Решение № 2320 от 14.05.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2320

Пазарджик, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20267150700069 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Делото е образувано по жалба на Ц. Н. С., от [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0367-000100/22.12.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ-Велинград при ОДМВР - Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят моли да бъде отменена обжалваната заповед. Твърди, че не е отказал виновно да даде биологичен материал за изследване, тъй като след тежко ПТП е бил в шоково и неадекватно състояние и не е можел да разбира свойството и значението на постъпките си. Поддържа още, че е налице нарушение на принципа non bis in idem, както и че заповедта е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Заявява претенция за разноски.

Ответникът - младши автоконтрольор към РУ-Велинград при ОДМВР - Пазарджик - оспорва жалбата лично в съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 22.11.2025 г. около 00:40 ч. в [населено място] е настъпило тежко ПТП между управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Ауди А3“ и друг лек автомобил. В резултат на произшествието участниците са получили наранявания и са били транспортирани за медицинска помощ.

От представения талон за медицинско изследване № 278992, както и от приложените докладни записки се установява, че на жалбоподателя е било предложено да даде биологични проби за изследване за употреба на наркотични вещества и техни аналози, но той е отказал.

Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаната по делото свидетелка К. П., работеща във ФСМП – Велинград, която лично е транспортирала жалбоподателя от местопроизшествието до лечебното заведение. Свидетелката сочи, че жалбоподателят е бил в съзнание, говорил е, оплаквал се е от болки в крака и е отказал да даде кръвна проба. Изрично заявява, че жалбоподателят е бил адекватен и е разговарял с присъстващите лица.

Действително от медицинската документация се установява, че жалбоподателят е бил пострадал при тежко ПТП и е получил травматични увреждания. Това обаче само по себе си не води до извод, че е бил в състояние, изключващо възможността му да разбира свойството и значението на постъпките си.

Напротив, както от свидетелските показания, така и от самия механизъм на отказа се установява съзнателно поведение – жалбоподателят е отказал да даде биологичен материал, като този отказ е бил възприет непосредствено от медицинските лица и полицейските служители.

Неоснователно е възражението, че отказът не следва да се зачете, тъй като полицейският орган не е разпоредил принудително вземане на кръвна проба. Законът не въвежда задължение за органите да пристъпят към физическа принуда при отказ на лицето да даде биологичен материал. Напротив, при наличието на отказ е налице материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка.

Неоснователно е и възражението за нарушение на принципа non bis in idem. Процесната принудителна административна мярка няма наказателен характер, а е превантивна мярка, насочена към обезпечаване безопасността на движението по пътищата. Поради това евентуалното наличие на наказателно производство не изключва възможността за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП.

Съдът не споделя и доводите за липса на мотиви или за неяснота относно фактическите основания на акта. В заповедта са изложени конкретните фактически обстоятелства – настъпилото ПТП, издаването на талон за изследване и отказът на жалбоподателя да даде биологични проби. Посочено е и приложимото правно основание за налагане на мярката.

Не се установява и несъответствие с целта на закона. Мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП има превантивен характер и цели осигуряване безопасността на движението по пътищата при отказ за извършване на проверка или даване на биологични проби. В случая именно такава хипотеза е налице.

При извършената служебна проверка съдът не установи основания за отмяна на оспорения административен акт.

Затова съдът

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на Ц. Н. С., от [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0367-000100/22.12.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ-Велинград при ОДМВР - Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия:

/п/