Решение № 396 от 30.06.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. гр. Хасково, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР Н. ВУНОВ при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело № 20215640101447 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба о т А.. П. Т., чрез адв. М. Г. от АКХасково, с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Община Хасково Ищцата твърди, че на 22.11.2019 г., около 8.30-8.45 часа, в гр. Хасково, вървейки от магазин за цветя „Феерия“ (ул. „Русе" 21) към ул. „Преслав“, на завоя до Френската пекарна (ул. „Марин Дринов" 6), на пътното платно след пешеходната зона на улицата (около 50-60 см) стъп ила с левия си крак в дупка, която не се виждала, тъй като била пълна с вода, събрана от падналия дъжд и не била сигнализирана по никакъв начин като препятствие. При стъпването в дупката, левият й крак се изкривил и тя паднала на земята върху дясното си рамо, в резултат на което почувствала силна болка в дясната ръка и левия крак и невъзможност за движение. Вследствие на падането получила фрактура на раменна кост в дистална трета и навяхване на лява глезенна 1 става, което било установено при преглед и образно изследване в Спешно отделение на МБАЛ -Хасково АД, където ищцата била откарана веднага след инцидента. На същата дата й бил извършен преглед от ортопед-травматолог, който констатирал наличие на оток в областта на дясната раменна става и лявата глезенна става, с невъзможни активни и пасивни движения в областта на дясната раменна става и който назначил външна терапия - мека превръзка тип Дезо за 35 дни, след което провеждане на физиотерапия, както и прием на медикаменти за 30 дни. С решение на ЛКК на ищцата бил издаден болничен лист за 30 дни от 22.11.2019 г. до 21.12.2019 г. На 28.11.2019 г. й бил направен съдебномедицински преглед, въз основа на който било издадено съдебномедицинско удостоверение от д-р Х.Е., в което било установено счупване на раменна кост на дясна ръка и навяхване на лявата глезенна става и „причинено трайно затруднение в движението на дясната ръка, по смисъла на чл. 129 от НК, което се дължало на счупване на раменна кост. На 20.12.2019 г. на ищцата било направено повторно образно изследване на дясната раменна става, от което било видно, че състоянието на раменната кост било в стадий на непълна консолидация. След извършен преглед на същата дата се установило, че все още движенията в областта на дясната раменна става били болезнени и ограничени движения и следвало да носи имобилизация - превръзка тип Дезо, отново бил издаден болничен лист за 30 дни от 22.12.2019 г. до 20.01.2020 г. На 21.01.2020 г. тя била приета в Отделението физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ-Хасково АД за физиотерапия и рехабилитация на дясната раменна става, като била изписана на 28.01.2020 г. и бил издаден следващ болничен лист от 21.01.2020 г. до 11.02.2020 г. включващ 8 дни стационар и 14 дни - домашен амбулаторен режим, през който продължила физиотерапията и ЛФК, всеки ден. На 14.02.2020 г. отново бил извършен преглед, на който се установило все още наличието на ограничени и болезнени движения в областта на дясната раменна става, била свалена превръзката тип Дезо и било препоръчано да провежда физиолечение и ЛФК. С решение на ЛКК на ищцата бил издаден нов болничен лист за 20 дни от 12.02.2020 г. до 02.03.2020 г. Сочи се, че вследствие на получените от инцидента телесни повреди тя претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, болки и страдания от травмите, носене на ортеза, през което време същата не можела да се обслужва сама, и последващо лечение, като и към настоящия 2 момент движенията на дясната ръка били ограничени при движение назад към гърба, чувствала болки и безчувственост на ръката след преумора, не можела да спи на дясната си страна. Освен неимуществени вреди, ищцата била претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от нея медикаменти и консумативи и в разликата между трудовото възнаграждение, което следвало да получи и полученото от нея обезщетение за болнични.

Сочи се, че причинените й имуществени и неимуществени вреди били в причинна връзка с неизпълнение на задълженията и бездействието на ответника. С разпоредбите на чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/, чл. 47 ППЗП, чл. 167, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и чл. 11, ал.

1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, на Община Хасково се вменявали задължения за ремонт и поддържане на пътищата, като именно противоправното бездействие на служители на Община Хасково по ремонта и поддържането на въпросния пътен участък било довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, предвид на което били налице предпоставките по чл. 49, ал. 1 ЗЗД за ангажиране н а отговорността й за причинените вреди.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцата на сумата 1 941,76 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, от които 441,76 лева за закупуване на медикаменти и консумативи необходими за лечението след травмата и 1 500 лева, представляващи разликата между трудово възнаграждение, което е следвало да получи ищцата и получаваното от нея обезщетение от НОИ за периода 22.11.2019 г. до 02.03.2020 г.; както и сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на пропадане на крака й в дупка в пътното платно, на завоя до Френската пекарна (ул. „Марин Дринов“№ 6), в центъра на гр. Хасково, причинило счупване на раменна кост на дясна ръка и навяхване на лявата глезенна става; ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждане до окончателното им изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Твърди, че Община Хасково създала механизъм и организация, чрез които съумявала да поеме и изпълни изцяло задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗдвП, предприела всички необходими, реални и възможни действия и необходима 3 грижа, поради което липсвало противоправно и виновно действие или бездействие от нейна страна. На следващо място, липсвала причинна връзка между деяние и вреда. Сочи се, че било налице съпричиняване от страна на ищцата в обем 100 %, вследствие нейно противоправно поведение, тъй като с действията си тя била нарушила разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 108, ал. 1, чл.

113, ал. 1, чл. 114, т. 2 ЗДвП, чл. 165, т. 1 и чл. 166, т. 2 ППЗДвП и чл. 16, ал. 2 от Наредба за обществения ред при използване на ППС и осигуряване на безопасност на движението в Община Хасково. Освен посочените нарушения, ищцата не била проявила достатъчно внимание при придвижването си досежно терена, по който стъпвала при ходене в условията на валеж.

Ответникът възразява и срещу твърденията на ищцата относно обема, вида, характера, степента, интензитета на претърпените вреди, както и за характеристиките и продължителността на оздравителния процес.

Претендираните обезщетения за имуществени и неимуществери вреди били прекомерни с оглед принципа на справедливост и завишени. Предвид изложеното се моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер, както и да се присъдят на ответника разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 18711 се установява, че на 22.11.2019 г. ищцата е постъпила за преглед в отделението, като в анамнезата на същия е отразено „паднала на дясната си ръкастранично“.

На същата дата е издадено искане за образно изследване А 12001 с молба за рентген на дясна раменна става и лява глезенна става, като според резултата от него при лицева графия на дясна раменна става са установени данни за фрактура на раменната кост в дистална трета, без дислокация на костните фрагменти.

Видно от представения Амбулаторен лист № 006652 от 22.11.2019г., издаден от д-р Д. П.-ортопед-травматолог, на ищцата е била поставена основна диагноза „Счупване на горния край на раменната кост/хумерус/ 4

Доуточ: фрактура коли хумери декстра“, и е била назначена външна терапия: мека превръзка тип Дезо за 30 дни, ендотелон, фраксипарин и остеозин 2х1; да носи превръзката 35 дни, след което да проведе терапия.

По делото са представени фактура № 0000002274 от 22.11.2019 г. и фискален бон към нея, издадени на ищцата от „Фарма-Си 2012“ ООД за закупуване на 1 брой ортеза за горен крайник за сумата от 88,00 лева с ДДС.

От съдебномедицинско удостоверение № 505/19 г., издадено на 28.11.2019 г. от д-р Х.Е., се установява, че при прегледа на ищцата са констатирани счупване на раменната кост на дясната ръка и навяхване на лявата глезенна става, които са били причинени от действие на твърд път предмет и биха могли да се получат при инцидент по начина, времето и при обстоятелствата описани от прегледаната.

По делото са представени и рецептурна бланка, издадена на 29.11.2019 г. от д-р Д. П., с която на ищцата са предписани лекарства, както и 11 броя фискални бонове за закупуване на медикаменти за съответните суми и дати, издадени от „Аптеки Гален“ ЕООД.

Видно от резултат от образно изследване проведено въз основа на искане за образно изследване № А 13033 от 20.12.2019 г., след проведена рентгенография на дясна раменна става на ищцата, е установено състояние след фрактура на раменната кост в стадий на непълна консолидация.

На същата дата на ищцата е издаден и амбулаторен лист № 007110 от др Д. П., в който е отразено обективно състояние – все още с ограничени и болезнени движения в областта на дясна раменна става, носи имобилизацияпревръзката тип Дезо.

От Епикриза № 1350 на МБАЛ–Хасково АД, отделение по физикална и рехабилитационна медицина се установява, че ищцата е постъпила в болничното заведение на 21.01.2020 г. и е изписана на 28.01.2020 г. след проведено физиолечение и рехабилитация по повод невъзстановен двигателен обем за дясна раменна става и затруднение ДЕЖ с този крайник.

На ищцата е издаден и амбулаторен лист № 000699 от 14.02.2020 г. от д-р Д. П. с отразяване на обективното състояние на ищцата - без промяна.

От представените Справки от 25.11.2019 г. , от 23.12.2019 г. и от 14.02.2020 г. за пациент А.. П. Т. от Ортопедична ЛКК с председател д-р Д.

5

П., се установява, че на ищцата са били издадени Болнични листове № Е20198838335 от 22.11.2019 г. до 21.12.2019 г ., № Е20199173320 от 22.12.2019 г. до 20.01.2020 г., № Е20200015942/28.01.2020 г. от 21.01.2020 г. до 11.02.2020 г. и № Е20200108827 от 12.02.2020 г. до 02.03.2020 г .

По делото са събрани и други писмени доказателства, представени от ответника, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б. Д. Г. и Д. К. Г., сочени и водени от ищцата, за обстоятелства относно настъпването на процесното увреждане и относно претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 29.11.2021 г. /л.

120 – л. 121 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните писмени доказателства по делото и не се опровергават от други такива.