Определение № 1220 от 28.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1220 гр. София, 28.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20268002900236 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на страните.

Ищецът, Д. Х. К., обжалва решение № 146 от 04.08.2025 г. по гр. д.

196/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 135 от 25.02.2025 г. по гр. д. № 812/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над присъдената сума от 120 000 лв. до предявения размер от 250 000 лв. - претендирано обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Х. М. К., починал на 23.10.2021 г., вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 18.09.2021 г. на път II-79 между разклона Аврамов мост и гр. Средец, от водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № А2745НР, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 21.02.2024 г. (датата на уведомяване на ответника) до окончателното изплащане на задължението, и съответно са присъдени разноски по делото. Поддържа, че решението в тази част е неправилно предвид постановяването му при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост.

Сочи, че въззивният съд не е определил дължимото обезщетение при спазване на застъпения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, включително не е съобразил релевантните и доказани обстоятелства относно търпените от нея страдания и установените в законна лимити на застрахователните обезщетения. Счита, че неправилно въззивният съд не е съобразил инфлационните процеси в страната при определяне на размера на справедливото обезщетение. Моли въззивното решение да бъде отменено в 1 обжалваната част и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен за пълния предявен размер.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Как се прилага принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди на дете в ранна възраст, преживяло загуба на родител?

2. Допустимо ли е съдът да намалява размера на дължимото обезщетение на малолетно дете за смъртта на родител поради липса на съвместно домакинство между тях?

3. Следва ли съдът при определяне на обезщетение за неимуществени вреди да отчита обществено – икономическата конюнктура (вкл. инфлационния индекс) и нормативно установените лимити на застрахователната отговорност?

4. Длъжен ли е съдът да извърши цялостна и съвкупна преценка на всички доказателствата и на личността на пострадалото дете (неговата възраст, семейна среда, емоционално състояние), обосновавайки ясно критерия „справедливост“ при определяне на размера на обезщетението?

В указания срок не е депозиран писмен отговор на касационната жалба на ищеца от ответника „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД.

Ответникът, „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, обжалва решение № 146 от 04.08.2025 г. по гр. д. 196/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 135 от 25.02.2025 г. по гр. д. № 812/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е уважен предявеният от Д. Х. К. срещу него иск по чл. 432, ал.

1 КЗ над размера от 80 000 лв. до сумата 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Х. М. К., починал на 23.10.2021 г., вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 18.09.2021 г. на път II-79 между разклона Аврамов мост и гр. Средец, от водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № А2745НР, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 21.02.2024 г. (датата на уведомяване на ответника) до окончателното изплащане на задължението, и съответно са присъдени разноски по делото. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва определения размер на обезщетението като прекомерен и несъответен на принципа на справедливост. Изтъква, че същият не съответства на установените по делото обстоятелства, че ищецът не е поддържал никакви отношения с починалия родител, който е имал друго семейство и е живеел в друго населено място, както и не държи сметка за икономическата конюнктура в страната. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е изложил свои фактически и правни 2 изводи по делото, като обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и посочи кои правнорелевантни факти намира за установени от кои доказателства и кои остават недоказани. По тези доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът отхвърлен.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя?

2. При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно възприетия за справедлив размер на обезщетението от 120 000 лв. в полза на Д. Х. К., въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл. 236, ал. 2, вр. чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да определи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към който да приложи относимите материалноправни норми?

С депозиран в срок писмен отговор ищецът, Д. Х. К., оспорва касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на решението в обжалваната от ответника част.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че застрахователят - ответник не оспорва основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото необжалвано от него първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е уважена в размер на сумата 80 000 лв., респективно за безспорно между страните е намерил осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на предявения иск по чл. 432 КЗ. Посочил е, че спорът пред въззивната инстанция се концентрира върху справедливия размер на обезвредата и наличието на съпричиняващо поведение на пострадалия спрямо собственото му увреждане - основание за намаление на обезщетението.

Изтъкнал е, че за да формира извод относно размера на дължимото 3 обезщетение, е необходимо да вземе предвид възрастта на починалия; общественото му положение; отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди; начина на извършване на противоправното деяние – механизма на увреждането; естеството и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания; прогнозата за възстановяване. Съобразил е, че тези критерии, въведени със задължителните указания, дадени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост – чл. 52 ЗЗД, да държи сметка и за обществено икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Отчел е, че към датата на деликта загиналият е бил на възраст 27 г., а ищецът - на 5 г. Съобразил е, че от данните по делото се установява, че на 18.09.2021 г. около 16.40 ч. на път II-79, между разклона „Аврамов мост“ и гр.

Средец, е настъпило пътно - транспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с регистрационен № А 2745 НР, Стефан Д.

Цолов, е нарушил правилата за движение по пътищата и при неправилно извършване на маневра изпреварване е блъснал лек автомобил „Киа Рио 1.3“, с регистрационен № А 6 3861 КВ, управляван от Илияна Ненкова Панкова, и лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с регистрационен № А 1403 НВ, управляван от Живко Станков Стойков. Посочил е, че в резултат на произшествието е причинена смъртта на бащата на ищеца - Х. М. К., пътник в автомобила, управляван от Цолов. Допълнил е, че този механизъм на пътния инцидент следва да се приеме за установен предвид задължителната сила на присъда № 12/6.03.2023 г. на Окръжен съд - Бургас, постановена по н. о. х. д.

№ 942/2022 г., обвързваща гражданския съд, сезиран с иск за гражданскоправните последиците от деянието по силата на чл. 300 ГПК. Счел е, че от приетото по делото удостоверение за раждане се установява, че ищецът е рождена дъщеря на починалия при пътния инцидент. Кредитирал е показанията на свидетеля Г. Мачков и намерил, че от същите се установява, че три години преди датата на смъртта на бащата родителите на ищеца са се разделили, като тя е останала да живее при майка си и дядо си по бащина линия, а баща й е напуснал семейното жилище, както и населеното място, което са обитавали, създавайки ново семейство. Посочил е, че свидетелят е дал показания, че през времето, когато са живеели заедно, бащата е полагал грижи за детето си, както и финансово е подпомагал домакинството; след раздялата общуването между баща и дъщеря се е осъществявало посредством онлайн платформа и при посещения на бащата в населеното място, където детето живее с майка си. Съобразил е установената от показанията на свидетеля значима промяна в душевния интегритет на ищеца, провокирана от безвъзвратната загуба, намерила израз в продължително скърбене и силно емоционално разстройство. Подчертал е, че за детето лишаването от родител в ранна детска възраст следва да се окачестви като тежка емоционална травма и увреждане със значим занапред отзвук; загубена е бащинската фигура, значима за формирането на личност; не ще може да разчита на бащина 4 подкрепа; да изгради съдържателна връзка с родителя си, като основа за стабилно и емоционално наситено общуване. Съдът е отбелязал и че считано от 2018 г. и към момента на увреждането, лимитът на отговорността на застрахователя е увеличен от 10 000 000 лв. на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Допълнил е, че не следва да се пренебрегва и фактът, че от двегодишната възраст на детето бащата е престанал да бъде част от непосредствено близкия му семеен кръг, поради напускане на семейното жилище и създаване на ново семейство. Изтъкнал е и положителната за ищеца перспектива за възстановяване от психическата травма в подкрепящата среда на другия родител – нейната майка, и близките от семейството. Обобщил е, че при съобразяване на всички релевантни обстоятелства намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените вреди е в размер на сумата от 120 000 лв. В отговор на доводите по жалбата на ищеца е добавил, че посоченият размер на обезщетението за морални вреди съответства както на общественото разбиране за справедливост на съответния етап на развитието на обществото, обусловено и от икономическата конюнктура в страната за респективния период, изразено и чрез произнасяния по аналогични случаи, така и на възприетия от ЕСПЧ подход за определяне на обезщетението при отчитане стандарта на живот в съответната държава – членка. Изтъкнал е, че е константна съдебната практика и че размерът на обезщетението се определя и преценява към момента на извършване на увреждащото въздействие и е съобразен с настъпилите вреди и прогноза за възстановяване, а инфлационните процеси за времето от увреждането до присъждане на обезщетението не оказват влияние и не следва да се отчитат.