Решение № 1015 от 09.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330206030 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 3990345 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на Н. Х. П., с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва издадения електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен и моли Съда да го отмени. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален си представител адв.К..

Въззиваемата страна - ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, като я намира за неоснователна и пледира за потвърждаване на ЕФ като законосъобразен. Възразява за претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 11.08.2020 г. в 08:47 часа в Община Марица жалбоподателят Н. П. управлявал МПС, а именно лек автомобил "Мазда 6", с рег. № *********** 1 по път ІІ-64. При км 50+500 в посока гр.Пловдив към с.Труд скоростта му била 86 км/ч. Същевременно при км 50+650 имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 60 км/ч. Скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил била установена и заснета с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 529, монтирана в служебен автомобил, за което бил изготвен клип № 25677. Автомобилът "Мазда 6" бил собственост на жалбоподателя П., поради което в последствие бил разпечатан електронния фиш, предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на последния.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш, справка за нарушител/водач, справка от база данни на КАТ за първоначална регистрация и собственици на превозното средство, справка АИС АНД на ОДМВР Пловдив, РУ Труд, снимков материал към клип № 25677, радар № 529, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, писмо на БИМ, протокол за използване на АИСС, снимка на разположение на служебния автомобил, в който е позиционирана системата за видеоконтрол, снимка на пътен знак В26 и допълнителна табела Т1, снимка на служебния автомобил, писмо изх.№ 11-00-892 от 14.11.2022г. на АПИ, ОПУ-Пловдив, ведно с разпечатка от сателитно изображение, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

От събрания по делото доказателствен материал не се установява на процесната дата и място с МПС - лек автомобил „Мазда 6“, с рег. № *********** да е извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26.

Напротив, представеното по делото писмо изх.№ 11-00-892/14.11.2022г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Пловдив изрично посочва, че на процесния участък, посочен като място на нарушението /км 50+500/ няма поставени пътни знаци, в това число и пътен знак В26. Отново от писмото се установява, че такъв пътен знак е поставен на км 50+650 с действие до следващото кръстовище, съгласно правилото на чл.61, ал.3 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, което кръстовище се посочва, че се намира на км 50+590. В случая при нарастване на километража в посока от с.Труд към гр.Пловдив и с оглед посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, въведената забрана с пътен знак В26, няма действие за ограничаване на скоростта по отношение на мястото на нарушението. Нещо повече, от приложената по преписката снимка на разположение на пътен знак В26, ведно с допълнителна табела Т1 е видно, че началото на действие на забранителния знак, съгласно допълнителната табела е 1000 метра след пътен 2 знак В26, т.е. последният въвежда забрана на движение със скорост, повисока от означената едва 1000 метра след мястото, на което е поставен забранителния знак, а именно на км 49+650, което се намира след посоченото в километри място на нарушението, т.е. при посока на управление на процесното МПС от гр.Пловдив към с.Труд, отбелязаното в ЕФ място на нарушението се намира преди мястото, от което започва ограничението на скоростта, въведено с В26.

При това положение се налага извода, че на процесното място и време е действало общото ограничение, предвидено в закона, а именно от 90 км/ч за извън населено място за съответната категория ППС. Превишение на километрите в случая от страна на жалбоподателя изобщо няма, доколкото е управлявал лекия автомобил с 86 км/ч, т.е. в разрешения диапазон. Така деянието на П. се явява и несъставомерно.

Предвид изложените съображения атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

За пълнота на решението, следва да бъде отговорено на направените в жалбата възражения, които Съдът счита за неоснователни.

Издадения ЕФ съответства на одобрения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец и съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Датата и час на издаване на ЕФ, подлежи ли на обжалване, в какъв срок, пред коя институция и подпис не са сред законово предвиденото съдържание на ЕФ. Липсата им не съставлява пропуск при издаването му и не води до съществено нарушение на процесуалните правила. Ако са налице непълноти в законодателството, те не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път.

Необосновано е и твърдението за липсва на посочено точното място на нарушението, което е описано в ЕФ с достатъчно яснота и конкретика, от която става ясно, че е извън населено място, конкретизирано и с отбелязване на посоката на движение на МПС.

ЕФ е издадено от ОДМВР Пловдив, която дирекция е компетентна да го издаде, с оглед мястото на извършване на нарушението. Единственото релевантно обстоятелство е издаването на ЕФ от компетентната териториална дирекция на МВР, което изискване в случая е спазено, като конкретното физическо лице, което е разпечатило ЕФ и неговата компетентност са изцяло неотносими. Данни за връчителя на издадения ЕФ също са ирелевантни за разглеждания спор.

На следващо място съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП на връчване на нарушителя подлежи само електронният фиш, не и снимковият материал към него или други съпътстващи доказателства, както се твърди в жалбата. За снимковия материал е достатъчно, че е приложен по административно наказателната преписка, което позволява на Съда да направи преценка за 3 законосъобразност на електронния фиш.

Представени са доказателства за изпълнение на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а именно протокол за използване на АТСС, както и снимка на служебния автомобил, в който е разположено използваното техническо средство. С оглед вида на използваното измервателно средство, което се поставя за работа в лек автомобил, не се изисква изготвянето на снимка на уреда, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са например т.нар.“триножници“.

Използваното АТСС е одобрен тип средство за измерване, преминало последваща проверка за точността на измерване. Макар издаденото удостоверение за одобрен тип да е с изтекъл срок на валидност към датата на нарушението, техническото средство се счита за одобрен тип съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията.

Доказана е и собствеността на управлявания лек автомобил с представената справка от база данни КАТ за първоначална регистрация и собственици на превозното средство.

С оглед отмяна на ЕФ, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски, в размер на 300 лв., доказани като основание и размер, като същите следва да се платят от въззиваемата страна.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3990345 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на Н. Х. П., с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Н. Х. П., с ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4