Решение № 39 от 07.03.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Ямбол, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П. Г. У. в присъствието на прокурора Р. Т. Л. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20242300100357 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от С. Н. Г. от гр.София, с която против Г. С. Г. от гр.******* е предявен иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС за поставяне на ответницата под пълно запрещение, тъй като страда от „деменция при болестта на Алцхаймер“, в резултат на което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за своите работи и интереси и да ръководи делата си.

Ищцата излага в исковата молба, че е единствено дете на ответницата и само тя полага грижите за нея. Сочи, че ответницата е в добра физическа форма, като до навършване на пенсионна възраст активно е упражнявала професионалните си задължения като стоматолог, но първите признаци на болестта се проявили още докато работела и като отговорен човек Г. Г. преустановила медицинската си практика, извършила медицински изследвания и предприела адекватни грижи за лечение. Състоянието й силно се влошило и прогресирало след като преболедувала от Ковид и поставените й две ваксини. Понастоящем ответницата била като едно голямо дете, което е необходимо да бъде контролирано непрекъснато от възрастен човек. Затруднявала се в комуникацията, тъй като речниковият й запас ставал все по-ограничен, забравяла имената на внуците си, не можела да възпроизведе имената на приятелите и близките си, живеела в света на своите спомени от миналото, халюцинирала, говорела на невидими хора, забравяла включени котлона и ютията вкъщи, оставяла дрехи върху работещ електрически уред, застрашавайки по този начин собствения си живот и този на околните. Ищцата излага още, че ответницата познава буквите и може да чете като ученик до пети клас, но трудно може да се прецени доколко осмисля прочетеното, а почеркът й е видимо променен; че в ежедневието си ответницата може да се обслужва само за елементарни нужди - да се измие, да се нахрани, но не може самостоятелно да приеме лекарствата си; че непрекъснато губи ключовете за жилището и няма спомен къде са; че излиза сама навън и се губи, тъй като не може да се ориентира, за да се прибере у дома си; че по сигнал е била е намерена от служители на МВР и задържана в РУ на МВР в гр.София, без данни къде е прекарала нощта и без възможност тя да обясни това.

В резултат на заболяването на майка й и описаните прояви, ищцата изтъква, че ответницата не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и не 1 м о ж е сама разумно да ръководи делата си, като защитата на нейните интереси и управлението на нейните дела е породило правния интерес за предявяване на настоящия иск.

В срока за писмен отговор такъв не е подаден от ответницата.

В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищцата – адв.С., която пледира съдът да постави ответницата под пълно запрещение, тъй като са налице условията на закона за това.

Прокурорът от ЯОП също дава заключение за поставяне на ответницата под пълно запрещение.

Разпитана лично от съда по реда на чл.337,ал.1 ГПК, ответницата е видимо неадекватна, не показва ориентация за време, място и обкръжаваща я среда, мисловната й дейност е изцяло объркана, с неразбиране смисъла на думите и даване на безсмислени отговори, нямащи връзка с въпросите и с общия контекст.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостовеР.е за раждане от 13.02.1997г., издадено от Община Ямбол по акт за раждане №**********г., ответницата Г. С. Г. е майка на ищцата С. Н. Г., сега с фамилия Щ..

От представените по делото амбулаторни листи на лекарите-психиатри д-р Маркова и д-р Стойчева, на невролога д-р Ц. за извършени през 2024г. на ответницата медицински прегледи е видно, че поставената диагноза на Г.Г. е „Болест на Алцхаймер, неуточнена, с късно начало, с тежък дементен синдром, с психична симптоматика“ С амбулатрони листи за извършени на ответницата медицински прегледи през 2024г. психиатърът д-р М.Т. е диагностицирала ответницата с диагноза “Органично разстройство на личността“. Тази е диагнозата на заболяването на ответницата, която е възприета и от ТЕЛК при МБАЛ“Св.Пантелеймон”АД - гр.Ямбол, която с решение от 26.11.2024г. е признала 95% трайно намалена работоспособност на ответницата Г.Г. с чужда помощ пожизнено. Видно е от мотивите на ТЕЛК, че при ответницата се касае за органичномозъчна промяна на личността с нарушения на паметово-интелектуалните и когнитивни функции, които са много тежки.

Заключението на вещото лице-психиатър д-р Л.Д., извършила назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, също потвърждава диагнозата на заболяването, от което страда ответницата – „Деменция - оглупяване“, което се е изразило в упадък на умствено-паметовата дейност, настъпила след предшестващо нормално интелектуално развитие на личността. Деменцията вещото лице е посочило, че се дължи на органични увреждания на мозъка. Според разясненията, деменцията може да започне с фини признаци, които често остават незабелязани, промени в личностовото функциониране, вземане на решения, социално поведение и език, предизвиквайки тревожност, потиснато настроение, стрес, житейски обстоятелства. На по-късни етапи могат да се появят и по-сериозни симптоми като халюцинации, липса на ориентация и намаляване на физическата способност, водещи до нужда от денонощно обгрижване. В случая при ответницата експертът е установил, че деменцията е с ранно начало, заболяването се е появило преди 65г. възраст и има екстремен, напредващ ход, т.е. оглупяването непрекъснато се задълбочава.

Тъй като не са били предприети задълбочени диагностични изследвания за вида на деменцията, според вещото лице се предполага, че типът деменция при Г.Г. е при болестта на Алцхаймер, т.е. невродегенеративно страдание, което по своята същност е неизлечимо и засяга функциите на главния мозък. При тази болест експертът сочи, че се разрушават нервни клетки, отговорни за предаването на импулсите между мозъчните структури, което причинява необратимо влошаване на паметта. Вероятно и прекараният Ковид -19, според вещото лице, е допринесъл за когнитивните нарушения и разстройството на личността при ответницата. Даденото заключение е, че деменцията – оглупяването при ответницата се определя като състояние на слабоумие. При ответницата деменцията има напредващ ход, като болната има постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи и организиране на ежедневието от страна на близките й. Поради наличното тежко и необратомо дементно състояние, пълната социална и трудова дезадаптация и постоянната необходимост от грижи и организиране на ежедневието от страна на близките и, вещото лице е категорично, че 2 ответницата е неспособна да разбира свойството и значението на постъпките си, да ръководи действията си, неспособна е да възприема правилно обективната реалност; тя е абсолютно неспособна сама да се грижи за своите интереси и да ги защитава, да управлява и да ръководи делата си, неспособна е сама да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е придобила.

Разпитан в качеството на свидетел, съпругът на ищцата - С.Щ. е дал показания, от които се установява, че преди първите симптоми на болестта ответницата е била интелигентна и образована жена, работела е в гр.Ямбол като стоматолог в МВР и е имала частна стоматологична практика. Първите симптоми се проявили с неразбиране в разговори и дезориентация, при което близките на ответницата потърсили специализирана медицинска помощ. Лекарите установили болестта на Г. – тази на Алцхаймер. Понастоящем, според свидетеля, ответницата живеела под непрекъснатите грижи и надзор на него и съпругата му - ищцата, тъй като Г.Г. била изцяло дезориентирана и неадекватна, не можела да се изразява, не разбирала и не можела да осмисли нищо от обкръжаващата я среда, нито да извърши разумна преценка, познавала само визуално близките си, но не помнела имената им и не била в състояние да води какъвто и да е разговор, не познавала стойността на парите, не можела да се грижи дори за ежедневните си нуждите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5,ал.1 от ЗЛС.

Същият е процесуално допустим, като предявен от дъщерята на ответницата, която има правен интерес от воденето на настоящия процес, тъй като попада в кръга на лицата по чл.336,ал.1 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен. Предметът на иска по чл.5 от ЗЛС - за поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а основанието на този иск е наличието на слабоумие или душевна болест и невъзможността на страдащия от такава болест или слабоумие да се грижи за себе си и за своите работи. При кумулативното наличие на двете изисквания - медицински и юридически, се постановява ограничаване на дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето.

В случая се установи от изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и компетентно, както и от другите медицински писмени доказателства, вкл. решението на ТЕЛК и свидетелските показания, които съдът кредитира с доверие, че ответницата Г.Г. страда от деменция, оглупяване, което е органично разстройство на личността. Това заболяване вещото лице дефинира като състояние на слабоумие и същото е медицинското основание за обсъждане на възможността за обявяване пълната недееспособността на лицето. Установи се също от експертното заключение, че оглупяването при ответницата е настъпило след предшестващо нормално интелектуално развитие, но към момента заболяването е с напредващ ход, с тежко и необратомо развитие и настъпила пълна социална и трудова дезадаптация, с постоянна необходимост върху болната да се осъществява контрол, надзор, грижи и организиране на ежедневието от страна на близките й. Установи се посредством експертното заключение, от показанията на разпитания свидетел и от личните впечатления на съда, че ответницата е изцяло дезориентирана и неадекватна, не може да се изразява, не разбира и не може да осмисли случващото се около нея, няма разумна преценка на събитията и за околните, не е в състояние да води какъвто и да е смислен разговор. В това състояние и напредващ ход на зоболяването й, вещото лице е категорично, че ответницата е неспособна да разбира свойството и значението на постъпките си, да ръководи действията си, тя е абсолютно неспособна сама да се грижи за своите интереси и да ги защитава, да управлява и да ръководи делата си, неспособна е сама да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е придобила.

С оглед тези установени обстоятелства съдът прави извода, че слабоумието на ответницата е в причинна връзка с неспособността й да се грижи за себе си и за своите работи и интереси. При доказано наличие на двете изисквания по чл.5 ЗЛС - медицински и юридически, съдът следва да постави Г.Г. под пълно запрещение.

3

Водим от изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОСТАВЯ на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС Г. С. Г. от гр.*******, с адрес в гр.

********, ж.к.*********№***, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, под пълно запрещение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по настойничеството при Община Ямбол за учредяване на настойнически съвет.

Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________

4