Решение № 148 от 04.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Кюстендил, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500122 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 256/24.01.2023 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба /СИС/ към Районен съд – Дупница, подадена от Д. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, в качеството на длъжник по ИД №112/2020 г. по описа на СИС при ДнРС, действащ чрез процесуалният представител по пълномощие адв. Т.П. от АК – Кюстендил. Обжалват се действия на органа по принудително изпълнение свъзани с определяне на дължимите в производството такси и разноски, обективирани в Постановление с изх.№ 7365/29.12.2022 г. и Постановление с изх.№7476/29.12.2022 г., издадени от държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ към РС – Дупница.

Жалбоподателят – длъжник оспорва правилността на обжалваните постановления.

Оспроват се като недлъжими начислените на основание чл.53, ал.1, б. „в“ от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, такси с аргумента, че паричното притезание на взискателя е добровлоно погасено от дължника, а не по реда на принудително изпълнение. Тълкувайки разпоредбата на чл.53, ал.1 от Тарифата жалбоподателят счита, че същата поставя дължимостта на процесната такса в зависимот от обстоятелството дали по изпълнителното дело са събрани сумите, с оглед на които същото е образувано. Доколкото сумата от 7200 лева била заплатена директно на взискателя, а не чрез съдебния изпълнител, жалбоподателят оспорва дължимостта на таксата по чл.53, ал.1 от Тарифата досежно нея. На самостоятелно основание въвежда доводи за неяснота относно размера на начислената такса по чл.53, ал.1 от Тарифата, тъй като същата била определена с два акта на органа по принудително изпълнение, а именно Постановление с изх.№ 7365/29.12.2022 г. и 1

Постановление с изх.№7476/29.12.2022 г., като в последните били отразени различни по стойност такси.

По изложените съображения поддържа искане за отмяна на обжалваните постановления в частта, в която са начислени такси по чл.53, ал.1, б. „в“ от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

До взискателя Д. Д. Н. е изпратен препис от жалбата, като в законоустановения тридневен срок по чл.436, ал.3 ГПК, е постъпило писмено възражение. Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба. Позовава се на константната практика на ВКС, съгласно която за дължимостта на таксата по чл.53, ал.1 от Тарифата няма значение дали сумите са събрани чрез съдебния изпълнител или са преведени директно на взискателя.

ДСИ Георги Шутев в депозираните по реда на чл.436, ал.3, изр.2 ГПК мотиви излага обстойни доводи за неоснователност на жалбата.

Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира същата за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител, от страна по делото, която има интерес от обжалването и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспорения акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Изпълнително дело № 112/20 г. по описа на СИС при РС Дупница е образувано на 23.06.2020 г. с Разпореждане на ДСИ по молба на Д. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.

***, в качеството й на майка и законен представител на децата М.М.Д.Т., ЕГН ********** и А.Д.Т., ЕГН **********, въз основа на представен Изпълнителен лист от 19.06.2020 г., издаден въз основа на Решение № 270/1.6.2020 по ГД № 1919/2019 г. на PC Дупница, с което се осъжда Д. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплаща на малолетните си деца М.М.Д.Т., ЕГН ********** и А.Д.Т., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Д. Д. Н., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 180.00 лв.(сто и осемдесет лева) за всяко от тях, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда13.09.2019 г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 23.07.2020 г., като срокът за доброволно изпълнение е бил до 06.08.2020 г.

2

В рамките на образуваното изпълнително дело, по искане на взискателя са извършвани справки относно притежаваното от длъжника имущество /в ОД на МВР с-р „Пътна полиция“ КАТ, ТД на НАП/ и съобразно заявените от взискателя искания в постъпилите от него молби, на основание. чл. 450 и сл. от ГПК със съобщение Изх. № 3007/27.07.2020 г., изпратено до Началника на с-р „Пътна полиция“ е наложен запор върху притежаваните от длъжника МПС.

На 27.08.2020 г., на оснсвание чл. 512 от ГПК във вр. с чл. 507 и сл. от ГПК, със Запорно съобщение с изх. № 3005/27.07.2020 г., връчено на „Т.-ТРЕЙД“ ЕООД, е наложен запор върху получаваното трудово възнаграждение от длъжника.

С платежно нареждане от 31.07.2020 г. е постъпила сумата в размер на 760.00 лева /седемстотин и шестдесет лева/ от длъжника по набирателната банкова сметка на СИС при PC Дупница, а с платежно нареждане от 28.08.2020 г. длъжникът е заплатил по банковата сметка на СИС при PC Дупница сумата от 360.00 лв.

С молба, заведена в СИС при PC Дупница с Вх. № 1002/07.10.2022 г., длъжникът е представил платежни документи /копия на вносни бележки и извлечение от банкова сметка/ за извършени извънсъдебни плащания директно на взискателя.

Със същата молба, длъжникът е поискал да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, с която да се изчисли размера на дължимите суми и за кои месеци се дължат, след като бъдат приспаднати платените от него суми.

Предвид искането на длъжника, обективирано в постъпилата от него молба, и на осн. чл. 195 и сл. от ГПК е назначена с Разпореждане на ДСИ от 10.10.2022 г. съдебносчетоводна експертиза, със задачата да изчисли размера на дължимите суми и периодите за които се отнасят, след приспадане на платените съдебно и извънсъдебно суми от страна на длъжника съобразно материалите по изпълнителното дело.

От представеното експретно заключение се установява, че за периода от 13.09.2019 г. до 13.10.2020 г. длъжникът Д. Т. е заплатил съдебно и извънсъдебно 6 840 лева, от които 6340 лева са за погасяване вземането за издръжка, а 520 лева за дължими разноски.

В Постановление изх.№7365/20.12.2022 г. е начислена такса по чл.53, ал.1, б. „в“ от ТДТССГПК в размер на 567.36 лева, определена върху заплатената сума от момента на образуване на ИД до момента на издаване на постановлението, а в Постановление изх.№ 7476/29.12.2022 г. е начислена такса по чл.53, ал.1, б. „в“ от ТДТССГПК в размер на 715.20 лева, определена върху изплатената от длъжника извънсъдебно сума в общ размер на 7200 лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

По действащия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с отменения ГПК, като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител.

3

Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015г., ОСГТК, съгласно които на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

По отношение на разноските, съобразно константната практика на съдилищата, окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което, за да се произнесе съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, а именно в случая има произнасяне с Постановление изх.№7365/20.12.2022 г. и Постановление изх.

№7476/29.12.2022 г.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на обжалвания акт въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Изведеният с въззивната жалба според въпрос се свежда до това дали се дължи от длъжника заплащане на пропорционалната такса по чл.53, ал.1 от ТДТССГПК след като доброволно е погасил задължението си към кредитора като плащането е извършено директно на последния, а не чрез съдебния изпълнител.

Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки.

Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по т.3 – за изпълнителни способи, които не са приложени.

4

Константната практика на ВКС е безпротиворечива, че разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство – чл. 79 ГПК. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. В случая е без значение дали задължението е платено чрез съдебния изпълнител или директно на взискателя, след като плащането е извършено след образуване на производството по принудително изпълнение. Единствено изключение от принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от длъжника, е по чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, където е прието, че държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение.

От приетото в изпълнителното производство експретно заключение се установява, че за периода от 13.09.2019 г. до 13.10.2020 г. длъжникът Д. Т. е заплатил съдебно и извънсъдебно сумата от 6 840 лева, от които 6340 лева са за погасяване вземането за издръжка, а 520 лева за дължими разноски. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Тарифата пропорционална такса следва да бъде начислена единствено върху събраната сума след срока за добровлоно изпълнение.