребителски кредит, съобразно императивната разпоредба на чл.22 от ЗПК.

На следващо място, въззивницата посочва, че процесният договор е в нарушение и на чл.11 ал.1 т.20, т.23 и т.24 от ЗПК, тъй като същият не съдържа клаузи относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, вкл. информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл.29 ал.4 и ал.6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсва реда за прекратяване на договора за кредит, както и наличието на 5 извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване.

Досежно уговорения в процесния договор годишен лихвен процент в размер на 35,00%, според въззивницата неправилно първоинстанционният съд е приел, че доколкото същия не е по-висок от установения в чл.19 ал.4 от ЗПК размер, то същият не е прекомерен, тъй като тази разпоредба урежда допустимия размер на ГПР, а не на ГЛП и прилагането й в случая е необосновано и неправилно. Уговореният в договора лихвен процент от 35,00% е в противоречие с добрите нрави, което води до недействителност на договора.

Въззивницата счита, че в случая, поради накърняването на принципа на добри нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по процесния Договор за паричен заем и до злепоставяне на интересите й с цел извличане на собствена изгода на заемодателя, тъй като размерът на договорната лихва е определен едностранно от заемодателя и не подлежи на предоговаряне от въззивницата. Предвидената в процесния договор възнаградителна лихва в размер на 35,00% надхвърля над 3 пъти размера на законната лихва, което е основание да се приеме, че накърнява добрите нрави, тъй като няма еквивалентност на насрещните престации. Според въззивницата нищожността на клаузата, регламентираща лихвения процент представлява част от същественото съдържание на договора, поради което нищожността й води до нищожност на целия договор за потребителски кредит.

Разпечатката съдържа 33 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35e7585c-d315-4587-8e62-534fcfbc9e3b