Решение № 9951 от 12.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9951 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110163265 по описа за 2022 година

Л. П. е предявил срещу Фирма установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86, ал 1 от ЗЗД, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № FB694 от 06.08.2018 г. по линията Москва-Бургас, ведно със законната лихва 17.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 253.84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.03.2019 г. до 17.05.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 25695/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за полет FB694 от 06.08.2018 г. по линията Москва-Бургас. Твърди, че по разписание излитането е трябвало да се извърши в 17:00 часа местно време на 06.08.2018 г. и планиран час на кацане в 19:40 часа местно време на 06.08.2018 г., но реално е излетял в 01:20 часа на 07.08.2018 г. и кацнал в 03:53 часа на 07.08.2018 г. Посочва, че ищецът се е явил навреме за полета.

Твърди се, че претендирал обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г, но до момента не е изплатено. Твърди се, че съгласно задължителната практика на Съда на ЕС пътниците по закъснели полети се приравнявали на отменените такива и се ползвали с правата за обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., като е налице над 3 часа закъснение. Поддържа, че разстоянието Москва-Бургас е 1652 км, поради което размерът на обезщетението е 400 евро. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната посочва, че поддържа исковата молба и претендира разноски, за 1 което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Пред съда процесуалният представител на страната счита предявените искове за неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че разстоянието между двете летища, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е 1652 км.

По делото е приета е бордна карта за Л. П. за полет № FB 694 за /07.08 с планиран час на качване 01:00 часа.

По делото е приет електронен билет за Л. П. за процесния полет с дата 06.08.2018 г. с час на излитане 17:00 часа, по линията Москва – Бургас и планиран час на кацане 19:40 часа на 06.08.2018 г. На билета е извършено отбелязване, че полетът е бил задържан до 01:20 часа на 07.08.2018 г.

Представено е извлечение от интернет страницата на ответника, от която е видно, че полет FB 694 от 06.08.2018 г. с час на излитане 17:00 часа, по линията Москва – Бургас е излетял на 07.08.2018 г. в 01:41 часа и е кацнал в 03:53 часа на 07.08.2018 г. с 8 часа и 13 минути закъснение.

Приета е по делото електронна кореспонденция между страните.

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004. В разпоредбите на чл.

5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто е превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че Фирма се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С403/07 г., с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/.

2

За основателността на иска по иска с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, ищецът следва да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник, явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на превоза, както и размера на претендираното обезщетение.

В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т. 1, б. „б“, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра. С чл.

5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.

Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на производството поради липса на надлежна представителна власт на ищеца за неоснователно. По делото е приложено пълномощно, подписано от законния представител на ищеца, с което надлежно е учредена представителна власт на процесуалния представител на ищеца-адв. К. В.. Освен това, по аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална недействителност на упълномощителната сделка. В тази връзка, оплакванията на ответника за недопустимост на производството се явяват неоснователни.

Съдът приема, че приетата по делото бордна карта установява, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, като ответникът е поел задължение към ищеца да го превози със самолетен полет № № FB 694 на 06.08.2018 г. по маршрут Москва - Бургас с обявен час за излитане в 17:00 часа, ищецът е заплатил възнаграждение за същото и се е явил навреме на гишето за резервация.

Издаването на бордна карта от ответника е достатъчно, за да се приеме, че ищецът е бил навреме на летището за регистрация. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на борда, баркод. Съдът приема, че издадената бордна карта 3 от ответника на ищеца с часове на полета, обявени по разписание, извършването на превоза от ответника, установяват по делото, че ищецът се е явил своевременно за регистрация. Действително, бордната карта не сочи час на регистрация. Тази карта се издава от ответника и непосочването на този час не може да доведе до неблагоприятни последици за ищеца. Тази информация е на разположение на ответника по исковете и за него не е имало пречка да докаже по делото конкретния момент на регистрация на ищеца с оглед установяване на наведените от ответника твърдения, че обявения час не е спазен от ищеца. Такива доказателства ответникът не е ангажирал, поради което и съдът приема, че събраните по делото доказателства установяват, че ищецът се е явил своевременно за регистрация. Ответникът нито твърди, нито установява в частност, че ищецът не е бил превозван посредством процесния полет, а доказателствената тежест в тази насока е била негова – в този смисъл е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-756/18. Това поведение на ответника при съобразяване на доказателствената му тежест за обстоятелството, че е изпълнил задълженията си по договора за превоз точно / че самолет е излетял и кацнал по разписание/ и неангажиране на доказателства за тях, а същевременно ответникът като превозвач по процесиня договор разполага с възможност да ангажира /няма пречка да посочи и докаже по делото конкретния момент на кацане на полета/ обосновават извод за установено по делото обстоятелство, че полетът е изпълнен със закъснение повече от 3 часа. Още повече, че по делото е приета извадка от интернет страницата на ответника, от която е видно, че полет FB 694 от 06.08.2018 г. с час на излитане 17:00 часа, по линията Москва – Бургас е излетял на 07.08.2018 г. в 01:41 часа и е кацнал в 03:53 часа на 07.08.2018 г. с 8 часа и 13 минути закъснение. Доколкото по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че разстоянието между двете летища, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е 1652 км., то с оглед на изложеното се налага извод за наличие на всички предпоставки, които са в доказателствена тежест на ищеца и които предпоставят основателност на претенцията по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер от по 400 евро за закъснял полет.

Относно възражението за давност, макар и по делото да не е постъпил отговор на исковата молба в срок, то във възражението по чл. 414 ГПК ответникът изрично е оспорил вземанията по заповедта поради погасяването им по давност, поради което възражението за давност не е преклудирано и съдът следва да се произнесе по същото:

С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 , трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно 4 погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 , не попада в приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал.

Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 .

Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване /в относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ, бр. 16/23.02.2021 г. /, съгласно която правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 от същия закон , според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора на превозвача или след изтичане на срока за отговор. Доводи за обратното не се съдържат в мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, при което тази давност е определена на една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не се възприемат от съда. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.