Решение № 150 от 02.08.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Сливница, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200546 по описа за 2023 година Образувано е по жалба на Д. Е. М., подадена чрез адв. Т. М. от АКПлевен, с която се иска на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР да бъде отменена заповед за задържане на лице рег. № 517зз - 37/11.08.2023 г./Екз. 4, издадена от К.Н.Н., Инспектор при ОДМВР – София, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие със закона и допуснати съществени нарушения.

Твърди се, че в заповедта не е посочена никаква конкретна фактическа обстановка, която да свърже жалбоподателя с извършено престъпление; че същата е изцяло бланкетна и лишена от каквито и да било мотиви задържаният да е свързан с посоченото предполагаемо престъпно деяние; че не са посочени каквито и да било факти, въз основа на които да се приеме, че Д. М. е извършил престъпление и че има опасност да се укрие.

В съдебно заседание оспорващият Д. М. не се явява, същият се представлява от адв. М., която поддържа жалбата по изложените в същата доводи.

Ответникът по жалбата – Инспектор при ОДМВР-София К.Н.Н. – редовно призован, не се явява, не се представлява. От същия е постъпило уведомление, че е служебно ангажиран.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 141 дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

На 11.08.2023 г., в 11:00 часа, е била издадена обжалваната заповед за задържане на лице рег. № 517зз - 37/11.08.2023 г. от К.Н.Н., Инспектор при ОДМВР-София. На жалбоподателя е извършен личен обиск на 11.08.2023 г., за което е бил съставен протокол от същата дата. При обиска не са били намерени вещи, забранени от закона. Задържаният е попълнил декларация на 11.08.2023 г. в 11:00 часа, в която е посочил, че не желае адвокатска защита от служебен адвокат, а желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка; че има здравословни проблеми /епилепсия/, че не желае медицински преглед от лекар и не желае член на семейството му да бъде уведомен за задържането му.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорваната заповед е издадена от К.Н.Н., като в нея е посочено, че той е инспектор при ОДМВР-София. Към представената по делото преписка от ОДМВР-София, е приложено писмено доказателство, от което се установява материалната компетентност на лицето, издало заповедта, а именно: заповед рег. № 517з-8337/20.12.2022 г. на Директора на ОДМВР-София, с която инспектор К.Н.Н. – разузнавач VI степен в група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-София е преназначен на изпълнителска длъжност разузнавач V степен в група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-София.

В процесната заповед за задържане на лице е посочено основанието за издаването - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но не съдържа мотиви относно фактическото основание за издаването й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност, които са дали основание на административния орган да издаде съответното властническо разпореждане (съответния административен акт).

Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. По своята правна същност, мярка „задържане за срок от 24 часа “ по чл. 72 - чл. 75 2 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието прилагане не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането, като превантивна мярка, да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да осуети наказателно преследване. Освен това, тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Следователно, наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление.

Същественото за законосъобразността на акта е, че фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление. Независимо от това становище, административният акт следва да съдържа минимални мотиви, както относно правното основание за издаването си, така и изложение на факти и обстоятелства (фактически мотиви), които да дадат възможност на засегнатото лице да разбере властническото разпореждане и да организира защитата си срещу него.

За да бъде законосъобразен актът, постановяващ задържането, в него следва да е посочено и основанието за задържане. В процесната заповед е посочено фактическо основание за задържането: „във връзка с извършено престъпление – кражба на стоки от товарен автомобил – ДП № 112/2023 г. по описа на РУ-Сливница“. Въпреки, че от приложените към преписката писмени сведения и по-конкретно – писмо до РС-Сливница с рег. № 3440001884/07.09.2023 г. от Началника на РУ-Сливница може да се изведе такава информация – че е образувано досъдебно производство № 112/2023 г. по описа на РУ-Сливница за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК /за кражба на кухненски уреди/, както и фактически обстоятелства, които свързват жалбоподателя с участието му в конкретното престъпление /а именно: че при извършено на 11.08.2023 г. претърсване в жилището на жалбоподателя, в условията на чл. 161, ал.2 от НПК, са открити кухненски уреди, идентични с инкриминираните по горепосоченото досъдебно производство/, то в 3 оспорената заповед за задържане, обаче, липсва дори и лаконично описание как се установява съпричастността на задържаното лице към конкретното противоправно деяние, чрез което да се допълнят мотивите за издаването на същата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон.

В чл. 72, ал.1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за задържане на лица, като в оспорената заповед е вписано като материалноправно основание за издаването й - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следователно, необходимо условие, обуславящо упражняването на правомощието на полицейския орган е наличие на данни, че лицето е извършило престъпление.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен да установи фактическите основания, послужили за издаването на административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.

По така изложените съображения се налага изводът за основателност на жалбата, поради което оспорената заповед за задържане на лице рег. № 517зз 37/11.08.2023 г., издадена от К.Н.Н., Инспектор при ОДМВР-София, следва да се отмени като незаконосъобразна.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят има право на разноски, доколкото своевременно е направил искане и е представил доказателства за сторени разноски. Настоящият съдебен състав, като взе предвид, че ответникът по жалбата не е направил възражение за прекомерност на искането на жалбоподателя за разноски за адвокатско възнаграждение, намира, че следва да присъди на жалбоподателя разноски в размер, съответстващ на претендирания от негова страна, а именно: 800 /осемстотин/ лева.

По тези съображения, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Е. М., подадена чрез адв. Т. М. – АК-Плевен, Заповед за задържане на лице рег. № 517зз - 37/11.08.2023 г., издадена от К.Н.Н., Инспектор при ОДМВР-София.

ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 АПК, Областна дирекция на МВР - София, да заплати на Д. Е. М., чрез пълномощника му адв. М., сумата от 800 (осемстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

4

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5