Решение № 4759 от 27.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4759 гр. С., 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110142765 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Ч. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. М., с която срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* са предявени главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и евентуален иск п о чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4216955, сключен с ответника на 29.07.2021 г. във връзка с Договор за паричен заем № 4216955 от 29.07.2021 г., сключен с „И.А.М.“ АД.

Ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем № 4216955 с „И.А.М.” АД за сумата от 800 лв., брой на погасителните вноски – 16, месечна вноска в размер на 53,33 лв., при ГПР - 49,09 %, ГЛП - 40%, като общата сума, подлежаща на връщане е 853,28 лв. Излага твърдения, че в чл. 4 от договора е уговорено, че потребителят следва да представи едно от трите обезпечения: две физически лица - поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. На същата дата между ищеца, „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4216955, по силата на който ответникът „Ф.Б.” ЕООД се е задължил да отговаря за задължението на ищеца по договора за заем, а ищецът е поел задължение да заплати на гарантиращото дружество сумата от 314,72 лв., която е разсрочена на изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Сочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на кредит, то и действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение, включително от валидността на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем. Твърди, че кредиторът „И.А.М.“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД и в тази връзка 1 кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговския регистър към АВ.

Поддържа, че клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е нищожна, тъй като тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор на потребителя както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими, особено предвид ниския размер на кредита, като разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ф.Б.“ ЕООД е сигурен. Твърди, че при изчисляването и посочването на ГПР в договора за паричен заем заемодателят не е включил разхода по гаранционната сделка, с което е целял да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и същевременно невключването на посочения разход към ГПР на практика води до липса на посочен ГПР, поради което счита договора за паричен заем за нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Наред с това поддържа, че непосочването на реалния размер на ГПР представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита договора за предоставяне на гаранция и за лишен от основание, тъй като по силата на това правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга, доколкото обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „И.А.М.“ АД, а при плащане от страна на поръчителя последният има право на регрес за платените суми спрямо длъжника. Твърди, че договорът за гаранция противоречи на добрите нрави с доводи, че е накърнен принципът на добросъвестност и справедливост.

Моли да се прогласи нищожността на Договора за предоставяне на гаранция № 4216955.

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът „Ф.Б.” ЕООД оспорва иска с доводи на недопустимост, като излага съображения, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск за нищожност на договора, при положение, че правото му може да бъде защитено в попълна степен с предявяването на осъдителен иск. Излага съображения, че договорът за предоставяне на гаранция не е лишен от основание, доколкото кредитополучателят има интерес да изпълни точно задълженията си по договора за кредит, с което да избегне неблагоприятни последици от неизпълнението, а за поръчителя съществува интерес от получаването на възнаграждение за това. Позовава се на принципа на свобода на договарянето, поради което счита, че договорът не противоречи на добрите нрави. Излага доводи, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представените и приети по делото Договор за паричен заем № 2

4216955 и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити към него, се установява, че на 29.07.2021 г. Н. Ч. Д. и „И.А.М.“ АД са сключили договор за потребителски кредит, въз основа на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 800 лв., със срок на погасяване 16 седмици, последната вноска с падеж на 18.11.2021 г., с размер на седмичната погасителна вноска 53,33 лв., с уговорена годишна лихва - 40 %, ГПР - 49,09 % и общо задължение 853,28 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Страните не спорят също, а и от приетия Договор за предоставяне на гаранция № 4216955 се установява, че на 29.07.2021 г. между ищеца в качеството му на потребител, и ответника „Ф.Б.“ ЕООД в качеството му на гарант, е сключен договор, по силата на който ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, като гарант, се е задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „И.А.М.“ АД, с наредител-потребителят, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4216955, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 800 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 314,72 лв., което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска 19,67 лв., с падеж на последната вноска на 18.11.2021 г., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен 3 заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

Съгласно приетия погасителен план по договора за паричен заем № 4216955 от 29.07.2021 г., общият размер на седмичната вноска, дължима от потребителя, възлиза на сумата от 73 лв., в която е включена и сумата в размер на 19,67 лв., представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4216955 от 29.07.2021 г., сключен между Н. Ч. Д. и „Ф.Б.“ ЕООД, поради заобикаляне на закона, в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4216955 от 29.07.2021 г., сключен между Н. Ч. Д. и „Ф.Б.“ ЕООД, поради накърняване на добрите нрави.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно, че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по Договор за паричен заем № 4216955 от 29.07.2021 г. се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално, че договорът накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Съдът приема, че предявените искове за нищожност на договора за предоставяне на гаранция са допустими, доколкото кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви самостоятелен иск за прогласяване на нищожността на договор, страна по който е същият, тъй като уважаването на предявените искове ще внесе правна сигурност в отношенията между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащане на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на платеното по нищожните договори. За наличието на правен интерес, респективно за да е допустим предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е достатъчно ищецът да е страна по договора, или по друг начин да е засегнат от договора, какъвто е настоящият случай.

4

Kогато искът е за прогласяване недействителност на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към полеките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).