Решение № 119 от 29.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно гражданско дело № 20255300502839 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 35344/13.10.2025г. на „ЕНЦО 2001“ ЕООД, ЕИК ***** чрез пълномощника адв. Н. Д. от АК **** против решение рег. № 3602/16.07.2025г., постановено по гр. д. № 6687 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, XV гр. с., с което се осъжда „ЕНЦО 2001“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на С. Д. Г., ЕГН **********, сумата от 2565, 75 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.Осъжда „ЕНЦО 2001“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на С. Д.

Г. направените по делото разноски в размер на 550 лева, представляващи разноски за адвокатски хонорар.Осъжда „ЕНЦО 2001“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК в полза на държавата по сметка на районен съд Пловдив сумата в размер на 102, 62 лева, представляващи ДТ по уважените обективно съединени искове и депозит за вещо лице, съразмерно уважената част от предявените искове.

С въззивната жалба решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Направените от съда изводи не се базирали на всестранен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Решаващият съд не взел предвид и законовите удръжки за данък в размер на ***** лева, които се заплащали по сметка на ТД на НАП. Искът бил недоказан по основание и размер, а решението бланкетно и немотивирано, което било съществено 1 процесуално нарушение.Моли се да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена претенцията на ищцата с присъждане на направените по делото разноски от жалбоподателя.

С отговора по чл. 263 от ГПК въззивната жалба се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения. Моли се решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно, обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила.Претендират се разноски. Прави се и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ответник в първоинстанционното производство, останал недоволен от постановено съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

По отношение валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от компетентен съд, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран.При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.

Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2565, 75 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Твърденията в исковата молба са, че ищцата е работила по трудов договор с ответното дружеството № 7/14.05.2021г. на длъжност: *****, в сладкарски цех гр. *****, като трудовият договор е бил прекратен със заповед № 2024-018/18.03.2024г. на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 от КТ. Съгласно т. 2 от заповедта на ищцата следвало да бъде изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 2565, 75 лева.Тази сума не била платена към момента на подаване на исковата молба, поради което ищцата предявявала правата си по исков ред.

По делото не е спорно, че ищцата е работила по трудов договор с ответника, прекратен със заповед № 2024-018/18.03.2024г.Ответникът от своя страна по реда на чл. 131 от ГПК твърди, че на ищцата е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в брой на 18.03.2024г. в размер на ***** лева, след направени удръжки за данък в размер на ***** лева.

В подкрепа на твърдението си ответникът е приложил заверен препис от разчетноплатежна ведомост за м. март 2024г., в която срещу името на ищцата фигурира подпис за получил сумата ***** лева.

Във връзка с твърденията в писмения отговор и приложеното писмено доказателство, ищцата е подала допълнителна молба в първоинстанционното производство, в която от своя страна сочи, че между страните е имало изрична уговорка, обективирана в разчетноплатежната ведомост за м. март, съгласно която ответникът е следвало да изплати 2 дължимото й се обезщетение по банкова сметка, поради което не оспорва, че е подписала ведомостта, но с тази уговорка.Впоследствие управителят на дружеството я уведомил, че обезщетението няма да й бъде заплатено. В тази връзка е направила възражение, че част от съдържанието на представения писмен документ е заличено в графата над „подпис получил сумата“, където е било записано „по с-ка“. От своя страна е представила заверен препис на разчетно-платежната ведомост, в който фигурира посоченото отбелязване.

По реда на чл. 190 от ГПК ответникът е задължен да представи оригинала на оспореното писмено доказателство, от който е видно, че действително е налице заличаване с коректор на отбелязването в графата над „подпис получил сумата“.

Първоинстанционният съд след като е анализирал и гласните доказателства е приел, че по делото не са ангажирани годни доказателства от страна на ответника, които да установят изплащането на дължимото обезщетение на ищцата за неизползван платен годишен отпуск, поради което е уважил иска.

Настоящият състав на съда след като извърши собствен анализ на събраните по делото доказателства също намира, че не е доказано изплащането на претендираното обезщетение от ищцата. Действително с представения счетоводен документ може да бъде доказано плащане и същият, подписан от лицето, получило сумата, представлява разписка по см. на чл. 270, ал. 3 от ГПК – частен свидетелстващ документ. Същевременно обаче обстоятелството, че разчетно-платежната ведомост е представена първоначално с писмения отговор на ответника в заверен препис, без да се прави уточнение, че има заличено отбелязване в нея, а това се установява едва при изискване на оригинала на документа, разколебава формалната му доказателствена сила. В тази насока следва да се отбележи, че за редовността от външна страна на документа имат значение и евентуалните зачерквания и поправки в него. Съгласно правилата на ГПК до съответното зачеркване, заличаване или поправка, следва да има втори подпис на лицето, което удостоверява това релевантно обстоятелство.

На следващо място твърдението на ищцата, че е имала уговорка с работодателя за изплащане на обезщетението по банков път, се потвърждава от показанията на св. А. Г..

Същият сочи, че са водили разговор за изплащане на сумата по сметка, а преди това ищцата била подписала ведомостта, но като потвърждение за размера на сумата, която й се дължи.

Същевременно при последващ разговор, на който и св. Г. присъствал, управителят на дружеството й заявил, че няма как да й даде тези пари, тъй като имал претенции, че тя му дължи суми за счетоводител и осигуровки.

Макар св. Г. да е съпруг на ищцата съдът не намира основание да дискредитира показанията му, тъй като същите са логични, кореспондират с останалия доказателствен материал, вкл. отчасти с показанията на св. В., брат на управителя на ответното дружество.

Този свидетел твърди, че лично е броил парите, които са изплатили на ищцата, но в същото време не отрича, че брат му е имал претенции към нея за дължими суми за счетоводно обслужване. Не уточнява и кога е заличено отбелязването „по с-ка“, дали в присъствие на 3 ищцата и или по-късно. Поради това и настоящият състав намира, че тези показания не са достатъчни, за да се обоснове категоричен извод за изплащане на сумата. Доколкото установяването на това обстоятелство е в тежест на ответника, искът е недоказан.

Основателно обаче се явява възражението на жалбоподателя, че работникът не може да получи частта от обезщетението, представляваща дължимите от него ДОО и осигурителни вноски, които са публични държавни вземания. Задължението на работодателя към работника е за остатъка от чистата сума за получаване, след приспадане размера на дължимите удръжки, които работодателят следва да внесе за дължимия от работника данък върху общия доход и осигурителните вноски съгласно чл. 42, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 24 от ЗДДФЛ и чл. 6 от КСО.Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без съгласието на работника, поради което се приема, че задължението му към последния е в размер на остатъка от чистата сума за получаване.

Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че първоинстанционното решението е правилно и следва да бъде потвърдено в частта, с която е присъдена сумата до размера от 1199, 41 евро /с левова равностойност ***** лева/, а за разликата до претендирания размер от 1311, 83 евро /с левова равностойност 2565, 67 лева/ или за сумата от 133, 27 евро /***** лева/ искът е неоснователен, поради което решението в тази част следва да бъде отменено и вместо това искът да се отхвърли.

При този изход на дело пред настоящата инстанция се дължат разноски на жалбоподателя за част от заплатената ДТ за въззивно обжалване в размер на 2, 60 евро /с левова равностойност 5, 08 лева/, съобразно уважената част от жалбата. На въззиваемата страна също се дължат част от направените разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от жалбата – сумата от 258 евро /с левова равностойност 504, 59 лева/, представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение.Този размер на възнаграждението не е прекомерен, тъй като е съобразен със защитавания материален интерес.

С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3602/16.07.2025г., постановено по гр. д. № 6687 по описа за 2024г. на РС Пловдив, XV гр. с., в частта, с която се осъжда „ЕНЦО 2001“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, да заплати на С. Д. Г., ЕГН **********, сумата над размера от 1199, 41 евро /с левова равностойност ***** лева/ до размера от 1311, 83 евро /с левова равностойност 2565, 67 лева/ или за разликата от 133, 27 евро /***** лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. Д. Г., ЕГН ********** против „ЕНЦО 2001“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, за заплащане на сумата 4 над размера от 1199, 41 евро /с левова равностойност ***** лева/ до размера от 1311, 83 евро /с левова равностойност 2565, 67 лева/ или за разликата от 133, 27 евро /***** лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на „ЕНЦО 2001“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, сумата от 2, 60 евро /с левова равностойност 5, 08 лева/ - част от разноските за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „ЕНЦО 2001“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

*****, ул. „***** да заплати на С. Д. Г., ЕГН **********, сумата от 258 евро /с левова равностойност 504, 59 лева/ – част от разноските за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5