Протокол № 136 от 14.07.2026, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно гражданско дело 103/2026
- Вид
- Протокол № 136
- Подписан
- 14.07.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Теодора Василева Василева, Ясен Даниелов Кръстев, Кремена Иванова Краева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.42, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 136 гр. Силистра, 14.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Т.а В. Василева
Членове:
Кремена Ив. Краева
Ясен Д. Кръстев при участието на секретаря Мирена В. С.а
Сложи за разглеждане докладваното от Т.а В. Василева Въззивно гражданско дело № 20263400500103 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
Жалбоподател: М. Т. Ц. - р.пр., не се явява. За нея се явява адв.Т. Г., АКСофия.
Ответник по жалбата: А. Й. С. – р.пр., не се явява, не се явява и адв.М..
Ответник по жалбата: Б. Й. Бъзовкска – р.пр. призована по телефона, по реда на чл.42, ал.3 ГПК във вр. с чл.58 от ГПК, не се явява.
Ответник по жалбата: М. П. И. – р.пр., не се явява.
Ответник по жалбата: С. С. Р. – не е върнат отрязък от призовката.
Ответник по жалбата: Г. С. Р. – не е върнат отрязък от призовката.
Вещо лице: И. К. П. – р.пр., явява се лично.
Вещо лице: С. Ю. С. – р.пр., явява се лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
След служебна справка по телефона съдът установи следно:
Призовките за С. С. Р. и Г. С. Р. са изпратени на 21.05.2026г. към с.Слатина и с.Кайнарджа.
По отношение на С. С. Р. съдът разговаря с кметския наместник на с.Слатина Кадир Кадиров, който заяви, че призовката е връчил преди повече от месец и я е върнал по пощата. Не дава информация защо не е пристигнала в гр.Силистра, но за съда това е достатъчно, за да приеме, че е редовно призован.
По отношение на Г. С. Р., от с.Кайнарджа, съдът разговаря с Дария Г.а.
1
С.Кайнарджа е център на община, а Дария Г.а е Отдел „Човешки ресурси“ и е натоварена с връчването на съдебните книжа. Същата заяви, че на 21.05.2026г. е входирана призовката и неколкократно, в продължение на месец, включително и със залепване на съобщение, е правила опити да се свърже с лицето Г. С. Р.. Установила е, че има постоянен адрес в с.Слатина, същият като на С. С. Р. и с лични контакти е установила, че той не живее там. Единствено в с.Кайнарджа пребивава през зимата, а през лятото е работник по увеселителни съоръжения, които пътуват из България, поради което съдът приема, че за него може да се приложи разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК, тъй като в продължение на повече от месец не е съобщил адрес, на който може да бъде призован, тъй като не е бил намерен на адреса, на който е бил призоваван по делото.
Телефонните справки са направени от съдия Т.а Василева.
АДВ.Г.: Не възразявам да се приеме, че двамата ответници са редовно призовани. Налице е редовно призоваване.
Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма пречки за даване ход на делото. Всички страни са уведомени по предвидените в ГПК начини и може да се считат за редовно призовани, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО.
Съдът постанови определение № 206 от 08.04.2026г., с което насрочи делото и се произнесе по процесуалните искания на страните и съедини в едно производство настоящото дело и ВЧГД № 104/2026г., което касаеше производство по чл.248 от ГПК и частна жалба против постановеното по него определение.
АДВ.Г.: Запознат съм с определението, нямам възражения по доклада.
Предвид изразеното становище съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Да се счита, че докладът по делото е проектът за такъв, обективиран в 2 определение № 206 от 08.04.2026г.
Отделно от това съдът следва да отбележи, че вчера по пощата, след 16:00ч., е получено писмено становище от А. Й. С., чрез адв.М., че няма да присъства в днешното съдебно заседание и поддържа всичко, каквото е казал досега.
АДВ.Г.: От електронния препис на делото се запознах със становището, което е депозирано вчера.
Поддържам изцяло въззивната жалба.
На основание чл.266, ал.1 ГПК имаме искания за събиране на доказателства. От изготвената експертиза се установи, че покойният Х.Р.Х. е постъпил доброволно, по собствено желание, в Дом за стари хора. На нас този факт ни беше неизвестен. Знаехме, че е в Дом в края на живота си, но понеже искането за поставяне под запрещение беше в отделно дело и ни беше заявено, че нямаме правен интерес, така е, доверителката ми не е страна по това дело. Установихме, че Х.Р.Х. доброволно, по свое собствено желание и воля, е постъпил в Дом за стари хора „Възраждане“ в гр.Русе. Когато едно лице доброволно постъпва в Дом за стари хора и ползва друга социална услуга, се попълва лично от него обемен комплект документи, в които също има и медицинска документация. Цитирам и моля да отбележите: Молба по образец за ползване на социални услуги съгласно Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; Копие от личен амбулаторен картон; Копие от Решение на ЛЛК, НЕЛК или ТЕЛК, ако има такова; медицинско удостоверение от ОПЛ за общо здравословно състояние; медицинска характеристика на кандидат-потребителя за ползване на социални услуги в общността; медицинска инструкция от лекар психиатър. Тези документи, медицински такива, са били изготвени и са били приложени към момента на подаване на заявлението лично от това лице. Съдържат много точна информация за здравословното му състояние, видях ги. Незнайно защо, въпреки че двете вещите лица са психиатър и невролог и имат опит за настаняване на лица в такива домове, тези документи са задължителни, не са изисквани, не са приобщени към делото, не се обсъдени. Ако могат вещите лица да обяснят този пропуск.
Правя искане за събиране на такова доказателство. Считам, че то е относимо към предмета на делото и е допустимо, както заявихме, тъй като до този момент сме били в неведение, че това лице доброволно, по собствена воля е заявило желание и е преминало през процедура за доброволно постъпване в Дома.
Съдът счита, че следва да допусне до разпит вещите лица, да изслуша тяхното становище по представеното заключение и по искането на адвоката 3 ще се произнесе след това.
Пристъпва се към изслушване на вещите лица.
Снема се самоличността на вещите лица:
Д-р И. К. П. – 69г., български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, без родство със страните.
Д-р С. Ю. С. – 66г., български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, без родство със страните.
Съдът предупреждава вещите лица за наказателната отговорност по чл.291 от НК.
Своевременно е представено заключението.
В.Л.П.: Поддържам заключението.
В.Л.С.: Поддържам заключението.
СЪДЪТ: Тази болест в коя област на медицината е?
В.Л.С.: Комплексна. По принцип е неврологично заболяване с психични последици.
СЪДЪТ: Понеже адвокатът обръща внимание на това каква степен на деменция е имал когато подписва, Вие какъв извод правите?
В.Л.П.: Деменцията в медицината няма степени. Самото разстройство има степени - леко когнитивно разстройство и тежко когнитивно разстройство с признаци на деменция. Самата деменция няма степени.
СЪДЪТ: Тогава така да задам въпроса: Каква форма на когнитивно разстройство е имало лицето, според Вас, към м.март 2021г.?
В.Л.П.: Опитахме се да отговорим на този труден въпрос, стъпвайки на сигурните неща в документацията по делото. Сигурните неща са Амбулаторен лист от специалист по сърдечни заболявания, който е м.април 2021г., в който е документирано, че Христо Христов има левокамерна хипертрофия, усложнение на сърцето вследствие на дългогодишна артериална хипертония, която най-вероятно не е лекувана редовно с лекарствени средства. Стъпихме върху документите – двете епикризи от неврология и от хирургия, и стъпихме върху невропсихологичното изследване, което е от 2024г. и нашите знания за това заболяване.
Съдовото когнитивно разстройство може да започне по няколко начина.
Свързано е почти винаги с артериална хипертония и има няколко фази на протичане. Първата фаза е тиха, бавна, подмолна фаза, която продължава 154 20 години. Вследствие на това се получават увреждания на малките съдове на мозъка. Получават се зони, които дори образните изследвания, според тяхната степен на информационен достъп да не ги видят, но има промени в мозъка, след което следва етап на леко когнитивно нарушение. При него определението е поне една психична функция да страда, но ежедневното функциониране на пациента не е нарушено. Този срок на преход е различен при различните хора, но почти винаги започва след 20тата година от дългогодишна лошо лекувана хипертония. Самото леко разстройство може да бъде различно изразено според това коя психична функция е засегната.
Следва един преход от леко когнитивно нарушение към деменция, тежко когнитивно нарушение, което обикновено, според научната литература, е до 35 години. Това ние го прехвърлихме, екстраполирахме го, върху живота на Христо. Ако неговата артериална хипертония е започнала около 40 годишна възраст, ние сложихме даже 25 години. Обикновено около 40-годишна възраст започва. За да се развие левокамерна хипертрофия трябва дълъг период. Ние знаем, че я има 2021 година от прегледа на кардиолога. Предполагаме, че е така. Остаряването и изявата на хроничните болести при човека обикновено започва след 35-годишна възраст. Ние слагаме 40 години. Хипертонията му е с давност. Към 40 годишна възраст сложихме 25 години хипертония. От 1985г. той е на 40 години и 20 години като сложим, стигаме до 2005г. Някъде след 2005г. той, задължително при тази хипертония и при коровата атрофия, загуба на сиво мозъчно вещество, това е коровата атрофия, той към 2005-2006г., 25 години с хипертонията, ще има леки когнитивни нарушения.
Ако едно леко когнитивно нарушение, според данните в литературата, преминава в деменция максимум за 5 години, към 2005г. слагаме още 5 години. Ние слагаме 10 години, 2015г. е бил с деменция. Това се потвърждава и от свидетелските данни, че той е седял безинициативно на пейката, че е наглеждан от сестра си, че е бил трудно движещ се човек. Много често тези симптоми дебютират точно с двигателни нарушения. Нашата специалност казваме: Почне ли един човек да си тътри краката и да спре да си движи ръцете, мозъкът му вече е попилян дори да няма някакви видими неща. Ние предполагаме, че 2015г. той вече е имал деменция, защото 2024г. вече всичко е тотален разпад на личността при невропсихологичното изследване. 2022г. на компютърна томография в болницата в гр.Русе той има документирана, изразена мултиинфарктна патология, т.е. множество зони в сиво и бяло мозъчно вещество - типична анатомична характеристика за увреждане в мозъка, което води до съдово когнитивно нарушение - деменция. Това е нашата логика и се опитахме да я насложим във времето, стъпвайки на тези документи.
Разпечатката съдържа 60 от 207 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35e22d44-b212-4497-83dc-2c3259f43251