Определение № 177 от 19.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. София, 19.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600179 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и частна жалба от адв. К. - САК, служебен защитник на И. М., обвиняем по ДП № 51/2023 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 19472/23 г. на СГП, срещу определение № 42, постановено в закрито съдебно заседание на 08.01.2024 г. на съдията-докладчик по НЧХД № 7297/2023 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 25-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на адв.К. срещу постановление на Софийска градска прокуратура от 17.11.2023 г., за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 51/2023 г. по описа на Национална следствена служба, пр. пр. №19472/2023 г. по описа на СГП, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК и материалите по досъдебното производство са изпратени по компетентност на Софийска районна прокуратура, а съдебното производство по НЧД № 7297/23 г. по описа на СГС, НО, 25-ти състав е прекратено.

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на протестираното определение, поради което предлага неговата цялостна отмяна, на основание чл.243, ал.8 от НПК и постановяване на ново, с което жалбата на адв.К. К., срещу атакуваното постановление на СГП от 17.11.2023 г., за частичното прекратяване на наказателното производство по ДП № 51/2023 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 19472/2023 г. по описа на СГП да бъде оставена без уважение.

В подкрепа на искането си излага съображения, че досъдебното производство е образувано с постановление на СГП от 30.09.2023 г. за това, че на 30.09.2023 г. е извършено насилие спрямо лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет W 65749 на авиокомпания „Уиз Еър“ с № W 65749 от Гетуик, Великобритания за Ларнака, Кипър, като деянието е от естество да застраши сигурността на това въздухоплавателно 1 средство и не съставлява по - тежко престъпление - престъпление по чл.341а, ал.3 от НК.

С постановление за привличане на обвиняем от 30.09.2023 г., обвиняемият И. М., роден на ******** г., гражданин на Великобритания, паспорт №14***32, издаден на 16.08.2023 г., е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 341а, ал. 3 от НК.

С постановление на Софийска градска прокуратура от 17.11.2023 г. досъдебното производство било прекратено частично досежно повдигнатото и предявено на И. М. обвинение за престъпление по чл.341а, ал.3 от НК, в което било указано, че след влизане на постановлението в сила, материалите по досъдебното производство да се изпратят на Софийска районна прокуратура, с оглед данни за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, което съгласно чл.35, ал.1 от НПК било от компетентността на Районен съд, респективно Районна прокуратура - в случая Софийска районна прокуратура.

Протестиращият прокурор намира за неправилен извода на съда, че постановлението на СГП от 17.11.2023 г. не е трябвало въобще да бъде съставяно. В тази връзка сочи, че на първо място необходимост от частично прекратяване обективно е била налице, тъй като спрямо обвиняемият И. М., в присъствието на служебен защитник и преводач му е било повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл.341а, ал.3 от НК, което било от компетентността на СГП; че след проведено разследване, с постановлението на СГП от 17.11.2023 г. досъдебното производство е било прекратено частично поради недоказаност на обвинението по чл.341а, ал.3 от НК, като с оглед наличните по делото доказателства, било указано материалите по делото да се изпратят на Софийска районна прокуратура, с оглед продължаване на разследването за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, което било от компетентността на СРП. Необходимостта от частично прекратяване била налице, тъй като по делото е било повдигнато и предявено обвинение по текст от НК, по който съответната първоинстанционна прокуратура не била компетентна да се произнесе. Противното би означавало евентуално, при преценка на съответния наблюдаващ прокурор при СРП и повдигане на обвинение от компетентността на тази прокуратура, делото да бъде внесено в СРС с „висящо“ обвинение от компетентността на по-горестоящата прокуратура. Според прокурора, този случай не попадал в хипотезата на чл.243, ал.9 от НПК, тъй като в случая се касаело за деяния от компетентността на различни прокуратури.

Поради изложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, прокурорът предлага определението от 08.01.2024 г., постановено от СГС, НО, 25-ти състав, по НЧД № 7297/2023 г. по описа на СГС, да бъде изцяло отменено, като въззивната инстанция да постанови определение, с което жалбата на адв.К., насочена срещу постановление на СГП от 17.11.2023 г., да бъде оставена без уважение.

В депозираната, в законоустановения срок, въззивна частна жалба от адв. К. К., служебен защитник на обвиняемия И. М., също се твърди неправилност и незаконосъобразност на постановеното от СГС определение № 42 от 08.01.2024 г. по НЧД № 7297/2023 г., с което е оставена без разглеждане депозираната от нея жалба срещу 2

Постановление от 17.11.2023 г. на прокурор при СГП, постановено по ДП № 51/2023 г. по описа на НСлС, за частично прекратяване, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, на наказателното производство по това досъдебно производство и материалите по разследването са изпратени по компетентност на СРП.

Неправилно, съдът приел, че разпоредба на чл.243, ал.4 от НПК, предвиждаща подлежащи на съдебен контрол само актовете на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство изцяло или относно отделни деяния, свързани с повдигнатото обвинение, както и относно лицата, привлечени като съучастници за същите деяние, в случая била неприложима. Тезата на защитника е, че на обвиняемия И. М. е повдигнато единствено обвинение по чл.341а, ал.3 от НК. Мотивите на наблюдаващия прокурор, постановил частичното прекратяване на досъдебното производство по този текст от закона, били липса на доказателства за съставомерност на повдигнатото му обвинение. Като резултат от това, обвиняемият оставал без повдигнато обвинение, но с МНО „Подписка“ и с МПП „Забрана за напускане на пределите на Р България“. В случаят прокурорът не бил дал нова правна оценка на същото деяние, какъвто извод приел СГС, тъй като фактическата обстановка не била една и съща. Твърдението на защитника е, че не става въпрос за прецизиране на обвинението, а за съвсем ново, различно обвинение, по различен текст от закона, което според прокурора, попадало в компетентността на Софийска районна прокуратура, която следвало да го повдигне.

Софийски градски съд, позовавайки се на чл.243, ал.9 от НПК, приел, че не е следвало наблюдаващият делото прокурор да състави постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние. Нито обаче деянието било същото, нито имало ново привличане – такова, според защитника, ще е налице, едва когато делото бъде администрирано към СРП и то в случай, че районният прокурор прецени това.

В заключение, моли за отмяна на Определение № 42 от 08.01.2024 г. по НЧД № 7297/2023 г. по описа на СГС, 25 с-в, с което е оставена без разглеждане депозираната от адв.К. жалба срещу прокурорско Постановление от 17.11.2023 г., постановено по ДП № 51/2023 г. по описа на НСлС, пр.пр.№ 19472/2023 г. по описа на СГП и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като обсъди доводите, съдържащи се в протеста и жалбата, и като извърши преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Протестът на Софийска градска прокуратура и жалбата на служебния защитник на обвиняемия И. М. са процесуално допустими, тъй като са подадени в законоустановения седмодневен срок и от процесуално легитимирани страни. Разгледани по същество, протестът и жалбата са неоснователни.

Основание за образуване на НЧД № 7297/2023 г. по описа на Софийски градски съд, приключило с атакуваното Определение № 42/08.01.2024 г., е била депозирана жалба от служебния защитник на обвиняемия И. М., срещу Постановление от 17.11.2023 г., на 3

Софийска градска прокуратура за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 51/2023 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 19472/2023 г. по описа на СГП, досежно повдигнатото и предявено обвинение по чл.341а, ал.3 от НК на И. М., гражданин на Великобритания, поради недоказаност на обвинението и материалите по ДП № 51/2023 г. по описа на НСлС са изпратени по компетентност на Софийска районна прокуратура, с оглед данни за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд е приел, че жалбата против прекратителното постановление е недопустима, поради обстоятелството, че самото Постановление на СГП от 17.11.2023 г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 51/2023 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 19472/2023 г. по описа на СГП, представлява некоректен прокурорски акт, поради нарушение на разпоредбата на чл.243, ал.9 от НПК.

Настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя доводите на първоинстанционният съд.

Съобразявайки разписаната в НПК процедура по прекратяване на наказателното производство от прокурора, СГС е посочил, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, тъй като с процесния прокурорски акт не се слага край на наказателното производство изцяло или относно отделни деяния, свързани с повдигнатото обвинение, както и относно лицата, привлечени като съучастници за същите деяния, поради което и обжалваното постановление въобще не подлежи на съдебен контрол.

С постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, прокурорът е приел промяна в правната квалификация на инкриминираното деяние – от престъпление по чл.341а, ал.3 от НК, в такова по чл.325, ал.1 /или ал.2/ от НК, което променя и родовата подсъдност на престъплението – от Окръжна прокуратура, в Районна прокуратура, поради което и делото е изпратено по компетентност от едната на другата прокуратура. Т.е., при наличието на повдигнато обвинение за извършено едно деяние от обвиняемия И. М., частичното прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство е в нарушение на чл.243, ал.9 от НПК, защото в случая се касае до даване на нова правна оценка на същото единствено деяние, извършено от същото лице и при една и съща фактическа обстановка. Нормата на чл.243, ал.9 от НПК и задължителна практика на ВКС принципно изключват частичното прекратяване по различните правни квалификации на едно и също деяние и спрямо едно и също лице, определяни в хода на досъдебното производство, защото те са израз на осъществяване на института на изменение на обвинението на досъдебното производство, водещ до продължаващо развитие на делото по последното обвинение. Подлежащите на съдебен контрол прокурорски актове и правомощията на съда не се променят нито в зависимост от формулировката на диспозитива на обжалваното постановление, нито от съображенията, с оглед на които прокурорът в противоречие на правилото по чл. 243, ал. 9 от НПК е съставил постановление за частично прекратяване.

Правилно при това положение първият съд е приел, че произнасянето по 4 съществото на делото в процедура по чл.243, ал.4 - ал.6 от НПК, би довело до недопустимо изземане на правомощията на прокурора, който като "господар на процеса" на досъдебната фаза единствен има право да реши по какво обвинение да продължи наказателното производство.

Вярно е и становището на първия съд, че след като това постановление не е трябвало въобще да се съставя, съдът не може нито да го отмени, нито да го измени по почин на изброените в чл.243, ал.4 от НПК субекти, тъй като те не са се сдобили с право да претендират това.

Съдът вярно е указал на жалбоподателката възможността, за обжалване на прокурорският акт, по реда на чл.200 от НПК, пред по-горестоящата прокуратура.