Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 626 от 23.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2742/2023
Вид
Решение № 626
Подписан
23.08.2023
В сила
23.08.2023
Състав
Вера Чочкова, Тони Гетов, Вилислава Янчева Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова в присъствието на прокурора Н. С. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602742 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 13 от 23.01.2023 г. по НОХД 16333 /2021 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 23-ти състав е признал подсъдимия И. С. П. за НЕВИНОВЕН това, ч е това, че на 18.05.2021 г., около 05:10 ч. в гр. София, в района на кръстовището между бул. „Христо Ботев“ и бул. „Прага“ да се заканил с убийство на К.И.А. с думите „изчезвай, ще те убия“ и като опрял пистолет в стъклото на предна лява врата на управлявания от А. автомобил и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 304 от НПК ОПРАВДАЛ подсъдимия по предявеното му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

На основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е ВЪРНАЛ на подсъдимия И. П. , от когото са отнети , веществените доказателства, предадени на служител в 04 РУ СДВР с протокол от 26.07.2021 г. л. 53 от ДП.

Против така постановената присъда е постъпил протест, в който се навеждат твърдения за неправилност на постановения съдебен акт. В депозираното допълнение към протеста се излага подробно описание на фактическата обстановка, както и разяснения относно съставомерните признаци на заканата по чл. 144, ал. 3 от НК. Относно доказателствения материал прокурорът застъпва становище, че следва да бъдат кредитирани показанията на пострадалия, тъй като са последователни и логични, подкрепени от заключението на съдебно – психологичната експертиза. Критикува преценката на съда да се довери на обясненията на подсъдимото лице, като определя същите като защитна версия.

Посочва, че е установено оръжието, с което е отправена заплахата, както и че действията са му били заснети от видео камери. Изтъква, че липсата на заснемане в цялост на дейността на подсъдимото лице се дължи на излизане от обхвата на камерата. Отправя предложение към 1 съда да отмени атакувания съдебен акт и да постанови осъдително акт.

В проведеното закрито съдебно заседание на 18.05.2023 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага ангажирането на нови доказателства.

Представителят на СГП в производството пред Софийски градски съд поддържа депозирания протест и изтъква, че първоинстанционният съд е анализирал неправилно доказателствената съвкупност. Излага сходни съображения с посочените в протеста.

Изтъква, че твърденията на пострадалия А. са последователни и се подкрепят от установената фактическа обстановка, както и от изготвената СПЕ. Посочва, че обясненията на подсъдимия не следва да бъдат ползвани с доверие. В заключение намира, че първоинстанционният акт следва да бъде отменен и да бъде постановена осъдителна присъда.

Подсъдимият в своя защита твърди, че е невинен. Посочва, че има снимков материал и записи от камери, както и че не е бил до предната част на колата. В правото на последна дума И. П. посочва, че не е виновен.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в протеста, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционното съдебно решение е постановено при противоречива и неизяснена фактическа обстановка в мотивната част, както и при неясен, незадълбочен и неаргументиран анализ на доказателствената съвкупност.

С оглед на което съдът намира, че е налице съществено противоречие между мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт, което обуславя основание за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за СРС за ново разглеждане от друг състав на съда, като съображенията за това са следните:

Приетата от районния съд фактическа обстановка, обективирана в мотивите към присъдата не позволява да бъде разбрана действителната воля на съда. В отделената като фактическа обстановка част от мотивите първоинстанционният съд е изложил противоречиви обстоятелства, касаещи какво е приел за установено съгласно събраната доказателствена съвкупност. В тази връзка съдът е посочил времевия период, локацията и предшестващите инкриминираното деяние фактически констатации, след което е описал изложените твърдения от страна на пострадалия по време на съдебното производство и тези от досъдебното производство, както и обясненията на подсъдимото лице и резултатите от назначените и изготвени експертизи. Настоящата инстанция не успя да установи какво приема първоинстанционният съд от фактическа страна за осъществено съгласно описаното в мотивите. Фактическите констатации, изложени в мотивите, следва да обхващат пълно описание на деянието, включително времето и мястото на извършването му, както и описание на приетото от съда участие на подсъдимия в него. В конкретния случай проверяваната инстанция не посочва във фактическата обстановка дали е стигнала до извод, че деянието е осъществено от страна на подсъдимия или същият не е извършил престъпление. При така изложената фактическа обстановка, от която не може да се констатира крайния извод на проверяваната инстанция, не става ясно защо районният съд е приел, че следва да не се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за извършване на деянието, след като не е установил по недвусмислен начин какво възприема за доказано като факти. Доколкото от описанието на фактите, следва да е несъмнено ясна каква е волята на съда относно установените фактически обстоятелства по делото, в конкретния случай по никакъв начин не може да 2 бъде констатирано кои обстоятелства съдът е приел за безспорно доказани, така че да доведат до постановяване именно на такава присъда, което пък от своя страна препятства възможността да бъде разбрано какво е вътрешното убеждение на съда. Такова изложение на фактите, препятстващо установяването на вътрешното убеждение на съда, се приравнява на липса на мотиви, което е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първия съд.

Въззивният съд намира, че изложеният от първия съд анализ на доказателствата е непълен и не обхваща цялата доказателствена съвкупност. Обсъждането на обясненията на подсъдимия П. е направено без същите да бъдат достатъчно добре съпоставени със свидетелските показания на К. А.. Прави впечатление, че в доказателствения анализ първостепенният съд е наблегнал на общи теоретични постановки, свързани с двойствената природа на обясненията на И. П., като лаконично и в недостатъчна степен обосновано съдът е отбелязал, че свидетелските показания на А. не се потвърждават от заключението на експертизата.

На следващо място, съдът е посочил в правните си изводи защо не приема, че е осъществено престъплението, дори и да бъде споделена преценката на районния съд от правна страна в тази насока, е налице противоречие между изложената неясна фактическа обстановка и изводите по правото.

Относно възраженията, с които съдът е сезиран от страна на прокуратурата, същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като атакуваната присъда следва да бъде отменена поради допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано във въззивната инстанция.

Предвид изложеното, така постановения съдебен акт следва да бъде отменен поради липса на мотиви, а делото трябва да започне отначало пред първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 334, т.

1 вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда №13 от 23.01.2023 г. по НОХД 16333/2021 г. Софийски районен съд – НО, 23-ти състав.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3