Определение № 24527 от 06.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24527 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110133106 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

По делото e постъпилa молба с вх. № 147061/11.05.2026г. от “Профешънъл Сървиз” ЕООД, с която се иска да бъде изменено протоколно определение № 11018/28.04.2026 г. по гр.д. № 33106/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав, в частта за разноските, като бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ответника от 750.00 евро на 409,03 евро, доколкото делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, като са изложени подробни аргументи в тази насока.

Насрещната страна е изразила становище за недопустимост, евентуално неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, съдът взе предвид следното:

Молбата е допустима – подадена е в срока по чл. 248 ГПК и от лице с правен интерес.

Съдът не споделя твърдението на ответника, че молбата е недопустима, доколкото по делото не е бил представен списък по чл. 80 ГПК от страна на ищеца. В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска, и по делото да е представен списък по чл. 80 ГПК на претендираните от страната разноски, съобразно изискванията на чл. 80, изр. 2 ГПК и задължителните разяснения в т. 2 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 ОСГТК на ВКС, в хипотезата на присъждане на разноски в полза на страната, искаща изменението. Противно на доводите в писменото становище на ответника, представянето на списък по чл. 80 ГПК е условие за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските в полза на страната, сезираща съда по реда на чл. 248 ГПК, какъвто не е настоящият случай, респ. последното не е от естество да обуслови недопустимост на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Доколкото искането за изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските, то съдът намира молбата за допустима и без да е приложен списък по чл. 80 ГПК.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

С постановеното по настоящото гражданско дело протоколно определение № 11018/28.04.2026 г. съдът е прекратил производството на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска от страна на ищеца, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е 1 присъдил разноски в полза на ответника за платено адвокатско възнаграждение в размер на 750 евро.

С депозираната на 09.04.2026 г. молба вх. № 114566 от страна на ищеца, с която е заявен отказ от иска, своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника.

В случая, с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.04.2026 г., ответникът доказва действителното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

Отговорността за разноски е правоотношение между главните страни в гражданския процес, със съдържание задължението на страната, неоснователно предизвикала правен спор да възстанови разходите, които насрещната страна е направила за защита в проведено гражданско производство.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда правомощие на съда в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

При преценката на основателността на възражение за прекомерност съдът е длъжен да установи обективните предели (границите) на гражданската отговорност на страната, която законът задължава да репарира направените от насрещната страна разноски по делото. Съдът привежда дължимото (заплатеното възнаграждение) в съответствие с тези предели. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита с фактическата и правна сложност на делото. Качеството на предоставената защита съдът не може да преценява.

Когато съдът е сезиран с възражение за прекомерност, следва да бъдат преценени фактическата и правна сложност на спора, т. е. да се съобразят доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите спорни въпроси, което е различно по обем и съдържание във всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът може да намали договорения адвокатски хонорар до обоснован и справедлив размер.

При упражняване на правомощието по чл. 78, ал. 5 ГПК , съдът не е обвързан от минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. законовата делегация по чл. 36 ЗАдв на Висшия адвокатски съвет (Наредбата) в , тъй като наредбата противоречи на правото на ЕС и не се прилага. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и действително извършената работа. Следва да се отчита обстоятелството, че независимо от материалния интерес, адвокатът, използвайки специалните си знания, полага професионални усилия, свързани с проучването на правния спор, като защитата не се изразява единствено в подготовка на книжа по делото.

В случая процесуалният представител на ответното дружество, при осъществяване на защитата на клиента си, е изготвил писмен отговор на исковата молба, в който е изложил подробни съображения за нередовност на исковата молба и недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск, като е взел становище по направените от ищеца доказателствени искания, съответно, от своя страна, също е направил доказателствени искания. Пълномощникът на ответника е депозирал и становище по изготвения от съда проекто-доклад по делото. По делото са проведени 2 две съдебни заседания с участието на процесуалния представител на ответника. Като отчита характера на предявения иск, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от процесуалния представител на ответника действия, съдът намира, че претендираното от ответната страна възнаграждение от 750 евро не се явява прекомерно, поради което не са налице основания за ревизиране на обективираното в горепосоченото протоколно определение произнасяне.

Горепосоченото обуславя неоснователност на депозираната молба по чл.248 ГПК.

С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 147061/11.05.2026г. от ищеца “Профешънъл Сървиз” ЕООД, с която се иска изменение на протоколно определение № 11018/28.04.2026 г. в частта за присъдения адвокатски хонорар на ответника.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване на съобщението по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3