Решение № 147 от 23.04.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. ХАСКОВО, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500119 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 22002/08.12.2025 г., подадена от

„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯХАСКОВО“ ЕООД, ЕИК 000900156, чрез адв. В. Т., против Решение №897/13.11.2025г. по гр. д. № 1153 по описа за 2024г. на РС – Хасково.

С Решение № 897/13.11.2025 г. по гр.д. № 1153/2024 г. РС – Хасково осъжда, на основание чл. 74, ал.1 ЗЗДискр., „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯ - ХАСКОВО" ЕООД, да заплати на Г. А. К. сумата от 5001 лв.

(пет хиляди и един лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на дискриминация, установена с Решение № 532/11.06.2021 г. по преписка № 432/2020г. на КЗД, ведно с обезщетението за забава за периода 10.05.2021г. до 10.05.2024г. в размер на 1708,35 лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на постановеното първоинстанционното решение. Твърди се, че Г. А. К. – ищец в производството пред РС – Хасково няма качеството на дискриминирано лице. Лицето, легитимирано да предяви иск по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. било засегнатото от нарушението лице, а не неговите близки, както било в настоящия случай. В диспозитива на Решение № 532/11.06.2021 г., КЗД се произнесла без да посочи лицето, легитимирано да предяви иск по чл. 74, ал. 2 от 33Д /засегнатото от нарушението лице/, фактическият състав на нарушението на 33Дискр., както и периода на неговото извършване. Предвид липсващите елементи от решението на КЗД, РС - Хасково нямало как да се произнася само по отношение размера на обезщетението, тъй като по никакъв начин, не било установено спрямо кого е извършена 1 дискриминацията, в какво се изразява тя и кога е извършена.

Поддържа и възражението за изтекла погасителна давност като счита, че началният момент, от който започва да тече давността следвало да бъде извършването на деликта, а не решението на КЗД.

С тези и други съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

В срока по чл. 263,ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Г. А. К., ЕГН ********** от ***, чрез адв. Д. А., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и необоснована.

Твърди се в жалбата, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че съгласно посоченото решение на КЗД,гр.София, било установено, че искът е основателен и е определил размера на обезщетението, което съответствало на претърпените неимуществени вреди и на нормите на справедливостта. Твърди, че ищецът също бил дискриминирано лице, подало жалбата и по отношение на което също било прието, че е дискриминиран като най-близък на онкоболното лице-неговата майка, като също претърпял описаните неимуществени вреди-морални страдания от действията на ответника. Всички изводи на съда в тази връзка били правилни и обосновани. Установена била дискриминация освен на починалата, и на нейните близки, в случая на ищеца като неин син и най-близък родственик. Майката на ищеца не била настанена на три пъти в лечебното заведение „СБАЛО-Хасково“ ЕООД въпреки наличието на свободни места, включително и по клинична пътека „Палеативни грижи за болни с онкологични заболявания" НДР за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2019 г. и Приложение към НРД за МД за 2019 г.. Комисията приела, че болната не е настанена на лечение при ответника поради проявена дискриминация по признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“, и че други пациенти в сходно положение били третирани различно от начина, по който била третирана майката на ищеца и той като неин близък. Въззиваемият твърди, че бил принуден поради безизходица и от нехуманното отношение на лечебното заведение и лекарите и да й поставя в домашни условия, без да има необходимата компетентност, инжекции с лекарства и морфин за облекчаване на силните й болки и страдания. От това лично преживял сериозни морални страдания, които били посочени подробно и се установили в хода на делото. В тази връзка, по делото безспорно били установени всички елементи на нарушението, като отговорността на ответника била обективна. В производството пред първоинстанционния съд било установено безспорно и несъмнено настъпването на вредите за ищеца, техния вид и размер, като в тази връзка не били допуснати никакви нарушения.

Отговорността не била погасена по давност, както неправилно твърдял ответника. Искът бил предявен на 10.05.2024 г., с което давността била прекъсната. Майката на ищеца починала на 12.05.2019 г., Решението на КЗД влязло в сила на 17.08.2021 г. В съответствие с това била и разпоредбата на чл. 114 ал. 3 3ЗД, че давността започва да тече от откриването на дееца. Давността в случая започва да тече от деня, в който правото на иск е станало изискуемо, което при непозволено увреждане (каквато е дискриминацията) се свързва с откриването на дееца. Когато имало производства пред КЗД, давността започвала да тече от влизането в сила на решението, установяващо дискриминацията. Искът по чл. 74 ал. 1 от ЗЗДискр. бил допустим само при наличие на влязло в сила решение на КЗД. Докато трае производството пред Комисията и съдебното обжалване на нейното решение, давност не можело да тече, тъй като основанието за обезщетение и лицето отговорно за това още не били окончателно установени.Молят за постановяване на решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗАдв.- за въззивната инстанция.

СЪДЪТ след като обсъди доводите на страните, запозна се със събраните по делото доказателства и извърши съвкупна проверка на приетите доказателства, намира за 2 установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск от Г. А. К. против „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯ - ХАСКОВО" ЕООД, с правно основание чл. 74, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за присъждане на сумата от 5001,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на осъществена дискриминация на основата на признак „лично отношение“ и „имуществено състояние“, която дискриминация е установена с влязло в сила Решение № 532 от 11.06.2021 г. по преписка № 432/2020г. на Комисията за защита от дискриминация / КЗД/, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2021г. до датата на завеждане на исковата молба – 10.05.2024г.

С Решение № 532/11.06.2021г. на КЗД, петчленен състав, е установено че ответникът по настоящото дело е осъществил акт на дискриминация по смисъла на чл.4 ЗЗДискр. във връзка с § 1, т.1 ЗЗДискр. по признак „лично отношение“ и „имуществено състояние“. Същото се установява и от приобщената преписка № 432/2020 по описа на КЗД, образувана по сигнал на Г. А. К. за дискриминация спрямо него и неговата майка М. Г. Д., по посочения признак. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 17.08.2021г.

От приложеното по делото медицинско досие и преписка № 432/2020 на КЗД е установено, че майката на ищеца е била диагностицирана със соченото от ищеца по делото онкологично заболяване. В досието е описано проведеното лечение и изследванията които са били извършени.

От събраните по делото гласни доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът действително е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, поради осъществената дискриминация спрямо него и неговия родител – майка му М. Г. Д., починала на 12.05.2019г..

При установената по делото фактическа обстановка и събран доказателствен материал, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 4, ал.1 ЗЗДискр., забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно ал.2 пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а съгласно ал.3 - Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Съгласно константната съдебна практика, в случаите когато дискриминационното действие е установено в производство по гл.IV, Раздел I ЗЗДискр. от Комисията за защита от дискриминация, съдът по иска за обезщетение за вреди по чл.74 ЗЗДискр. не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението.

3

В случая, с Решение № 532/11.06.2021г. на КЗД, петчленен състав е установено, че „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯ ХАСКОВО" ЕООД е осъществила акт на дискриминация, по смисъла на чл.4 ЗЗДискр. във връзка с § 1, т.1 ЗЗДискр. по признак „лично отношение“ и „имуществено състояние“.

Същото се установява и от приобщената преписка № 432/2020 по описа на КЗД. Преписката е била образувана по сигнал на ищеца, син на починалата и същият е бил конституиран в производството по КЗД като страна заедно с болницата, поради което възражението, че Г. А.

К., ищец в производството пред РС – Хасково, който е син на М. Г. Д., починала на 12.05.2019г. няма качеството на дискриминирано лице е неоснователно.

Неоснователно се явява и второто наведено от въззивника възражение за изтекла погасителна давност по следните съображения:

В конкретния случай претенцията се основава на решение на КЗД, постановено в производство по Раздел І на Глава четвърта ЗЗДискр., като в случая правопораждащият факт за предявяване на иск за вреди е решението на КЗД, което е влязло в сила на 17.08.2021г.

Исковата молба е била подадена на 10.05.2024 г., поради което към тази дата петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД не е изтекъл.

Правилно е определен и размера на присъденото с първоинстанционното решение обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта, житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. При определяне на размера на паричната репарация, съдът взема предвид, че от събраните по делото доказателства, в частност показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява, че ищецът е претърпял негативни емоции, вследствие на проявеното дискриминационно третиране, изразяващи се стрес, безпокойство, тревожност, чувство на безпомощност, унижение и вина. Съобразени са и конкретните обстоятелства във връзка с дискриминационното поведение, характерът на неимуществените вреди, интензитета им, както и жизнения стандарт в страната като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда.

Правилно районният съд е присъдил и претенцията за лихва върху присъдената сума за обезщетение на неимуществените вреди, като е приел, че такава се дължи от настъпване на изискуемостта на вземането, което в случая възниква от влизане в сила на Решението на КЗД, с което се установява дискриминацията и от който момент за ищеца възниква право на иск и респективно на лихва за забава, поради което в случая лихвата за забава следва да се присъди, считано от 10.05.2021г. до 10.05.2024г.