Решение № 930 от 16.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.НОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110112029 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 121330/02.05.2023 г./ на **** срещу Н. В. О., с която са предявени следните искове: за сумата от 4 422 лв. – неплатено възнаграждение по договор от м. 12.2022 г. за ремонт на автомобил, за което е издадена Фактура № ****/24.12.2022 г.; за сумата от 60.32 лв. – законна лихва за забава за периода от 24.01.2023 г. до 07.03.2023 г. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че през м. 12.2022 г. е сключил устно с ответника договор за ремонт на автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****, по силата на който се задължил да извърши срещу възнаграждение необходимите ремонтни дейности. Излага, че в хода на изпълнение е съгласувал с него всяко необходимо действие и подлежащите на подмяна автомобилни части, както и го е уведомявал за цената на услугата и на резервните части.

Сочи, че му е изпратил Сервизна карта от 23.12.2022 г., в която са посочени цената на използваните за ремонта резервни части и вложения труд, като ответникът е приел тези цени. Заявява, че ремонтът е извършен в срок и на 24.12.2022 г. автомобилът е приет от ответника без възражения, но той не платил задължението си, а поискал да плати по банков път, поради което е издадена Фактура № ****/24.12.2022 г., и е оставил като гаранция личната си карта. Твърди, че въпреки многократните покани плащане не е последвало, вместо което ответникът е поискал да му бъде върната личната карта като условие за плащането. Излага, че на 16.01.2023 г. ответникът е получил личната си карта заедно с Покана за доброволно плащане, като покана получил и по имейл, но въпреки това плащане не последвало, а той уведомил ищеца, че търси купувач на автомобила, за да плати задължението. Счита, че срокът за доброволно плащане е изтекъл на 23.01.2023 г. и той е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. В. О. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца. Изтъква, че сервизна поръчка, в която да се опише стойността на 1 резервните части и труда, необходими за извършване на ремонт на автомобила, не е изготвена, поради което липсва отправена до него оферта, която той да е приел. Акцентира, че издадените от ищеца Сервизна карта от 23.12.2022 г. и Фактура № ****/24.12.2022 г. не носят неговия подпис. При условията на евентуалност релевира възражение, че не е възлагал ремонт в обема, описан в сервизната карта. В тази връзка твърди, че в началото на м. 12.2022 г. е възложил само смяна на две предни накладки и смяна на заден десен носач с такъв, който е втора употреба, срещу възнаграждение, включващо резервни части и труд, възлизащо общо на около 450 лв. Оспорва да е възлагал ремонт и подмяна на другите описани в сервизната карта детайли, като изтъква, че това би било нелогично, защото претендираната стойност на ремонта се доближава до стойността на самия автомобил.

Оспорва ищецът да е съгласувал с него необходимите за подмяна части и цените на труд и резервни части, като твърди, че не е одобрявал извършване на допълнителни ремонти извън смяната на две предни накладки и на заден десен носач. Оспорва влагането на описаните в сервизната карта допълнителни компоненти в автомобила, поради което оспорва и извършването на дейност по подмяната им. Оспорва да е приемал ремонт на описаните в сервизната карта компоненти по автомобила. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

С оглед релевираните от ищеца твърдения съдът счита, че са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение с ответника по договор от м.

12.2022 г. за ремонт на автомобил и неговото съдържание, включително вида и обема на възложените ремонтни дейности и размера на уговореното възнаграждение; надлежно изпълнение от ищеца на задълженията му по договора за извършване на ремонт на автомобил; приемане на изпълнението от ответника; изпадането на ответника в забава в плащането на главното задължение; размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици, включително при условията на насрещно доказване да установи, че е възложил ремонт в по-малък обем, за което е уговорено по-малко от претендираното възнаграждение.

Договорът за ремонт като разновидност на договора за изработка е неформален, консесуален и възмезден договор. Законът не предвижда като условие за валидност спазването на определена форма и при отсъствие на писмена форма договорът се счита за сключен с факта на постигнатото съгласие, който може да бъде установяван с всички допустими по ГПК доказателствени средства, респ. въпросът за предмета и условията на договора във всеки случай подлежи на конкретна преценка и се решава в зависимост от събраните по делото доказателства.

В случая сключването между страните на договор за ремонт на автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****, през м. 12.2022 г. се установява еднозначно от показанията на свидетелите **** и ****. **** разказва, че е видял О., когато през м. 12.2022 г. е докарал автомобила в сервиза на „****“, в който свидетелят работел по това време, като автомобилът бил приет от *** *** /управител и едноличен собственик на капитала според вписванията в Търговския регистър/ с посочена от клиента техническа неизправност, изразяваща се в тресене. **** съобщава, че през м. 12.2022 г. преди Коледа е придружил ответника до сервиз в „****“, където последният оставил своя автомобил марка „*** ***“, тъй като имало тресене в предницата му при спиране от по-висока скорост и се налагало извършването на ремонт, който О. искал да бъде започнат веднага, а междувременно 2 свидетелят го изчакал отвън в колата си, за да го закара след това. Възражението на ищеца, че свид. **** не е придружавал ответника при оставянето на автомобила в сервиза, е неоснователно, защото събраните в тази връзка доказателства чрез показанията на свид.

**** са неубедителни. Той заявява, че никога не е виждал другия свидетел, и излага „бегли спомени“, че ответникът си тръгнал с автомобил, управляван от жена, като разяснява, че по време на наблюдението се е намирал в задната част на сервиза, откъдето имал видимост към вътрешността му и към пространството отпред, но всичко това се случило в края на работния ден, когато се смрачавало, и разстоянието, от което е наблюдавал, е около 50 – 60 метра. При положение, че **** неколкократно заявява, че спомените му са бегли, и предвид обстоятелствата, при които е извършил наблюдението – при намалена видимост и от сравнително голямо разстояние, съдът намира, че неговите показания не могат да се приемат за категорични и да опровергаят заявеното от свид. ****, че е придружил О. до сервиза и го е изчакал да остави автомобила си.

Обсъдените свидетелски показания обуславят категоричен извод, че през м. 12.2022 г. между страните е сключен неформален договор за ремонт на автомобил марка „*** ***“. В подкрепа на този извод е и представената по делото Фактура № **********/24.12.2022 г., която макар и неподписана от ответника, съдържа негови лични данни – три имена, единен граждански номер и адрес, съответстващ на вписания в Национална база данни „Население“ негов постоянен адрес, с каквито данни ищецът не би могъл да разполага, ако не са му предоставени от техния носител, т.е. от О..

По делото е представено извлечение от електронна кореспонденция чрез мобилно приложение „Вайбър“. Съдът намира, че подобен начин на комуникация има правно значение и приложими за него са изискванията на ЗЕДЕУУ. Касае се за електронен документ, а съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая такова искане не е направено от ответника, поради което е достатъчно приобщаването на електронната кореспонденция на хартиен носител като препис. Възражението на ответника, че не е ясно дали кореспонденцията е проведена с него, е неоснователно, доколкото той не оспорва, а и от писменото доказателство на л. 26 – 27 е видно, че тя е проведена чрез телефонен номер, чийто фактически ползвател е той. При това положение и при липса на конкретни твърдения и доказателства, че към периода на провеждане на кореспонденцията номерът е ползван от друго лице, съдът намира, че кореспонденцията е проведена именно с О.. На следващо място, той оспорва електронната кореспонденция по съдържание с твърдения, че тя е манипулирана, в отговор на което ищецът признава, че тя е само извадка от цялата кореспонденция между страните. При това положение и при липсата на ангажирани от ищеца в качеството му на страна, която би се ползвала от съдържанието на електронната кореспонденция, доказателства за липса на манипулация върху нейното съдържание, съдът не може да ползва представеното извлечение от електронна кореспонденция като източник на правно релевантни факти относно съдържанието на проведените разговори, но липсва пречка да приеме за доказан факта, че кореспонденция чрез мобилно приложение „Вайбър“ действително е проведена между страните. Последното, от своя страна, представлява косвено потвърждение на извода за възникването между тях на договорно правоотношение, по повод на което се е състояла кореспонденцията.

Възражението на ответника за липса на договор с ищеца, защото не знаел чия собственост е сервизът, е напълно неоснователно, още повече че в случая от показанията на свид. **** се изяснява, че от лявата страна на сервиза е имало табела с надпис „****“.

За доказване обема на възложения ремонт и неговата цена ищецът е представил Сервизна карта от 23.12.2022 г. Същата обаче е неподписана от ответника и нейната доказателствена стойност следва да бъде преценена наред с всички други доказателства по 3 делото.

От значение за изясняване на въпроса за обема на възложения ремонт и за размера на уговореното възнаграждение са показанията на свидетелите **** и ****. Следва да бъде посочено, че и двамата не са очевидци на разговора между О. и ***, проведен при сключване на договора /т.е. при оставянето на автомобила в сервиза/, поради което техните показания съдържат само косвени доказателства за обема на възложената към този момент работа. По този въпрос обаче те си кореспондират напълно и от тях се установява безпротиворечиво, че О. е оставил автомобила в сервиза с оплакване за тресене.

Свид. **** разказва по-нататък, че в хода на ремонта дейностите са били допълнително съгласувани от *** с ответника по „Вайбър“, защото имало части, които са скъпи. Посочва, че в тези ситуации автомобилът оставал вдигнат на крик на изчакване до съгласуването на ремонта с клиента и след съгласуването *** му казвал какво да прави по автомобила.

Изяснява се, че в крайна сметка след поетапно съгласуване извършил ремонт на обща стойност около 4 500 лв.

Свид. **** съобщава, че непосредствено преди да придружи О. до сервиза в „****“ е извършил лично оглед на автомобила му по повод оплакването за тресене в предницата при спиране от по-висока скорост, като за целта го вдигнал на крик и без да го разглобява, видял, че задният мост бил за смяна, а дисковете и накладките били за смяна или за шлайфане. Посочва, че за да се видят тези проблеми, не е нуждо да се разглобява автомобилът, но при разглобяване винаги излизат допълнителни проблеми. Разказва, че след като ответникът оставил колата си за ремонт, двамата обсъждали, че цената за уговорената подмяна на дискове, накладки и заден мост била приблизително същата като тази, която **** му казал по-рано, но след 2 – 3 седмици О. му се оплакал, че от сервиза се бавят и че не му казват цената, а след като получил колата, му искали 5 000 лв.