Решение № 52 от 25.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско дело № 20215000500374 по описа за 2021 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С Решение № 260166/18.05.2021г., постановено по гр.д.№ 8/2021г. по описа на ОС Хасково, се осъжда ПРБ, гр.С., бул. В., № ..., да заплати на Ф. В. Ч., ЕГН **********, от с.К.

А., Община С., ул. „А. К., № ***, със съдебен адрес :гр.С., ул. „Г. Б., № ***-адв.А.Й., на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата в размер на 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ДП № 167/2015г. по описа на Г.-М, пр.пр. № 485/2015г. по описа на С.П.С., поддържано и по НОХД № 3318/2017г. по описа на С. н. с., по което е оправдан, ведно със законната лихва върху сумата 20 000лв., считано от 03.07.2020г. до окончателното изплащане, сумата 2 547.47лв., представляващи стойността на направените пътни разходи при пътуванията от гр.С. до гр.С. и обратно по повод воденото наказателно производство, ведно със законната лихва върху сумата 2 547.47лв., считано от 05.01.2021г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, съобразно уважената част на исковите претенции, в размер на 900лв.

Срещу Решение № 260166/18.05.2021г., постановено по гр.д.№ 8/2021г. по описа на ОС Хасково, в посочените по-горе обжалвани части, е постъпила въззивна жалба от ОП Хасково, вх.№ 264205/3.05.2021г.В жалбата са въведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части и искане за намаляване на размера на присъденото 1 обезщетение за неимуществени вреди, както и за отхвърляне на претенцията за имуществени вреди досежно пътните разходи.

Жалбата се оспорва от насрещната въззиваема страна, Ф. В. Ч., чрез пълномощника му адв.

Ан.Й..

Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване на решението в неблагоприятните за него части, в законния срок, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис за отговор до насрещната въззиваема страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и оспорванията и, след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на обжалваното решение и дейността по разрешаване на поставения материално-правен спор, приема следното:

Производството пред съда е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№ 260057/05.01.2021г., подадена от ищец Ф. В. Ч. срещу ответник ПРБ.

В ИМ са били въведени следните твърдения: Ищецът Ф.Ч. бил привлечен в качеството на обвиняем на 20.01.2016г. в гр.С. с постановление на разследващ полицай при Г.-МВР по ДП № 167/2015г. по описа на Г.-МВР за престъпление от общ характер за това, че от неустановена дата на месец май 2015г. до момента на привличането му, на територията на страната, е участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение повече от три лица с цел да върши съгласувано, в страната и чужбина, престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за повече от три години, с ръководител Х. А. М. и участници Е. Б.ъ, В. Ж. Д., М. Ц. Ц., М. Х. М. и ВМВ, като групата е била създадена с користна цел-получаване на доходи от престъпна дейност и с цел извършване на престъпления по чл.354а и чл.339 от НК-престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК.Преди това, в гр.С. по отношение на ищеца били извършени обиск, претърсване и изземване с разрешение на съда от 19.01.2016г.Въпреки, че нито при личния му обиск, нито при претърсването били намерени каквито и да е вещи, държането на които е забранено, ищецът бил задържан и отведен в ареста в гр.С., където бил задържан от прокурор от С. п. за 72 часа .От упълномощения си адвокат ищецът разбрал, че е внесено от С. п. искане в С. н. н.СНН за вземане по отношение на него на мярка за неотклонение/МНО „задържане под стража“.С определение на СНН искането за МНО на ищеца било оставено без уважение от съда, но определението на СНН било протестирано пред Апелативния специализиран съд/АпСС, но било потвърдено.Към онзи момент, в края на месец януари 2016г., ищецът си бил намерил работа и се притеснил случващото се да не му попречи да започне работа, тъй като в града, в който живеел, веднага се „чуло и писало“ във вестниците за специализираната полицейска акция, но разговарял с работодателя си, който му казал, че, след като не е задържан под стража, ще направи компромис и ще го вземе на работа.Така, на 2

05.02. 2016г. ищецът сключил трудов договор с „Г. е. е.“ ЕАД, на длъжност „крупие“, с място на работа в казино „Р. к.“, С. и постъпил на работа.След като се явил на работа, ищецът бил уведомен, че трябва да работи на друга длъжност и бил попитан дали има нещо против да работи като „шофьор“ в казиното, с което ищецът се съгласил и подписал допълнително споразумение.Съображенията на работодателя на ищеца да му предложи друга длъжност били, че повдигнатото на ищеца обвинение може да попречи на казиното и да отнемат издадения му лиценз. На 11.05.2016г., при изпълнение на трудовите си задължения със служебния автомобил на казиното, на ищеца се наложило да напусне пределите на страната през Г. К. А., но на граничния пункт се оказало, че има наложена забрана да напуска пределите на страната, съставен му бил предупредителен протокол и ищецът бил уведомен, че, ако още веднъж направи опит да напусне страната, ще му бъде образувано наказателно дело.Ищецът се почувствал ужасно неловко, не знаел как да уведоми работодателя си, че не може да пътува в чужбина и се притеснил, че това може „да коства“ работата му.При извършената справка се оказало, че наистина на ищеца е била наложена от С. п. принудителна административна мярка/ПАМ „забрана за пътуване в чужбина“ по същото досъдебно производство.По искане на ищеца с определение от 06.06.2016г. на С. н. с. ПАМ била отменена.В края на м.август 2016г. ищецът получил призовка да се яви по същото дело в гр.С. за прецизиране на обвинението, което било извършено с постановление от 29.08.2016г. След това ищецът не бил търсен по делото до края на пролетта/началото на лятото на 2017г., когато бил извикан за предявяване на материалите по ДП, поради което, за запознаването основно с материалите по делото, ищецът отново пътувал до гр.С. и обратно с адвоката си. По пътя ищецът разговарял с адвоката си, защото още от задържането това дело „не му излизало от ума“ и се притеснявал, че е обвинен несправедливо, а адвокатът му обяснил, че, по негово мнение, производството срещу него следва да бъде прекратено.Ищецът започнал да чака, но времето „все едно било спряло“, опитвал се да не мисли, но не можел.Точно преди образуване на делото ищецът бил заживял с жена на съпружески начала, правели планове за бъдещето си и ищецът се притеснявал, че не може да работи на другата, по-добре платена работа.Въпреки очакванията на ищеца, вместо постановление за прекратяване на воденото срещу него наказателно производство, той получил обвинителен акт от С. п., ведно е разпореждане за предаване на съд.Така надеждите за справедливост, които имал ищецът, изчезнали за миг и той започнал още повече да се притеснява за бъдещето си и възможното си осъждане и лишаване от свобода.От този момент нататък ищецът започнал да страда от безсъние, не можел да спи през цялото време, докато траел съдебният процес, а и все още не бил възстановил съня си напълно, станал нервен, сприхав и това рефлектирало и върху жената, с която живеел на съпружески начала и приятелите му.Съдебният процес продължил почти три години, като за всяко съдебно заседание ищецът пътувал с колата на адвоката си „Б. **“дизел 3000 куб.м и изразходвал значителни средства за гориво.През май 2018г. казиното, в което работел ищецът, било затворено и той трябвало да си търси друга работа.Ищецът си намерил работа като портиер в друго казино, но само за един месец, след което работел за по месец-два и се налагало да си търси все нова и нова работа, като това било изключително 3 трудно в град като С..Ищецът не можел да кандидатства за държавна работа,тъй като бил следствен.Когато помолел за отпуск за явяване в съдебно заседание, от счетоводството го разпитвали какво точно е делото, след което услужливо ищецът бил молен да напусне работа или бил съкращаван.Това го депресирало допълнително.Ищецът изпитвал сериозни финансови затруднения.Възможностите за работа в малкия град съвсем изчезнали след обявяване на извънредното положение в страната на 13.02.2020г.Ищецът си намерил работа в Н., но нямало как да замине преди да приключи наказателното дело.Междувременно, му се родила дъщеря, което наложило майка й да излезе в майчинство, а това още повече увеличило разходите, като ищецът можел да разчита единствено на помощта на родителите си.Ищецът успял да замине за Н. едва след като с присъда от 17.06.2020г. бил признат за невиновен и след влизане в сила на присъдата.Въпреки доброто възнаграждение, което получавал в Н., работата била сезонна и ищецът все още не можел да си стъпи на краката и да е спокоен за бъдещето си – своето и на семейството си. По време на продължилото почти 4 години наказателно преследване ищецът живеел в непрекъснат страх и стрес от една несправедлива осъдителна присъда, която би му отнела свободата, наказателното преследване се отразило негативно на отношенията му с близки, познати и приятели и уронило достойнството и името, което си е създал в обществото.

Петитумът е за осъждане П. да заплати на ищеца парично вземане в размер на 50 000лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и на обезщетение за имуществени вреди в общ размер 4 247.74лв., от които 1700лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по воденото срещу него наказателно производство и 2 547.74лв., представляващи пътни разходи от гр.С. до гр.С. и обратно, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 05.01.2021г. до окончателното заплащане В подадения в срока по чл.131 от ГПК от ПРБ писмен отговор на ИМ, вх.№ 261545/15.02.2021г., искът е оспорен, като неоснователен.Претендираният размер на обезщетението е оспорен, като прекомерен, тъй като продължителността на наказателното производство от 4 години не е извън разумния срок; голяма е фактическата и правна сложност на делото, в което са били повдигнати обвинения на множество лица и са събрани и проверени множество доказателства; ищецът е оправдан още на първа инстанция и оправдателната присъда не е протестирана; ищецът е задържан за 72 часа и му е наложена ПАМ с продължителност от 5 месеца, но не му е наложена никаква МНО и не са въведени твърдения за трайни вреди върху физическото и психическото здраве.Оспорва се извършването на разходи от ищеца за бензин в претендирания размер.Оспорва се и началният момент на акцесорната претенция за законна лихва, с доводи, че такава е дължима най-рано от влизане в сила на присъдата.

От фактическа страна в обжалваното решение е прието за установено, не се оспорва и следва да се възприеме следната фактическа обстановка: Ищецът Ф. В. Ч. е бил привлечен като обвиняем с Постановление от 20.01.2016г. на разследващ полицай при Г.-МВР по ДП 4

№ 167/2015г., пр.пр. № 485/2015г. по описа на С. п.-гр.С., за това, че от неустановена дата на месец май 2015г. до настоящия момент на територията на страната е участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпленията които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години с ръководител Х. А. М., и участници: Е. Б.ъ, В.

Ж. Д., М. Ц. Ц., М. Х. М. и ВМВ, като групата е била създадена с цел извършване на престъпления по чл.354а и чл.339 от НК- престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от ПК.Със същото Постановление на ищеца е наложена мярка за процесуална принуда „задържане за срок до 72 часа“.С Постановление от същата дата-20.01.2016г. на прокурор от С. п. е постановено задържането на ищеца за срок от 72 часа и до довеждането му в съда, считано от момента на предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем.По отношение на ищеца П. е направила искане до съда за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, което не е било уважено с определение по ч.н.д.

Разпечатката съдържа 23 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35ddba7f-1c64-4776-a463-7d150941d94d