Решение № 59 от 04.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пазарджик, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично засЕ.ние на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

ПредсЕ.тел: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Д. Б. Бишуров

Асен В. Велев при участието на секрЕ.ря Константина Д. Рядкова в присъствието на прокурора Г. Хр. К. като разглЕ. докладваното от Асен В. Велев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245200600165 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по рЕ. на глава 21 от НПК

Образувано е по протест с вх. № 29164/11.12.2023г. на прокуратурата срещу Присъда № 81 от 29.11.2023 г., постановЕ. по НОХД № 20235220200407 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пазарджик.

С протестираната присъда подсъдимият И. Д. Е., ЕГН **********, роден на 06.03.1976 г. в гр. Пазарджик, живущ в с. Симеоновец, обл. Пазарджик, ул.

„***, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, неосъждан, работещ, е признат за невИ.ен в това, че в гр. Пазарджик, след като е осъден с Протокол от 14.10.2020г. на Районен съд - Пазарджик по гражданско дело № 447/2020г. по описа на съда, влязло в законна сила на 14.10.2020г., да издържа свой низходящ - непълнолетния си син Д. И. Е., роден на ***г., чрез неговата майка и законен представител В.М.Е., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 месечни вноски по 200,00 лЕ. за периода от месец септември 2021г. до месец декември 2022г. включително, или сума, възлизаща общо в размер на 3 200,00 лЕ., като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при Районна прокуратура – Пазарджик, с която се излагат основания за нейната неправилност. Излага се становище, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства като счита, че са събрани категорични доказателства, 1 че подсъдимият не е изплащал издръжка на непълнолетния си син Д. Е., след като е осъден за това от гражданския съд с влязъл в сила съдебен акт, за повече от две вноски за инкриминирания с обвинителния акт период, като размерът на неплатЕ.та сума е бил общо 3 200,00 лЕ.. Едва в последното засЕ.ние на 29.11.2023г. подсъдимият бил заплатил сумата от 3 000,00 лЕ. на свидетелката В.Е. – майка на детето, като останалата част от 200,00 лЕ., последната е получила по образувано от нея изпълнително дело срещу подсъдимия. Излага, че постановявайки оправдателна присъда, съдът бил игнориран събраните по делото доказателства, като е изразено становище, че от свидетелските показания на Е. обвинението е доказано с категоричност, доколкото кореспондират и с прочетените показания на детето, дадени на досъдебното производство. Сочи, че съдебната практика е категорична, че плащането на отделни суми по конкретни поводи не са плащане на издръжка, доколкото са инцидентни такива. Прави се искане за отмяна на присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за вИ.ен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и на основание чл. 183, ал. 3 от НК да не бъде наказван. След изготвяне на мотивите е постъпило допълнение към протеста, с което се излага несъгласие с извода на съда, че е налице хипотЕ.та на чл. 9, ал. 2 от НК. Счита, че в настоящия казус не сЕ.ргументира извод за явна незначителност на обществЕ.та опасност на деянието. Сочи, че престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е формално, на просто извършване, като вредните последици се изразявали в самото му извършване. Счита, че деянието на подсъдимия Е. е оказало такова въздействие, което не може да се окачестви като такова с нисък интензитет, доколкото са засегнати отношения, свързани с финансовите интереси на детето. Престъпното бездействие е продължило значителен период от време - не са заплатени 16 месечни вноски за издръжка, които съвсем съзнателно подсъдимият не е заплатил. Не се споделя извода на съда, че не са настъпили вредни последици за детето, тъй като ежедневните му нужди били поЕ.ни основно от подсъдимия, доколкото според показанията на свидетелката Е., предоставяните средства били крайно недостатъчни, като по тази причина синът й споделял, че гладува в дома на подсъдимия и за 2022 г. имал общо 700 неизвинени отсъствия. Счита, че тези обстоятелства не обосновават извод, че е налице маловажен случай и че обществЕ.та опасност на деянието е явно незначителна.

По подадения протест не са постъпили писмени възражения от страна подсъдимия, нито от неговия защитник.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно засЕ.ние представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик поддържа подадения протест и го счита за основателен по изложените в него аргументи. Счита, че издръжката на детето се дължи за нормалното му физическо, нравствено и образователно развитие, като тя не била дадЕ. в срок. Сочи, че едва в последното съдебно засЕ.ние в първата инстанция подсъдимият е заплатил дължимата издръжка поради страха си от наказателна отговорност. Изтъква, че периодът на неплащане на издръжката е твърде дълъг – 16 месЕ.. Счита, че липсват мотиви по отношение това, че при такъв дълъг период на неплащане е прието наличие на хипотЕ.та на чл. 9 от НК. Излага, че както гражданският, така и наказателният процес се води в най-добрия интерес на детето, а той изисква регулярно заплащане на издръжката. Отглеждането споделено от двамата родители не изключвало отговорността на бащата да заплати съответната издръжка, поради което изразява становище, че за постигане 2 както на личната, така и на генЕ.лната превенция, подсъдимият следва да бъде признат за вИ.ен и съдът да не му наложи наказание на основание чл.

183, ал. 3 от НК, като прави искане отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова в горния смисъл.

Защитникът на подсъдимия – адвокат П., оспорва протеста. Излага, че нито в протеста, нито по същество пред настоящата инстанция се уточняват факти, без се уточняват факти и обстоятелства от значение за делото, а именно за прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК, а сляпо се държи на формалното прилагане на закона. Излага съображения за неоснователност на протеста, като считаза правилна преценката на съда, че в конкретния случай е налице хипотЕ.та на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като с оглед данните по делото липсва обществЕ. опасност на деянието. Прави искане за потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият И. Д. Е. поддържа изложеното от защитника, като в последната си дума моли присъдата да бъде потвърдЕ..

Пред въззивната инстанция не сЕ.нгажираха нови доказателства.

При извършЕ. проверка за редовността и допустимостта на подадения протест, въззивният съд намира, че същият е редовен и допустим, като подаден от страна в процЕ. с право на жалба по смисъла на чл. 318 от НПК, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговарящ на изискванията на чл. 320 от НПК.

Съдът, като обсъди доводите в протеста и становищата на страните, изложени в съдебно засЕ.ние, като съобрази и събраните по делото доказателства‚ и след като в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, съответно протестът се явява неоснователен, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал и обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателствени материали показанията на свидетелите В.Е. и Д. Е., последните дадени на досъдебното производство и приобщени по рЕ. на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК, Протокол от 14.10.2020 г. за съдебна спогодба по гр.д.№ 447/2020г. по описа на Районен съд – Пазарджик и Удостоверения за настоящ адрес на свидетелите В.Е. и Д.

Е..

Въз основа на направения от първоинстанционният съд анализ на събраните по делото доказателства, същият е приел следната фактическа обстановка:

Свидетелката В.М.Е. и подсъдимият И. Д. Е. имали сключен граждански брак, през време на който се родили двете им дЕ. - Д. И.а Е., родЕ. на ***г. и Д. И. Е., роден на ***г. Отношенията между двамата се влошили, като с протоколно определение от 14.10.2020г. по гр. дело № 447/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, влязло в сила на същата дата е одобрЕ. спогодба и бракът помежду им бил прекратен. Със същата спогодба родителските права върху дЕ.та Д. Е. и Д. Е. били предоставени на майката В.Е., а на подсъдимия И. Е. бил определен режим на лични отношения с тях, като последният бил задължен да заплаща месечна издръжка на двете си дЕ., чрез свидетелката В.Е., в качеството й на тяхна майка и законен представител, в размер на по 3

200,00 лЕ. месечно, за всяко едно от дЕ.та. Ползването на семейното жилище в с. Симеоновец на ул. „***, собственост на родителите на подсъдимия Е., било предоставено на майката В.Е. за срок от 1 година. Местоживеенето на дЕ.та било определено на същия адрес в с. Симеоновец.

На 04.08.2021г. детето Д. Е. навършила пълнолетие, а от октомври 2021г. майката В.Е. се преместила да живее в гр. Пазарджик, тъй като от развода до този момент подсъдимият бил на работа в чужбина, но се завърнал. Детето Д.

Е. останал да живее при баща си в с. Симеоновец, със съгласието и без противопоставянето на майка му, като това положение продължило през почти целия инкриминиран период до декември 2022г. Свидетелят Д. Е. заявил нов настоящ адрес, считано от 20.12.2022г., в гр. Пазарджик на ул.

„С.А.“ № 81, на който адрес от същата дата се регистрирала и майка му В.Е..

През инкриминирания период детето Д. Е. бил ученик в МЕ.нотехникума в гр. Пазарджик и пътувал до там с автобус. Преимуществено живеел при баща си в с. Симеоновец, който му купувал месечна карта за автобус, дрехи и му давал пари за джобни. Понякога Д. оставал да спи при майка си в гр.

Пазарджик, която макар и по-рядко, също му давала пари и купувала дрехи.

За периода от месец септември 2021 г. до месец декември 2022 г. включително, подсъдимият И. Е. не е заплатил нито една от дължимите месечни издръжки на детето Д. Е., чрез неговата майка В.Е., или общо в размер на 3 200,00 лЕ.. В хода на първоинстанционното производството, в съдебно засЕ.ние на 29.11.2023г., подсъдимият Е. е заплатил на В.Е. сумата от 3 000,00 лЕ., като последната е заявила, че е получила по образувано срещу него изпълнително дело и сумата от 200,00 лЕ., поради това към 29.11.2023г. е изплатено цялото задължение за издръжка.

При така установЕ.та фактическа обстановка, районният съд е приел, че подсъдимият формално е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като от субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.

2 от НК. Съдът е достигнал до извода, че деянието на подсъдимия не е престъпно, доколкото е с явно незначителна обществЕ. опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което подсъдимият е признат за невИ.ен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

183, ал. 1 от НК.

Настоящата инстанция взе предвид, че за да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платЕ. за период не по-малко от два месЕ., а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 от НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние, във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. За съставомерността на деянието по чл. 183 от НК от значение е бездействието на задълженото да плаща издръжка лице, като наказателният закон се интересува и инкриминира именно пасивността на задълженото лице да изпълни задължението си. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник, най-малко за две месечни вноски. Същото се явява довършено в 4 момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде изцяло погасено, при хипотезите, посочени в гражданските закони.