Решение № 31 от 13.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Варна, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110204338 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.

Д. М. с ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ***** против Наказателно постановление № 24-0819-002907 от 21.10.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“ -Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се излага несъгласие с фактическите констатации в АУАН. Сочи се, че НП е незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че незаконосъобразно не е бил приложен института на чл.28 от ЗАНН. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от процесуален представител, който упражнява представитлство на основание чл.38, ал.1 ,т.2 от ЗА. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител.

По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт, който счита, че АНП е проведено правилно и законосъобразно. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П. Д. М. е правоспособен водач на МПС за категория „С,В, ТКТ, АМ ” от 1997г.. В периода 2006г. до м.09.2024г. срещу него били издадени и влезли в сила общо шест НП и девет фишове за различни нарушения на ЗДвП.

Жалбоподателят П. М. бил служител на Общинска полиция при ОД на МВР-Варна.

В това му качество на 18.09.2024 г. той управлявал служебен автомобил марка „Дачия Сандреро“ с рег.№В 8971 ВР, собственост на Община Варна. Около 17:50ч. той се движел с горепосочения автомобил в гр.Варна, по бул. „Цар Освободител“, посока бул.“Княз Борис І“. На крастовището с бул.“Осми Приморски полк“ пред него се движел лек автомобил марка „Ауди А6“ с рег.№ В 6556 НВ, който при приближаване на кръстовището намалил скоростта си на движение. В този момент, възз., тъй като не спазил достатъчно дистанция от движещия се пред него автомобил, го ударил в задната му част с предната част на управлявания от него служебен автомобил. В резултат на удара на служебния автомобил на „Общинска полиция“ била пукната предната броня, а по ударения автомобил марка „Ауди А6“ с рег.№ В 6556 НВ, управляван от С. К. А. била охлузена задната броня. Водачите на двата автомобила – възз. и А. нямали спор, кой е причинил ПТП, но тъй като автомобилът бил собственост на Община Варна, а и възз. бил служител на полицията за възникналия пътен инцидент били уведомени дежурен следовател и Сектор ПП-Варна.

На мястото на произшествието бил изпратен екип на Сектор „ПП“-Варна в състав свидетелят К. И. и негов колега–Д.А., които работели като автоконтрольори в Сектор ПП-Варна. Органите на реда се осведомили от двамата водачи за причините за ПТП, като констатирали, че и двамата водачи нямат спор, че ПТП е причинено от възз. За ПТП бил съставен протокол, в който полицейският служител Д.Атанасов изготвил схема на ПТП. По обясненията на двамата водачи органите на реда преценили, че възз.М. е допуснал нарушение на ЗДвП.

На същия ден – 18.09.2024г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който било описано допуснатите от него според актосъставителя нарушение на чл.23, ал.1от ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. От възз. не били депозирани възражения и в срока по чл.44 от ЗАНН.

АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което му наложен: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

НП било връчено лично на жалбоподателя на 28.10.2024г., а жалбата срещу него 2 възз. подал чрез наказващия орган на 31.10.24г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за ПТП и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът напълно кредитира показанията депозирани в с.з. от полицейския служител К. И. , тъй като те са последователни, логични и кореспондират с останалите приобщени по делото писмени доказателства.

Кредитирани бяха и останалите писмени доказателства по делото, тъй като същите са еднопосочни, а и описаната фактическа обстановка в НП не се оспорва от въззивника.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 31.10.2024г. видно от входящия номер поставен в Сектор ПП-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОД на МВР-Варна , съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл.автоконтрольор при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, 3 административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Налице е пълно единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.

С НП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лева на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП.

Със съставения акт на въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Цитираното правило обхваща задължение за водача на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, съгласно който текст който поради неспазване на дистанция, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Легална дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие” се съдържа в разпоредбата на § 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция, за да се приеме, че деянието е съставомерно, е необходимо да е настъпил 4 противоправен резултат, изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на св.К.И., които съдът кредитира изцяло. Все в тази посока са и констатациите в протокола за ПТП. Обстоятелството, че по служебния автомобил, управляван от възз. , а и по лекият автомобил „Ауди А6“ с рег.№ В 6556 НВ са причинени материални щети освен показанията на св.И., е видно и от изготвения протокол за ПТП.

Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят следните документи:

1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;

2. протокол за ПТП с материални щети;

3. двустранен констативен протокол за ПТП.

Съгласно чл.4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са описани материални щети и по двата автомобила участвали в ПТП. По автомобила марка „Дачия Сандреро“ с рег.№В 8971 ВР, собственост на Община Варна са описани пукнатини в предната броня, а по автомобила „Ауди А6“ с рег.№ В 6556 НВ охлузвания по задна броня.

Съприкосновението на автомобила, управляван от въззивника и автомобила „Ауди А6“ с рег.№ В 6556 НВ не се оспорва и от възз. Не се оспорва и обстоятелството, че именно той е управлявал служебният автомобил в деня и часа на процесния инцидент.

С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че между двата автомобила има настъпило съприкосновение, в резултат на което и по двата автомобила са причинени материални щети. Същите са в причинно-следствена връзка с допуснатото от страна на възз. нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП при управление на МПС. Горното обстоятелство не се оспорва от въззивниката.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая наказаното лице е осъществило състава на чл.23, ал.1ДвП. Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл.23, ал.1 ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 пр.2 от ЗДвП. Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице, 5 правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 200 лева. За съда не съществува правна възможност да ревизира санкцията и да наложи наказание под законоустановения минимум, защото би нарушил разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗАНН. Последната предвижда, че не се допуска замяна на предвидените за нарушението наказания с по-леки, освен в случаите по чл.15, ал.2 от ЗАНН. Чл.15, ал.2 от ЗАНН обаче касае редуциране на санкции по отношение на непълнолетни лица, какъвто не настоящия случая, тъй като въззивникът отдавна е отминала възрастта на непълнолетието. Поради това и за съда не съществува правна възможност да редуцира наложеното наказание по НП.