Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260040 от 03.12.2020, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 350/2020
Вид
Решение № 260040
Подписан
03.12.2020
Състав
ИВА СПАСОВА ДИМОВА, ПОЛИНА ПЕНКОВА ПЕНКОВА, КРЕМЕНА НИКОЛАЕВА ГОЛЕМАНОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е № 260040 гр. Габрово, 03.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

ИВА ДИМОВА при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдията И. Димова в.гр.д. № 350 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 132 от 27.07.2020 г. постановено по гр.д. № 1347/2019 г. по описа на Севлиевски районен съд е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж с рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, съществуват парични вземания за сумите: главница 17960,95 лв.; възнаградителна лихва 4328,94 лв.; законна лихва за забава 936,70 лв. за периода от 05.04.2016 г.-11.09.2019 г., дължими по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-*** от 23.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019 г. до окончателното погасяване на вземането към длъжника И.А.Й., ЕГН ********** *** за които вземания е издадена заповед № 563 от 26.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 997/2019 г. по описа на РС - Севлиево. Осъдил е на разноски ответника.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба от И.А.Й., чрез назначения й особен представител адв. Н.Д. от Габровска адвокатска колегия. Счита постановеното решение за неправилно, тъй като първоинстанционния съд не обсъдил наличието на съществени пропуски в хода на заповедното производство до степен, в която същото не следва да се приема като валидно основание за провеждане на исковото производство. Неправилно е заключението на първоинстанционния съд относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 9 вр. чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, респ. нищожни спрямо ответника в източника на задължението.

Съдът не е обсъдил релевираното възражение за недопустимо олихвяване на лихвени задължения – анатоцизъм и неправилно заключение на първоинстанционния съд относно изтекла погасителна давност съгласно чл. 11, б. „в“ от ЗЗД за част от претендиралите задължения. Излага подробни съображения.

Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение на Севлиевски районен съд.

В срока по чл. 263, ал.

1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита обжалвания съдебен акт за правилен, допустим и законосъобразен. Моли да се отхвърли като неоснователна подадената жалба. Първоинстанционният съд се е произнесъл по всички релевирани от ответника възражения, изложени с отговора на исковата молба. Посочените възражения във въззивната жалба са неоснователни, поради което моли да се отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски.

В съдебно заседание се явява процесуалния представител на въззивника и взема становище, че поддържа въззивна жалба.

Въззиваемата страна е депозирала молба, с която поддържа подадения отговор на въззивната жалба.

Габровски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

От събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност се установява следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че по подадено

Заявление вх. № 3498 от 26.09.2019 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България против длъжника И.А.Й. е образувано ч.гр.д. № 997/2019 г. по описа на Севлиевски районен съд и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 563 от 26.09.2019 г., с която е разпоредено длъжникът И.А.Й. да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България сумата от главница – 17 960,95 лв.; възнаградителна лихва – 4 328,94 лв.; мораторна лихва- 936,70 лв. за периода от 05.04.2016 г. - 11.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 464,53 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е записано, че вземането произтича от следните обстоятелства: погасяване на задължение по Договор за потребителски заем № PLUS-*** от 23.04.2015 г.

С определение № 907 от 25.10.2019 г., съдът е разпоредил на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника, тъй като издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК му е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК по настоящ и постоянен адрес, който съвпада с посочения в заявлението. След направена справка е било установено, че в информационната система няма данни за регистрирани трудови договори и работодател на длъжника. Не е установен друг адрес, на който да бъде връчена лично заповедта на длъжника.

В указания срок, заявителят е предявил искова молба по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК с цена на иска 23 226,59 лв.

По делото не е спорно, че между „БНП

Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България като заемодател и И.А.Й. като заемател е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-11255643 от 23.04.2015 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя Й. заем в размер на 20 000,00 лв., застрахователна премия 3600,00 лв.; такса ангажимент 500,00 лв.; брой погасителни вноски 48, платими от 05.06.2015 г. до 03.05.2019 г.; месечната погасителна вноска е в размер на 678,29 лв., като последната е в размер на 678,37 лв. Обща стойност на плащанията 32558,00 лв. Лихвения процент е договорен на 19,50%, а ГПР е 22,57 %. В договора е инкорпориран погасителния план. Същият е подписан от страните по него.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, страните са се съгласили, че при забава в плащането на някоя от погасителните вноски,кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. При просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изплащане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.

До кредитополучателя е била изпратена покана да погаси задължението си към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, София в седемдневен срок в размер на

17 960,95 лв.- главница; договорна лихва 5 662,51 лв.; обезщетение за забава 791,44 лв. или общо 24 414,90 лв.

След извършените служебни справки от съда за постоянния и настоящият адрес на ответника, на който същият не е бил намерен, съдът е разпоредил да се приложи по делото съобщението до И.А.Й. и е поискал от Адвокатска колегия - Габрово да му бъде определен адвокат за особен представител с разпореждане № 170 от 11.02.2020 г. С определение № 157 от 18.02.2020 г. е назначил на ответника за особен представител адв. Н.Д. ***, при възнаграждение в размер на 615,00 лв.

При така установеното от фактическа страна районният съд е приел, че предявен е иск е с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК и че същият е процесуално допустим, като предявен в законния едномесечен срок за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните.

За установяване на задължението на ответника към ищеца е назначил съдебно счетоводна експертиза от едно вещо лице, което е дало заключение по поставените му въпроси, именно:

На ответницата И.А.Й. е бил предоставен кредит по Договор за потребителски заем № PLUS-**** от 23.04.2015 г. с размер 20 000,00 лв., от която е погасена сумата 6580,25 лв. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем и сумата от 6678,29 лв. след обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Договорната лихва е 8958,00 лв., а погасената 3 295,49 лв. Погасена лихва след обявяване кредита за предсрочно изискуем е 1 333,57 лв., остатък договорна лихва 4 328,94 лв. По застраховката има задължение 1 200,00 лв., от които са платени 750,00 лв. и са останали дължими 450,00 лв. начислената мораторна лихва е 6303,23 лв. и разходи за събиране на вземането 24,00 лв. за времето от 05.04.2016 г. до 11.09.2019 г., общо сумата 6327,13 лв. – погасени 5390,43 лв., остава непогасена мораторна лихва 936,70 лв.

Вещото лице е изчислило, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК дължимите суми са: 17960,95 лв. – главница, 4328,94 лв.- възнаградителна лихва и 936,70 лв.- мораторна лихва от 05.04.2016 г.- 11.09.2019 г. или общо 23226,59 лв. Няма извършени плащания от ответника след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

За да бъдат защитени интересите на ответника в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, законът е предвидил да му бъде назначен особен представител, което е сторено от първоинстанционния съд.

Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици (в този смисъл е Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на ВКС). Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.

3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./.

Във въззивното производство не са събирани допълнителни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са допустими, като изхождат от лице с правен интерес и депозирани в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че има вземане към ответника на основание валиден договор за кредит, и размера на претенциите си, изпълнение на задълженията на кредитора, включително предоставянето на сумата, настъпилата изискуемост, забавата на длъжника, размера на дължимите суми по главницата, обезщетение и лихви.

Особеният представител на ответницата оспорва активната легитимация на ищеца /т.ІІІ.1.1 от въззивната жалба препраща към възраженията в отговора на исковата молба от т.ІІІ 1.1-т.ІІІ.1.5.3/, но от направената справка в ТР се установява че БНП Париба Файненс ЕАД е заличен търговец/24.04.2018 г./, чийто собственик на капитала е БНП Париба Файненс С. А.

Франция, регистриран в ТР под наименованието БНП Париба Файненс С А клон България ЕИК *********, т.е ищецът е активно легитимиран да предяви своя иск като правоприемник на заемодателя и това възражение е неоснователно.

Не е спорно по делото, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски заем № PLUS-*** от 23.04.2015 г., по силата на който на ответника е отпусната сумата от 20 000,00 лв., а и това се установява от ангажираните по делото писмени доказателства. Кредитодателят е изпълнил задължението си по предоставяне на парична сума, която е постъпила по сметката на кредитополучателя след приспадане на сумата от 6454,33 лв. за финансиране на стар кредит и 500,00 лв. – „Такса ангажимент“. Така по сметката на ответницата е постъпила сумата от 13045,37 лв.