Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4526 от 15.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17188/2023
Вид
Решение № 4526
Подписан
15.11.2024
В сила
11.08.2025
Състав
Надежда Георгиева Славчева - Андонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4526 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330117188 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Юробанк България“ АД против Е. Т. Г. се твърди, че въз основа на заявление по чл. 417 ГПК подадено от „Юробанк България“ АД, Районен съд - Чирпан издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 178/2022 г. срещу Е. Т. Г. и Т.Т.Т.. По издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело по реда на чл. 426 ГПК срещу длъжниците, които на 22.02.2023 г. били уведомени с определение по ч. гр. д. № 178/2022 г., че заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение е била връчена на Е. Т. Г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът им дал указания за предявяване на иск относно съществуване вземането на банката по кредита спрямо Е. Т. Г.. Поради това и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на съществуването на вземането срещу Е. Т. Г., с ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че Е. Т. Г. ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България“ АД - Договор за банков кредит с № *** г. с разрешен кредитен лимит в размер на 16 080.00 лева и краен срок за ползване и погасяване до 20.08.2025 г. По договора като съдлъжник се задължил й Т.Т.Т.. На дата - 21.12.2020 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на 20.01.2021 г. и на тези за лихва, като изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава - 21.12.2020 г. и за лихва, считано от дата 20.01.2021 г. С оглед на формираното просрочие банката направила кредита изцяло и 1 предсрочно изискуем на дата - 09.07.2021 г. с връчена покана до длъжниците. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към настоящия момент длъжникът не бил изплатил дължимите суми за лихви и главница, такси и разноски по сключения договор с „Юробанк България“. Към датата на депозирането на процесното заявление пред съда, размерът на задължението по Договора било, както следва: главница в размер на 15 264.85 лева, дължима за периода от

21.12.2020 г. до 28.02.2022г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата; договорна лихва в размер на 842, 74 лева, дължима за периода от 20.01.2021 г. до 09.07.2021г.; мораторна лихва в размер на 2194,19 лева, дължима за периода от 20.01.2021 г. до 28.02.2022г.; такси и разноски в размер на 187,00 лева, дължими за периода от 22.12.2020 г. до 28.02.2022г. Посочените сумите се претендирали от „Юробанк България“ АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като ищецът считал вземането за предсрочно изискуемо, считано от дата 09.07.2021 г. - датата на връчване на поканата до длъжника. С настоящата искова молба се позовават на предсрочната изискуемост на кредита, като от името на ищеца „Юробанк България“ АД пълномощника изрично изразява волята му за обявяване на вземанията по Договор за кредит с № *** за изцяло и предсрочно изискуеми, и с настоящата искова молба се претендират вземанията по кредита като изцяло и предсрочно изискуеми. Към настоящия момент посоченото задължение не било изпълнено доброволно от длъжника, което от своя страна, обуславяло интереса на „Юробанк България“ АД да предяви настоящия иск за сумите описани погоре. Моли да се постанови решение, с което да признае за установено, че „Юробанк България“ АД има срещу Е. Т. Г. валидно и изискуемо вземане в размер на: главница в размер на 15 264.85 лева, дължима за периода от 21.12.2020г. до 28.02.2022г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата; договорна лихва в размер на 842, 74 лева, дължима за периода от 20.01.2021г. до 09.07.2021г.; мораторна лихва в размер на 2194,19 лева, дължима за периода от 20.01.2021г. до 28.02.2022г.; такси и разноски в размер на 187,00 лева, дължими за периода от 22.12.2020 г. до 28.02.2022г. Претендира направените съдебни и деловодни разноски по делото, както и разноските в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника адв. А. Г. М. от АК - ***. В отговора изразява становище, че исковете са допустими, но изцяло неоснователни. Оспорва изцяло предявените обективно съединени искове, тъй като счита, че Договор за банков кредит № ***, с краен срок за погасяване 20.08.2025 г. е изначало нищожен. По иска за главница в размер на 15264.85 лева, възразява и твърди, че ответницата не дължи посочената сума, защото същата изплащала почти редовно месечните си вноски по процесния договор, поради което процесната сума е погасена изцяло. Второто възражение, е че ответницата не дължи сумата за главница, тъй като твърди, че договорът за кредит е нищожен и с платените от ответницата суми по договора същата е погасила изцяло главницата по договора за кредит. Навежда, че по делото не са представени платежни и ищецът не е доказал колко са вноските по кредита и как са отнесени от банката, внесените от ответницата суми по договора. По иска за договорна лихва в размер на 842.74 лева, счита, 2 че ответницата не дължи посочената сума, тъй като няма просрочие на кредита, което обстоятелство ще се установи в процеса, като ще докаже, че банката незаконосъобразно е отнасяла внесените от ответницата суми, по вмъкнати неясно как едностранно от банката такси и/или е отнасяла внесените от ответницата суми по нищожни неустойки и клаузи по процесния договор. По иска за мораторна лихва в размер на 2194.19 лева, възразява и твърди, че ответницата не дължи посочената сума, тъй като не е изпаднала в забава и няма непогасена главница за посочения период. По иска за такси и разноски в размер на 187.00 лева, твърди, че ответницата не дължи посочената сума за начислените такси, които банката си е измислила, това били такси, които изведнъж се появяват по кредита, и които не са уговорени. Отделно от това, ищцовата търговска банка не представяла доказателства за наличие на клауза за съответните такси и/ или за какво се дължат посочените такси. Ищецът не посочвал и не разделял дължимите суми по месеци с посочване на падеж, лихва, такси и др., а просто определял, че се дължат описаните по - горе суми от дата до дата, без да конкретизира, кои суми са падежирани и кои не. Изобщо, ищцовото дружество не представяло доказателства, че кредитът е обявен на длъжника за предсрочно изискуем. Отделно от изброеното до тук моли съда да установи и прогласи със сила на присъдено нещо, че клаузата по процесния договор при определянето на лихвения процент е нищожна като неравноправна, защото на първо място няма заложен точен и ясен критерии, как се определя базовият лихвен процент, как се определя и предвижда увеличение стойностите на БЛП, и на следващо място липсвал ясен механизъм, по който да става това, без да се посочва всеки от изчерпателно посочените обективни фактори по какъв начин би повлиял при формирането му.

С молба от 07.02.2024 г. ответницата, чрез назначения й особен представител уточнява, че с отговора прави възражение за недействителност на договорна клауза, респ. на целия договор, като не предявява насрещни искове. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 178 по описа на ПРС за 2022г. се установява, че е издадена заповед № 105 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 16.03.2022г., с която е разпоредено Е. Т. Г. и Т.Т.Т. да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД сумата от 15 264.85 лв. главница, ведно със законна лихва от 15.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата 842.74 лв. договорна лихва за период от 20.01.2021г. до 09.07.2021г., сумата от 2 194.19 лв. мораторна лихва за период от 20.01.2021г. до 28.02.2022г., сумата от 187 лв. такса за период от 22.12.2020г. до 28.02.2022г., както и държавна такса в размер на 369.78 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 950.66 лв.

Сключен е договор за потребителски кредит№ *** от 31.08.2020г., сключен между Е. Г. и Т.Т. и банката, по силата на които е предоставен потребителски кредит в размер на 16 080 лв., ведно с погасителен план.

3

С покана за доброволно изпълнение, връчена на дата 21.05.2021г., Е. Г. е поканена да заплати дължимите по договора суми, обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, поради забава в плащането на 6 дължими вноски за главница и лихва, считано от датата на изпадане в забава по кредита – 21.12.2020г. Представено е извлечение от счетоводни книги на банката.

Представено е извлечение от сметка за периода от 31.08.2020г. до 15.05.2024г., както и справка по договор за банков кредит № ***.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на непогасените главница /падежирали непогасени вноски и предсрочно изискуеми/, договорна лихва /възнаградителна и обезщетение за забава/, такси по договора за кредит и разноски към 28.02.2022г. е 18 488.78 лв. Към дата 09.07.2021г. този размер е 2309 лв. В представените от банката счетоводни регистри и извлечение от разплащателна сметка на Е. Г. за периода от 31.08.2020г. до 20.06.2024г. са налични данни за плащане след дата 01.06.2021г., респ. след 28.02.2022г. По процесния договор е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 10,450 % за първите 12 месеца от срока на издължаване на кредита.

Вещото лице не е установило промяна в размера на лихвения процент, с който е начислена възнаградителната лихва за процесния период, спрямо първоначално определения с договора лихвен процент 10.450 %. Начислената от банката лихва за периода от 31.08.2020г. до 09.07.2021г. съответства на посочената в първоначално изготвения погасителен план.

Начислената от банката мораторна лихва за периода от 21.09.2020г. до 28.02.2022г. вкл. е изчислена върху неплатена вноска на падеж, включваща падежирала главница и възнаградителна лихва с наказателен лихвен процент 20,450 %. Мораторната лихва върху непогасените в срок падежирали вноски за главница за периода от 21.09.2020г. до 28.02.2022г. вкл., с лихвен процент, съответстващ на законната лихва за забава, възлиза на 1041.49 лв. Поредността на заплащане е извършвана в реда – разноски, лихви, главница.

Начислените такси са съгласно тарифата на банката, като е начислена месечна такса по договора за откриване на разплащателна сметка – 3,50 лв. месечно, съгласно Тарифата на ЧСИ – връчване на нотариална покана – 48 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 178 по описа на Районен съд Чирпан за 2022г., че издадената заповед за изпълнение в срок е връчена на длъжника Е. Г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Видно от приложения към исковата молба договор за потребителски кредит *** от 31.08.2020г., сключен между Е. Т. Г. и Т.Т.Т., в качеството им на кредитополучатели и „Юробанк България“ АД, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 16080 лв., при ГПР от 12.22 % и фиксиран годишен лихвен процент от 10.450 %. Според представения погасителен план, падежът на първа погасителна вноска е 31.08.2020г., а на 4 последна погасителна вноска – 20.08.2025г.

С исковата молба се твърди, че на дата 21.12.2020г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на 20.01.2021г. и на тези за лихва, изпаднал e в забава, като банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на дата 09.07.2021г.