Определение № 616 от 23.11.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. Сливен, 22.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500424 по описа за 2023 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена о т „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София чрез пълномощника юриск. Галина Стойчева – Кръстева против Разпореждане №10326 от 01.11.2023г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№4234/2023г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжниците Г. Н. К. и К. Н.

Н. за следните суми: договорно възнаграждение в размер на 1726,61лв. по договор за потребителски кредит, дължимо за периода от 15.02.2020г. до 03.03.2021г.; лихва за забава в размер на 451,71лв. за периода от 16.01.2019г. до 03.03.2021г. и законна лихва в размер на 2102,12лв., дължима от 03.03.2021г. до 30.10.2023г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Това не е изключено от въведеното с измененията ДВ бр.100/2019г. правомощие за преценка основава ли се искането на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Съдът в случая не е направил задълбочен анализ на разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, тъй като същите не намират приложение към процесния договор за потребителски кредит. Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. По отношение на отхвърленото заявление за договорното възнаграждение посочва, че уговорения ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Лихвеният процент е уговорен при прилагане принципа на свобода на 1 договаряне. Посочената от заповедния съд съдебна практика била преодоляна с измененията в ЗПК от 2014г. В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на ГЛП – петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, до който размер е ограничен ГПР. ГЛП е уговорен между страните в индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР е в законовите граници. Посочва, че при условие, че са спазени императивните законови изисквания относно ГПР, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза.

Не може да е налице и недействителност, поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Заявява, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключване на договора за кредит, което в случая не било така. В процесния договор изрично било посочено, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита при предлаганите условия. Счита, че кредиторът не е посочил по-нисък от действителния размер на ГПР и че не е предоставил невярна информация на потребителя. В предоставения Стандартен европейски формуляр била включена и информация и за задължението в случай на избрани допълнителни услуги. По този начин потребителят бил напълно наясно с пълния размер на задълженията си по кредита, по допълнителните услуги. Потребителят можел да вземе търговско решение, да прецени напълно точно ефекта от сключения договор. Посочва, че съдът неправилно отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на лихвите за забава.

Присъждането на лихва било последица от уважаването на главния иск, като не се предявява самостоятелно и не се дължи държавна такса. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови издаване на заповед за изпълнение относно обжалваните вземания.

Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София против солидарните длъжници Г. Н. К. и К. Н. Н. за заплащане на следните суми: главница в размер на 3305,19лв. по Договор за потребителски кредит №3038039715 от 19.11.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1726,61лв. за периода от 15.02.2020г. до 03.03.2021г. ; неплатено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 2350,63лв.; лихва за забава в размер на 451,71лв. за периода от 16.01.2019г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 03.03.2021г. – дата на предсрочна изискуемост;

2 законна лихва в размер на 2102,12лв., дължима от 03.03.2021г. – датата на предсрочна изискуемост до 30.10.2023г. и 20лв., представляваща непогасена такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислена за периода от 30.01.2019г. до 03.03.2021г.

Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит №3038039715 от 19.11.2018г., общи условия към договора за кредит, Анекс 1 и Анекс 2, погасителен план. Не е представен СЕФ.

С Разпореждане №10326 от 01.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№4234/2023г.

Сливенски районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците Г. Н. К. и К. Н. Н. за следните суми: 3305,19лв. главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението и разноски по съразмерност в размер на 82,70лв.

С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение в частта относно договорното възнаграждение в размер на 1726,71лв., неплатено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 2350,63лв., лихва за забава в размер на 451,71лв., лихва за забава в размер на 2102,12лв. и сумата от 20лв., представляваща непогасена такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, както и претендираните разноски за разликата от уважената част до пълния претендиран размер. В мотивите си заповедния съд е приел, че искането по отношение на тези вземания се основават на неравноправни клаузи и договорът е недействителен на основание чл.21,ал.1, чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Разпореждането е връчено на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София на 06.11.2023г. Частната жалба е подадена на 13.11.2023г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С частната жалба се обжалва разпореждането на СлРС само в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането на кредитора – жалбоподателя за договорно възнаграждение в размер на 1726,61лв. по договор за потребителски кредит, дължимо за периода от 15.02.2020г. до 03.03.2021г.; лихва за забава в размер на 451,71лв. за периода от 16.01.2019г. до 03.03.2021г. и законна лихва в размер на 2102,12лв., дължима от 03.03.2021г. до 30.10.2023г. Не е обжалвано в частта относно вземането за пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането.

Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна 3 проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител. Такъв е и процесния договор за потребителски кредит, сключен със солидарните длъжници Г. Н. К. и К. Н. Н., имащи качеството потребител. В случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При наличие на такава и ако искането е основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 49,89%. След като разходът е посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита. По делото не е представен СЕФ, като не може да се прецени каква предварителна информация относно потребителския кредит е предоставена на потребителя преди сключване на договора. Следователно е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 49,89% /като петкратният размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е включен пакет „допълнителни услуги“, /който също е предмет и на заявлението, макар в тая част разпореждането да не е обжалвано, но това не променя факта на наличието на съглашението/, цената на този пакет – 2922,48лв. /при главница от 3750лв./, не е включена в ГПР по кредита. Това, от своя страна, води до нарушение, както се посочи, и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля многократно петкратния размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента. Заплащането на стойността на този пакет е предвидено предварително – независимо дали се ползва някоя от услугите, което го превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита. Фактът, че към момента частният жалбоподател не обжалва отхвърлителната, поради неравноправност /извод, който въззивната инстанция споделя напълно/, част на разпореждането по отношение на това вземане, не може да доведе до пренебрегване на договора за закупуване на пакета допълнителни услуги, тъй като заявителят е очаквал и получавал плащания по него и е отнасял получените 4 суми и към това задължение – тоест го е считал за източник на облигационно задължение на кредитополучателя. Поради това той следва да бъде отчетен и съобразен при общата преценка относно наличието и същността на неравноправни клаузи.

Във връзка с възраженията в частната жалба относно правото на избор на потребителя относно пакета допълнителни услуги, следва да се отбележи, че условията по пакета са неразделна част от договора за кредит, инкорпорирани в бланковия договор и не е установено по никакъв начин възможност /напр. друг предоставен формуляр на договора, невключващ допълнителен пакет услуги/, клиента да се откаже от тези услуги. По начина на формулиране на клаузите в договора е ведно, че те са неразделна част от уговорките и възможност за тяхното изключване не е налице. Няма данни за индивидуално уговорени клаузи. Налице е типов договор.

С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на допълнителните услуги, надхвърляща главницата по кредита, е в нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това води до недействителност на договорът за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

От своя страна това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихви и други разходи по него. Поради това, длъжникът не дължи заплащане на договорната лихва, лихвата за забава и втората лихва, посочена от изпадане на длъжника в забава до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /на практика обезщетение за забава, а не законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението, каквато заповедния съд е присъдил/, които са предмет на настоящата частна жалба. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на възнаградителната и мораторните лихви е неоснователно.